Дебнете ли мъжете си?

Много пъти като се съберем мъжка компания и мацките започват да звънят през 10 минути на мъжете си.
Доста изнервящо.Нима нямаме право на мъжка компания.Става дума за нормални вечерни часове,а не за сутрешни.
Имам чувството,че тия които шават са най ревниви.



Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат!

Мен ме дебнат, аз не.
Като изляза някоя вечер, започва едно звънене... Гладни били. Е, то има какво да се яде. Ама без мен не било същото. И т.н.

Не. Не дебна. Това е глупаво. И мен не ме дебнат.
Но имам приятелка, която я дебнат много. Излезем ли с нея се почва с това проклето звънене: "Къде си?", "С кого си?", "Къде са ми чорапите?", "Тая манджа да я ям ли?" и пр. Това е много затормозяващ фактор в една връзка. Лошото е, че на ревнивците почти не може да се помогне. Трябва да бягаш далеч от тях.

Не. Това е унизително и за двамата партньори. Ако единия иска да кръшка ще го направи и с дебнене и без. Уважаването на партньора и на личното му пространство е задължително за дългосрочна връзка.

Не не се дебнем, той е приел, че си е взел хубава жена, че трябва да ми има доверие.
Само не го знам как стиска зъби - жена му да се прибира от работа е 21-22:00 вечерта и все по срещи...

не, не го дебна. Ама той мен май да

Не дебна гаджетата си... но ако се случи сама да си е сложила 'картофите' в чуждия огън после и се случва сама си ги вади...

Somewhere Over The Rainbow!

Не знам ние и двамата не сме от дебнещият тип .... тия действия ги оставяме на несигурните в себеси индивиди.

Ама на едно кафе не мога да излезна да изпия на спокойствие с приятелка ... то и се звъни по 5 пъти на час. Следващият път като я взех от тях му викам на мъж и "Ние отиваме уж на кафе ама всъщност ще ходим при любовниците си" той се захили ама до 40 минути си намери повод да мине с колата по улицата където е кафето и да ни махне за поздрав

Пък мъжо каза, като излезе с неговите авери ония почват да звънят на всеки час да обясняват колко я обичали /която и да е/. Даже си нагласили аларми на телефоните да ги подсещат, че ако не се обадили да засвидетелстват тия чувства "как са навън по заведенията и само за нея мислят" щяли да спят в кучешката колиба когато се приберат.
Даже притеснено и него го подсещали да ми се обади как ще ме остави за 5 часа без да дава редовен доклад къде е, ккаво прави и колко ме обича Като им каза, че не ми се обажда докато е навън .... те още се възстановяват от шока.

If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.

Стига бре! Сериозно ли мивнава с колата да провери?

poor is the man whose pleasures depend on the premission of another

ами минава човека аз подозирам, че и бинокъл си е купил. Ако можеше и на работа нямаше да ходи когато ще излизаме... ще виси с нас ще слуша разговори за дрехи и обувки и няма да му писне да се махне.
Недай си боже да и падне батерията настава една драма ... ужасно ме изнервя и го спуквам от подигравки но ефект няма.

If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.

Следващият път като я взех от тях му викам на мъж и "Ние отиваме уж на кафе ама всъщност ще ходим при любовниците си" той се захили ама до 40 минути си намери повод да мине с колата по улицата където е кафето и да ни махне за поздрав

И с моята приятелка е същото. Както си седим и тя казва, че току що видяла мъжа си с колата да обикаля. Аз много обичам да го дразня, постоянно му казвам, че отиваме на лов за мъже или някакви други подобни глупости, но тя ме помоли да не го правя, защото после тя опира пешкира. Изкарва й го през носа.

Еми,като нищо е минал,не се учудвам Аз не изкуквам като излиза с приятели и не му звъня да го проверявам,ама той колкото и разумен да е...го прави и уж случайно минава някъде наблизо,така че..разбирам ситуацията

Естествено, че нямате право на мъжка компания. Имате право да мълчите, да слушате, да се проявявате като добри любовници и да ни се радвате. Оттам нататък почват задълженията. Аз не го дебна. Ходя с него. Смея да твърдя, че на приятелите му не им е неприятно.

Най обичам да чета, ама не мога.

Не, не се дебнем. Ние имаме общи приятели, с които се събираме по двойки и отделни такива, където всеки си ходи сам. И между другото той ме научи на това, всеки да си има лично пространство и време, за което съм му благодарна. Доста рев изревах на времето, ама то е, защото съм била млада и глупава. А сега само младостта ми остана.

е това с обаждането ми е адски селско и досадно. Ние с мъжа ми никога не си звъним да се питаме Кво правиш.
Само веднъж ме беше хванал по компа че съм на визита при бивщо гадже ама тогава имаше основание да ми се обади да пита къде съм. Ама му казах, че ще говорим като се прибера и затворих и повече не ме обезпокои. Усещам го че е много ревнив, но гледа максимално да го прикрива щото е културен човек все пак. Всъщност толкова хич не ми звъни дори да закъснявам с часове, че чак на моменти се зачудвам дали изобщо му пука.

Това живот ли е все да подозираш жена си или мъжа си в изневяра и да я следиш. Еле пък да тръгнеш да обикаляш кафетата да я издирваш. Немат ли си друга работа тия хора бе

80% от мъжете и жените са такива , така че въобще не се учудвам

Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат!

Тц. Нямам излишно време да дебна когото и да било, а пък "удоволствието" да му досаждам през пет мин по гсм-а ми излиза от моя джоб - така че - а нЕма нужда.

**Citius, Altius, Fortius**

снощи имаше готин скеч в "Пълна лудница" по въпроса. 'Футболната звезда' Жоро Бекъма в "Спин Сити" с мацки по коленете говоереше ту с мама Божка, ту с жена си, като ги уверяваше, че наоколо жени няма.

Тези неща са обичайни за балканския ни манталитет. Чувството за контрол, нуждата да подчиниш някого на света си и подобни - как ще мине без дебнене това?


Major e longinquo reverentia