Една българка

тука разнищихме теми от битово-социалната сфера на що има българин по света и у нас. А днес просто в един разговор пак се оказа, че масово не се знаят наистина велики и известни зад граница български имена - ето ви подарък от мен

[линк] обичам си я Люба да я слушам. Дано и на вас да ви хареса


Major e longinquo reverentia

Не ми се отвори линка ти, но като дете имах книга за Люба Величкова.И си спомням много подробности за живота й.Дефакто тя е прекарала 20-тина години от живота си в България и после е останала в Австрия и заради кариерата и заради личния си живот.И много красива е била.

Хубаво е, че си пуснала този постинг!

Моят град

има много малко съхранени нейни записи ... странното ми е, че в Бг почти не знаят за нея - в чужбинско свободно съм водила разговори за тази велика певица ... а жената си е била истинска способна, красива и успяла българка


Major e longinquo reverentia

Единственото ми подозрение е, че е уцелила времето на соца.
Знаеш ли, още сутринта се бях присетила и сега ще го споделя.Разказвайки за студенството си във Виена и голямата беднотия, е ходела пеш, защото е нямала пари за билетче и веднъж е ядяла филия с мас и червен пипер и филия с мас и захар.А каква кариера е направила!Невероятна!

Хубаво е, че си се сетила за нея, че слушаш записите й.Това значи, че е още жива.Светла й памет!

Моят град

Виж наш съвременик:Марио Григоров, композитор на Прешъс.

Моят град

но само ти ми отговори тук в темата .... май-наистина е вече доста екзотично да се знае за такива българи.


Major e longinquo reverentia

Благодаря ти за този постинг.

За мен също не е позната,но нека знаем повече и направим известни в България успелите и талантливите българи.

Точно си мислех от онези дни как непрекъснато ни налагат образа на чалгаджийките и никой, имам пред вид журналистите,не представи една достойна и успяла българска интелектуалка.

А би ли ми казала как се казва книгата,защото ме заинтригува?
Благодаря

Факт. За мен също е непознато име. Друг е въпросът, че аз точно такава музика и не слушам, но това не пречи да знам за другите известни оперни певици. Така че очевидно за тази просто не се е говорило.

Най обичам да чета, ама не мога.

Мисля, че ""Славеят с име Любов" .Подарена ми беше към 84-85-та.

По тези пътеки расте здравец, посаден от ръката на Люба Велич, донесен от България. През 1996 година виенската К(Щ)аатсопер спусна черни знамена на фасадата си. Беше починала Люба Величкова-Велич. Музикална Австрия отбеляза нейната кончина. Погребението се превърна в масова проява на любов и почит към тази, която отдаде на почитателите си своето голямо сърце, талант и сила. Дали така бе в България?От тук

Моят град

Може да не си уцелила клуба, времето, хората...не вярвам само аз да съм чела тази книга някога и само ти да си искрен почитател на Люба Велич.
Но можем да предизвикаме интереса и на други.

Хубава събота и неделя!

Моят град

благодаря за отговорите ти - ето - аз не знаех за книгата. Иначе по стечение на някакви 'прастари' обстоятелства в семейството ми имаше хора, които са познавали и семейството на Люба и това на майката на Емил Димитров (особено забавна и добре крита клюка за времето си). Има една обща връзка там, но е дълго за разказване.

В един момент си мисля, че не може такива ясни и познати навън факти да са непознати в България. Как става това? Но поне хората тук научиха нещо, с което могат заслужено да се гордеят


Major e longinquo reverentia

Има много българи, които могат да се гордеят с успехите си.Ако и ние можем да се гордеем с това, би било чудесно.Ей, така!

Моят град

като каза 'интелектуалка' си спомних някакви гимназиални 'дисидентщини' от моя страна, когато споменах името Цветан Тодоров и Юлия Кръстева. Юлия я четох първо на английски и много ме впечатли. На френски така и още не мога да я прочета - преводите и на български са слаби ...

Тези двамата са били в авангарда на студентската философия на бунтовете през 1968 в кръговете около Сорбоната. А тук още гледаме на дисидентството си като на смехнишките заходи на отец Фори, една закуска с Митеран и политическите вицове за бай Тошо.

Не казвам, че Юлия е велика българка - философията е сложно нещо и не толкова комерсиално. Но пак казвам - какво ни прави това българите да не виждаме по-далеч от носа си - респективно, от плета си. Не че като настройка сме всички такива. По-скоро някои над нас, които ни приготвят общосмилаемото инфо за народа ни, не ни дават такива неща като примерн за гордост и базово знание, а ни говорят за Дон Цеци как калпаво се опитал да бяга в Лондон, за Самоковеца и Цеци пред Диамонд център, за веселяците, които откраднаха трупа на Чаплин, за баш-бабаитлъците на Аруба под палмите ...

А това къде ще ни доведе?


Major e longinquo reverentia