Машината на Херон

Попаднах на едно предаване по историческия канал на Viasat, в което говореха за откритията на Херон. Направи ми впечатление една машина за гадаене, каквато римляните са използвали в храмовете. При нея използва принципа на тоалетното казанче (по-точно сифона), за да накара една изкуствена птичка да запее. Но не можах да разбера на какво основание са били тълкуванията - т.е. кое какво би означавало. Изобщо как са намерили място на механичен гадатал. Някой друг да е гледал филма (понеже аз не му хванах нито началото, нито края) и да е чул дали казаха нещо за това?

[линк]

Херон Александрийски /10 - 70 г./ е древногръцки изобретател, физик и математик, живял в Александрия, Египет, през 1 век. Предполага се, че е работил в александрийския Музейон. Много от книгите на Херон са запазени до наши дни и са основен източник за познанията в областта на математиката и физиката в Древен Египет и Вавилония.
Основни негови съчинения по математика са “Метрика” и “За диоптъра”. В “Метрика” Херон дава правила за точно и приближено намиране на лица и обеми. В това съчинение той извежда известната ф-ла за лице на триъгълник по дадени страни. В същото съчинение предлага и решения на конкретни задачи които днес записваме с квадратни уравнения. Привежда правила за приближени пресмятания на квадратни и кубични корени. Известна негова формула е:
[линк]
В областта на физиката той е първият, създал парният двигател, първият известен монетен автомат /със система от зъбчати колела/, както е доразвил водния орган, водни часoвници и други. Негова е и идеята за автоматичен поплавъчен регулатор, въплътена в съд за разливане на вино.
Тези приспособления са описани подробно в неговия труд - Пневматика. Това е всъщност първата книга, посветена на роботиката.
Парният двигател на Херон:

Воден орган:

Монетен автомат за светена вода /като се пусне монета през отвора А, тя пада върху лоста PR, който отваря сифона и пуска водата. Същевременно лостът се накланя и монетата се търкулва надолу, а сифонът отново се затваря/:

Таксиметров брояч:

Хитроумно приспособление за отваряне на храмови врати /за да се шашкат верващите/:

Диоптра - уред за измерване на разстояния, без еквивалент в западния свят до 16 век:

В областта на военното дело, известно негово изобретение е хеиробалистата - уникален стреломет с метални и дървени части:

Kaкто и 'пълнител', позволяващ автоматизирано презареждане и изстрелване на снарядите:

Ето и статия за неговите изобретения:
[линк]
[линк]

Серия от "Ancient Discoveries" е.

Пневматиката на Херон

Всъщност Херон доразвива доста от моделите на неговия предшественик - Ктезибий, живял през 3 в. пр. н. е. в Александрия/. Той също ползвал система от бутала задвижвани от въздух или вода /даже според слуховете създал прототип на въздушна пушка, изстрелваща муниции/.
Негово дело е Клепсидра /воден часовник/:

една статия за водните часовници в древността:
[линк]
Водният орган /Hydraulis/

и Противопожарната помпа на Ктезибий /доразвити от Херон/:

Имах удоволствието да видя останките от органа в Дион.
За изобретенията на Ктезибий:
[линк]

Иначе тълкуването по знаци, дадени от небето /прелитане на птици, пеенето им отляво или отдясно/ се тълкувало като поличба /благоприятна или неблагоприятна/ от боговете. Римляните възприели пртицегадателството от етруските и винаги се допитвали до пернатите преди важни събития /ритуали, празници или битки/. Имало цяла колегия от жреци /авгури/, които гадаели спрямо знаците, давани им от птиците.
В случая машинарийката на Херон явно е улеснявала последните да дават благоприятни поличби.

Да, споменаха и за някакво оръжие - предшественик на съвремената картечница. Само че е било със стрели.

Във всеки случай като гледам чертежите започвам да се ядосвам, че в училище вече не се изучава механика. Така децата остават с впечатление, че в древността хората са били глупаци, защото са нямали телефони.

[линк]

Ау! Това се вика стабилен източник.

[линк]

точно де - полибол /repeating ballista/ му се вика /устройството на затвора му съм дал най-долу в първия му пост/. Изключително хитроумно и талантливо направено. Но мощността му не била голяма, а и сложният механизъм не позволил на този тип машини да получат широко разпространение в античността.

Прави ми впечатление, че по време на гладиаторските боеве органът е бил често срещан съпровод. Явно бойците на арената са умирали под звуците на музика. :)

Всъщност откритите водни органи са само два. Единият е намерен в Аквинк /Будапеща/, а другият - в Дион /Сев. Гърция/ през 1992 г.
Ето и съвременна реконструкция на това чудо:
[линк]

[линк]

Демонстрация на воден орган и на римски инструменти:
[линк]

една подробна статия за механизма от Антикитера на руски:
[линк]

А ето изображение на воден орган от постамента на обелиска на Теодосий в Константинипол /края на 4 век/ долу отляво и отдясно. Представени са празненствата на хиподрума:

Ха, това даже съм го снимала. А не го забелязах. Във всеки случай водохранилището беше нещо невероятно. Фентъзи.

[линк]

съвременен часовникар направи реплика на механизма от Антикитера:
[линк]

Една от теоретичните разработки на Херон /проект за парен автомобил/:
[линк]

Статията е за това, че гърците са имали технологията да направят нещо като автомобил (колесница с парен двигател), като за двигател се взима именно Хароновия и на машинарията й е дадено някакво антично име. Никъде не се казва, че те са събрали 2+2 с наличните си познания и известните тогава изобретения и наистина са го направили.
По същия начин има една прелюбопитна хипотеза, че Леонардо би могъл да се е базирал на познания по оптика от трудовете на арабски учени и някои известни тогава химически вещества и да е фотографирал някого на Торинската плащеница, поради което образът на нея е негативен, но нямаме доказателства, че го е извършил той, тогава. Ингилизки, нещо?

водният телеграф на Еней:


The hydraulic telegraph of Aeneas – long-distance communication of antiquity
Advances in technology have drastically changed the way we live today compared to those of our ancient past. One type of technology that many of us may take for granted is the ability to communicate with others over long distances, or to large groups of people. A look back at ancient civilizations can give us insight today into the very first methods of long-distance communications. In 350 BC, a Greek named Aeneas invented the hydraulic telegraph, which was a means of communicating important, fairly detailed information, quickly over long distances.
Aeneas was a Greek writer who focused on military history, strategy, communications. He was one of the first authors to provide a guide on military communications, which were important for ensuring that any society had the ability to anticipate possible invasions, and to communicate strategy and tactics back and forth between groups. Aeneas was frustrated by the limitations placed on communications via torches and beacons. Torches allowed some messages to be conveyed, for example, they could indicate danger, or communicate that an objective had been accomplished, but they could not send messages with any level of detail or description. Essentially, they could communicate that something had occurred, but there was no way to communicate what had occurred.

Aeneas therefore developed the hydraulic telegraph in an attempt to overcome these obstacles. The telegraph involved a system of water-filled vessels containing rods that contained agreed-upon messages (such as “horsemen entering the country”, or “ships”). The two groups who wished to communicate would both have an identical set of supplies, and would be positioned far away from one another, but still within a line of sight, usually upon a hill. When one party wanted to send a message to the other, they would raise a torch. Upon seeing the torch raised, the second party would raise their torch to confirm they were prepared to receive the message. When the initial sender lowered his torch, both sides would simultaneously pull the plug from the bottom of the water-containing vessel. As the water drained, different messages on the rod would be revealed. When the intended message reached the top, the initial sender would again light his torch, signaling that the receiver should re-plug the vessel and read the message on the rod. For this to work properly, both parties had to have vessels of the same size, filled with the same volume of water, and rods containing the same messages. They also had to be very precise, starting and stopping drainage at the correct moment.

While the technology of the hydraulic telegraph seems very simple, its creation was marveled as a significant advancement in communication technology by allowing pre-determined messages to be sent long distances. In the event of an intrusion or an enemy approaching, they would only see the brief torch flashes, and would not be able to intercept the message in any way. This advancement in communication was also a great advancement in military communication and strategy. Messages were sent from Sicily to Carthage during the First Punic War (264-241 BC) using the hydraulic telegraph, also known as a Semaphore line.

Through the hydraulic telegraph, the military now had the ability to communicate specific messages that allowed other groups of military personnel, as well as civilians, to better prepare for potential invasions by land or sea. This early form of long-distance communication was advanced for its time, and it paved the way for future forms of communications, which have led to the many methods we have available today.
[линк]