Любими ястия

Случаят с този неизвестен за мене, а твърде отдавна познат чеснов хайвер ме накара да си спомня, че преди години бяхме пуснали една тема, която се оказа много интересна за всички - "Вашите най-любими ястия".
Предлагам отново да я подновим. Сигурен съм, че ще се появат от небитието интересни рецепти, за които отдавна не сме се сещали...
Сигурен съм, че всеки има някакво ядене, което никога не му омръзва...
При мене със сигурност не е само едно, но парадоксалното е, че всичките ми "най-любими" ястия са прости и лесни за приготвяне.

Едно от "вечните" ми любими ястия са ПЪРЖЕНИТЕ КАРТОФИ, които твърде отдавна не си позволявам...

Когато бях дете, една наша съседка пържеше картофите по най-невъобразимо неправилния начин, но ставаха невероятно вкусни.
Още от тогава вече ми стана ясно, че не трябва да се спазват никакви писани правила, за да стане яденето ти вкусно, трябва единствено да се разчита на инстинкта и кулинарния нюх, който се изгражда постепенно с опита и времето...
Та тези пържени картофи се правеха така: Обелените и нарязани картофи се изсипваха в един голям тиган накуп, сигурно към 600 г. наведнъж. Олиото беше полузагрято, но пърженето ставаше на древните котлони с открит реотан (едва ли вече някой от младото поколение си спомня за тях), който даваше много силна температура. За капак, картофите се посоляваха още в началото...
Резултатът беше убийствен - картофите започваха да се лепят по дъното, съседката буквално ги остъргваше от дъното, за да ги обърне и разбърка.
Половината картофче беше с невероятно вкусна хрупкава препържена коричка, а другата му половина беше полусурова, абе, ужас...
Обаче след свършването на този убийствено некулинарен процес се получаваше голяма чиния с най-вкусните пържени картофи, които съм ял досега...

"СУПЕР НАЙ-ЛЮБИМОТО" ЯДЕНЕ НА САПИЕНС
==========================================================
Другото ми любимо ястие, което сам изобретих на десет години и досега си ми е "супер най-любимото".
Трудно ще намерите ядене с по-непривлекателен вид, на всичкото отгоре даже си няма и име...
Сега ще ви опиша технологията, и ако рискувате да го направите, и се прежалите да го опитате, много вероятно е и на вас да ви стане любимо...
Значи, започва се с парче хубаво ароматно овче сирене, някъде около 200 г. (хич не е малко, бая парче си е...).
Това парче се поставя в подходяща средна купа и се намачква добре с вилица, за да се натроши максимално. След това се налива малко водичка и отново се мачка и разбива. И така, докато се получи идеално гладка каша, достатъчно гъста. След това се налива олио, в повечето случаи на око, но това "на око" е около 3 с.л. обикновено. Отново се разбива до абсолютно гладко състояние.
Следващият етап е подбиране на няколко едри хубави летни домата, което навремето не беше проблем, но сега вече е, дори и в Пловдив.
Както и да е...
Та тези домати се настъргваха на ситното ренде направо върху кашата от сирене. Като се настърже единият, ръцете се измиват, кашата се разбърква с вилицата, преценява се на око гъстотата й с лаком и гладен поглед и се продължава със настъргването на домати, докато гладното кулинарно око прецени, че е достатъчно.
Това "достатъчно" беше доста разтегливо понятие, затова яденето имаше винаги различна гъстота, но в това си беше и чарът му...
Накрая се завършваше с настъргването на малка главичка лук, но именно "главичка", дори и когато имаше в изобилие пресен лук.
В най-еталонният си вид яденето имаше гъстотата на гъста боза, невероятен аромат и вкус, както и външният вид на върнато стомашно съдържимо след яко препиване...
Това ядене мога да консумирам по всяко време на годината, всяка една секунда от денонощието.
==========================================================

Третото ми "любимо ядене" е СУРОВАТА КАЙМА за пържени кюфтета, първообразът на "Тартар стейк"-а.
Разликата, доколкото се досещате е, че в моя вариант не е с чиста кайма, а с добавката на намокрен и изстискан сух хляб, разбира се, голямо количество от винаги любимият ми лук и съответните "суперсекретни" подправки, които са гордост за всяка една уважаваща себе си домакиня...
Разбира се, с много лют пипер, да не забравя.
Ако не знаете как се употребява, ще ви уведомя -в диапазона от мазане на дебел слой върху тънка филийка, до ма'ане със супена лъжица, особено когато количеството на хляба доминира в сместа, наричана от майка ми, неизвестно защо, "кайма за пържене на кюфтета" и достига до 60:40 в полза на хляба...
==========================================================

Четвъртото и петото "много любими" ястия е ТАРАТОРЪТ (отдавна знаете моята оригинална рецепта) и АЙРАНЪТ.
Тараторът - с много чесън под формата на "чеснова майонеза", за да не дразни стомаха и почти без копър, защото не понасям всички оттенъци на анасоновия аромат.
Айранът - задължително достатъчно подсолен.
Характерното е, че не ги обичам гъсти, а сравнително редички, защото считам, че така са по-вкусни и по-разхладителни през лятото.
==========================================================

Шестото "най-любимо" мое ядене е АГНЕШКО МЕСО от плешката на парчета, по най-тривиален и елементарен начин изпържено в тенджера под капак (защото иначе много пръска) до зачервяване. И нищо повече. Само поръсено със сол.
Е, желателно е да е с ребрени кокълчета за огризване и осмукване...
Обаче със сигурност е едно от най-вкусните ми любими яденета...
==========================================================

И спирам умишлено дотук, защото наборът от "супер най-любими" яденета е твърде дълъг и рискувам да разкрия и отдавна и дълбоко скриваната си грозна същност на лакомник и гастроном...

"Ако искаш любов, вземи си куче..."

Случаят ....ме накара да си спомня, преди години бяхме пуснали една тема, която се оказа много интересна за всички - "Вашите най-любими ястия".

Заглавието беше май "Вашите най-любими ястия от детство/време оно".

Мойто най любимо ми беше "циганска баница" (по мое време и циганите се наричаха сами "цигани"): Филия ТОПЪЛ черен хляб с няколко капки олио и напръскан червен пипер.

Второто любимо беше таратора. С/без орехи, с/без олои, с/без магданоз, копър и т.п., понякога без кисело мляко (малко прясно мляко и оцет), понякога с марули вместо краставици. Чесън винаги имаше...май.

Третото беше "миш' маш": Нарязан скапан домат забъркан с "отпадъците" на сирене което имаше и запържен с 1-2 яйца и малко олио.

THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.

Тараторът, с малко лют червен пипер (ситно смлян) и самардала вместо сол
става уникален. И топла мастика с много лед.

Пастет от топло пушена риба:
Една топло пушена скумрия се изчиства от кожата и доколкото може от костиците. Това, което остане по пръстите се облизва и се преглъща с малка ракийка. Добавя се малко лимон, за да не стане много кисела, една майнонеза и всичко това се пасира. Може да се сложи черен пипер и някаква украса. Маже се на препечена филийка и се гарнира с водка (ракия, мастика и пр.)

Зеленчуци на скара:
На колелца или ивици се режат всякакви зеленчуци: тиквички, патладжан, лук, чушки, домат (ама внимателно, че се разпарцалосва). В една голяма купа се разбъркват с някакъв микс подправка за зеленчуци и няколко лъжици олио (според количеството зеленчуци) Оставят се няколко часа да престоят.
Печем на скара, на която преди това сме изпекли 2-3 кила пържоли, кюфтета, ребърца, бекон и пр. холестеролни мазнотии. Стават божествени.
Сега, зеленчуците може да ги направите и на гола скара без да сте пекли изброените по-горе гадости, ама не е същото. Ако устискат и останат и за другия ден, стават още по-хубави.

Аз си обичам онези картофи, за които вече няколко пъти писах - нарязани като за гювеч, оваляни в нагорешено олио, в което е разбъркана една голяма лъжица брашно, и изпечени на фурна. Преди да се сложат се посоляват, и се пекат докато се зачервят.
От рецептите от детството ми - сиренената каша на баба ми, и кекса с тиквички на другата баба.

[линк]

Ами, те циганите, като започнаха да се наричат "роми", не станаха по-малко цигани от едно време, когато самите те се наричаха цигани...

"Ако искаш любов, вземи си куче..."

Да, бе, да... Ще устискат до другия ден, ама друг път, това и да го видя няма да го повярвам, освен ако количеството е над десетина килограма готов продукт...
А след изпичането на 2-3 килограма пържоли, наденици, кюфтаци и всякакви други такива противни гадости пък, да не говорим...

"Ако искаш любов, вземи си куче..."

Картофите ти наистина са фантастични, горещо съветвам всички да ги направят, който пропусне ще е пропуснал нещо изключително вкусно в живота си...
А кексът с тиквички за солен кекс ли се водеше или за сладък?
Абе, защо не вземеш да пуснеш рецептата, ако все още я помниш или я имаш в архив.
Такива оригинални ястия е добре периодически да се подновяват в клуба, защото винаги има нови и незапознати с тях хора, а май на никого не му се рови в архива...

"Ако искаш любов, вземи си куче..."

Опиши и сирената каша, много си падам по всичко със сирене.


Пазете България !

Сладък е. И го правим от старите тиквички - когато вече са прекалено големи, за да са добри за пържене или пълене. Тиквичките се нарязват на кубчета (баба ми ги стръжеше, но нарязани е по-добре - като са настъргани си остава някак клисаво) и се отцеждат. Прави се тесто от две - три яйца, половин кофичка кисело мляко, една чаена чаша захар, около една чаша олио и брашно със една бъжичка сода - да стане малко по-гъсто от кексово тесто. По-скоро като парено. Накрая се добавят тиквичките и се пече в намаслена и набрашнена тава.

Става доста лек десерт, защото не е много сладък, а и от тиквичките е по-сочен от обикновените кексове.
А картофите - по-здравословни са от пържените, но пък не са по-малко вкусни. Напоследък правя по-често обикновени картофи с масло. Варят се обелени и нарязани. В съвсем малко подсолена вода - почти на пара. Като се сварят и водата почти е извряла им се слага една бучка масло, черен и червен пипер (или кимион, или джоджен - важното е да е само една подправка. Като са повече някак се губят). Захлупват се и силно се разтърсват.

[линк]

А, това е направо бабешка работа - запича се брашно на тиган - по една лъжица на порция. Пече се докато замирише на орехи. После му се добавя студена вода - по чаша на порция - и се бърка да не стане на бучки. Изчаква се да заври и се добавя доста сирене - поне ние го обичаме с повечко. Или нарязани домати от туршия. Но тогава е добре да се добави и черен пипер и малко червен.

Ама това наистина са много стари манджи - честно, обичам ги защото ги знам от детството си, и ги свързвам с определени хора. Не знам, дали биха ми харесали, ако не бях пристрастна.

[линк]

Благодаря ти за рецептата с тиквичките!
Това, с картофите е съвсем близо до "картофи соте" или поне крайният резултат във вкуса ще бъде същият.
(да ти напиша ли как се правят картофи соте или знаеш).

"Ако искаш любов, вземи си куче..."

Мама я правеше така:доста сирене-около 300 грама-се натрошава и запържва в 3-4 лъжици олио и малко масло,слага се 1 ч.л. червен пипер,след което се разбъркват 3 големи супени лъжици брашно с малко вода и се прибавят с бъркане към сиренето.Може и с препечено брашно,но не всеки го обича ,пък и по-трудно се избягват топчетата.След като заври се чукват,примерно,3 яйца и след като малко се повтвърдят се разбъркват.Може да се поръси с черен пипер при сервиране.Много е вкусно.А понякога аз слагам в кашата и мариновани гъби и става още по вкусно.

Само трябваше да добавиш, че брашното непрекъснато се бърка, иначе ще загори фатално и че студената вода се налива на малки порции и се бърка енергично, за да се поеме, като се съобразяваш с това, че страшно бързо се сгъстява. Като видиш, че има нужда от нова порция вода, веднага добавяш...
такава каша винаги се прави малко по-рядка, отколкото ти се иска, защото след изстиване силно се сгъстява.
не си само пристрастена, тези манджи с простотата си винаги са били и си остават вкусни и чаровни.
Както, впрочем, и траханата...

"Ако искаш любов, вземи си куче..."

Напълно си прав,но аз смятам,че всичко това се подразбира,т.е.-не обичам много да обяснявам очевидни неща.А трахана обичам ,но не зная как се прави.

Нека да ви напомня, че темата е за най-любимите ви ястия СЕГА, които можете винаги да ядете с огромно удоволствие и никога не са ви омръзвали през живота ви, а не за любими ястия от детството ви по принцип...

"Ако искаш любов, вземи си куче..."

Аз и сега ядох с удоволствие доматена каша,която правя по подобие на сиренената.За мен постната храна е по-добра и здравословна ,въпреки,че не се лишавам съвсем и от месо.

Първо бобец, но в гърне по възможност или в гювеча във фурна да си къкри няколко часа на 150градуса. С варена наденица,печена на скара.

После варени картофи, омесени с накълцан магданоз и поръсени с натрошено прясно сирене и накрая залети с горещо разтопено краве масло.
Крем карамел, изяждам невероятни количества.- 1
Крем "Дипломат" 1
Торта "Гараш".
Нещо в което се влюбих напоследък - хачапури...............
и още много неща, само да са вкусно приготвени.
Щях да забравя- по всяко време си похапвам шкембе
чорба

Да станеш човек е изкуство.

Миш-маш - мога да ям всеки ден, без да ми омръзне, предпочитам го с печен пипер и без или много малко домати, но много магданоз. Това ми е най - най - любимо.
Гювечета.
Пилешка супа.
Всякакви варианти на пълнени чушки - със сирене, кайма с ориз и подобни.
Всякакви тестени - палачинки, мекици, баници - но солени, не сладки неща.

"По подобие" или по точно същия начин?
за мене това има значение, защото много обичам домати и бих си я правил само с домати (може би и с добавката на сирене).
Ако има нещо специфично, моля те, дай малко повече информация.

"Ако искаш любов, вземи си куче..."

М-м-м, много вкусничко звучи този миш-маш...

"Ако искаш любов, вземи си куче..."