ами...

Отдавна не съм писала,
а думите са грапави
и сигурно
ръждясали
от дългото ми недокосване..
Измислям си живот
върху екрана на очите ти
и там съм хубава,
там сигурно съм истинска
и мога да обичам,
както другите...
Измислям си мълчание
и в него- тези думи,
които няма как да кажа
ако аз съм само себе си.
Измислям си-
небе, звезди,
теории за времето
и пътища, които още
никой не е търсил.
А кой ли се нуждае
от мечтатели?
Измислям си,
защото искам да те задържа
за малко още,
да ти разкажа тишината си,
за да ме видиш,
да ти покажа всичкото,
което другите ще скрият

и после да се престраша
да те обичам..

Хубаво е това, много е хубаво. Защо не му го кажеш - може и с истинския си ник?

Темата ти ме наведе на мисли колко много неща премълчаваме и губим ценно време, и аз съм го правила и даже и сега понякога ми се случва, макар и по-рядко. А единствено времето не може да се върне назад, както и неизказаните навреме или премълчани думи.
А дали можем винаги да обичаме "сега", дали можем винаги да натоварим собствената си любов върху нечии рамене, ами ако те не са готови да я понесат?
И аз не знам...

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

А не трябва да се страхуваш да обичаш, безмислено е.

да, прави сте, разбира се, благодаря
може би сега му е мястото и тук му е времето - ще ми позволите ли да се отбивам понякога, не много често и не натрапчиво, когато ме захапят нощните ми кучета и думите са единственото бягство - да се скривам тук, понеже ми изглежда безопасно

Е, няма нужда да питаш.
Безопасно, ами то на практика никъде не е опасно, това са просто форуми. Важно е да е интересно.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

пусни ме в очите си
вечер, когато заспиваш-
искам да видя сънищата ти –
слънцата, вселените,
жените, които целуваш..
пусни ме –
да видя мрака и бездните
аз ще бъда сълзите ти,
ще стана смеха
и страха,
и жестокото,
когато пропадат звездите...

ти ще бъдеш ръцете ми,
с които прегръщам нищото
ти ще си болката,
която намира пристан
и бряг..
ти ще си истина
и река –
ще се втурнеш във вените,
ще разкъсаш живота,
ще утъпкаш пътеките
и ще бъдеш моята
неизречена
скрита
и кървава
тайна..

ти ще си думата,
която не умея
да казвам..