Тема за насилието

Смятах, че в моето семейство има домашно насилие, когато майка ми ме караше да си подреждам стаята. А тогава нивото на шума в стаята не винаги беше в нормите.
Истински насилен съм се чувствал, обаче, в училище. Ще дам конкретен пример, който показва как домешното насилие се пренася и в други социални групи, в които участва насилвания индивид като в този случай, обаче, се превръща в насилник.
Малкото гълъбче (разбирай аз) отива на училище за 2-ри или 3-ти ден в училище в първи клас. Първият час още не е започнал, но децата са седнали по чиновете и вадят букварчета и тетрадки. Моля-другарката призовава за нашето внимание и тишина, а до нея зад катедрата стои странна женица със странни упадъчни дрехи, крантесто телосложение, махмурлийска намръщена физиономия и високомерно оглежда децата.
"Вашите другарчета от 2-ри клас са изработили едни пана тукА, едно от които ще изпратим като подарък на съветските другарчета", казва Моля-другарката. "Има и по-хубави, и по-лоши, но на вашето другарче *** майка И предлага да пратим това пано (бел. автора - пано, нетипично за дете, изцяло в черни и кафяви цветове, по-скоро направено от някой дрогиран родител). Сега майката на *** ще го надпише от името на 1-ви В клас и ще го пратим в СССР"
Тогава се почувствах насилен за първи път в живота си. Зададох си въпроса: Коя е жената, влязла в класната стая с цигарата си, докато нашите родители ни оставят в двора на училището и си заминават? Какви специални правомощия или способности има тя, че искат нейното мнение, а на моите майка и баща - не? Нито пък на родителите на детето на чина до мен. Нито пък на останалите. Недоумението ми се засили, когато разбрах, че въпросната мама не е експерт по изкуство, а обслужващ персонал, но е н-тата на брой съпруга на някакъв си Янко Музиканта (уж възпитаник на Консерваторията, но не се знае), агент на ДС, "консултант" по нещо си в Просветата и голямата работа. Янко Музиканта не беше биологичен баща на *** и сигурно я маризеше яко, защото винаги пристигаше на училище зла и винаги в настроение да се подиграва или драка с някого. Янко Музиканта и мамата бяха алкохолици, но никой не ги наричаше с този най-точен в случая термин, а "фамилията, притежаваща широк приятелски кръг", т.е. перманентно "сядащи на маса". Три пъти *** получава сътресение на мозъка в домашни условия до 4 клас и все при неизяснени обстоятелства, т.е. нейната версия на това какво се беше случило и тази на майка И нито един път не съвпаднаха. Когато тий нареченото семейство се движеше по улицата, двамата Флюбени се движеха хванати за ръка или квичащи си нещо по семейно му, а детето като училно куче се опитваш да ги догони зад тях. ОК. Ще кажете: "На теб кво ти влиза в работата"
Влиза ми дотолкова доколкото последиците от техните насилствени взаимоотношения се пренесоха в класа на *** чрез ненормалното и поведение, от една страна, а от друга от неизменното присъствие на майката в училище по неизвестни причини (я в кабинета на някой от директорите, а при нашите даскалки) и намесата и във всякакви въпроси, засягащи класа и изкуственото издигане на *** в неформален лидер, която позиция, смятам, че трява самият лидер да извоюва, а не защото майка му е метреса на агента на ДС и се мъкне постоянно. Следствие на това, самочувствието на повечето от нас се деформира до някаква степен. Т.е. ако в другите класове искаха мнението на всички деца или всички родители, за да се вземе решение по някакъв въпрос, в нашия случай решението се взимаше на база едноличното необосновано и неинформирано мнение на вечно подпийналата майка на ***. На нас ни се набиваше в канчетата, че никога няма да достигнем нивото на ***, която после се провали на всички кандитат-гимназиални и кандидат-студентски изпити, на които се яви, но беше толерирана и възхвалявана до безкрайност в началния и прогимназиален курс.
Да не говорим за самата ***, която все едно беше защитила докторат по интриганство в първи клас и вечно или се стараеше да установи контрол върху поведението и начина ни на мислене и когато не успееше, вкарваше в действие целия си съвсем не беден дори и за дърта махленка арсенал от методи за психическо насилие - като почнем от подигравки, тънички обиди, инсинуации пред даскалките и се стигне до викове и крясъци.
В най-добрия случай аз бях наричан от нея "детски гъз", защото се оказа, че логично не съм бил подготвен да отговоря на свалките И (в началния курс, забележете!), което дългосрочно я раздразни. Но да не се оплаквам много, защото имаше и потърпевши в по-големи размери - по-хубавите и по-умни момичета от нея в класа.
Когато говорим за домашно насилие, нека не съжаляваме само жертвата, която често доброволно попада в този сценарий, но да вземем под внимание и последствията от домашното насилие върху лица, нямащи пряка връзка с него.

леле,пич, и твойта не е лесна нема им се даваш,ей...дръж фронта..надежда винаги има
ела при нас ,сформира се партия

Maderfakersi

Маце, радвам се за теб, защото очевидно не си преживявала такова нещо. Не ти и пожелавам да преживееш.

спами наред и навред в клубовете

Този спам е изживян и изстрадан.

не го омаловажава като спам обаче.
Страдалци дирски- дал Господ. Никой обаче от тях не става за Христос.

могат да се квалифицират като страдалчески. Но това не е попречило на форумите да не останат празни.
Ако нямаш какво да кажеш по темата, чао.

чичеи тука ли

Трудът избавя човека от трите най-големи злини: скуката, порока и нуждата.

Нека разграничим физическото от психическото насилие тъй като в единия случай ползата е и за двете страни (т.нар. 'уин уин сичуейшън'), а в другия печели само насилващия.

При физическото домашно насилие децата ми свикват и се каляват. Научават се да носят на тупаници, шутове, симулация на давене във вана, връзване, бой с колан, щипене, плюене и други укрепящи организма спортни мероприятия. Децата се превръщат в злокобни машини, свикнали да ядат бой от много по-як от самите тях човек. Дали ще ги е страх от някого като са на 20? не мисля. От насилието печеля и аз тъй като разтоварвам, показвам им кой командва и въобще си правя добро кардио.

Психическото насилие е съвсем друга тема. Да, яко е да сдухваш малко детенце. Лошото е, че точно такова отношение ражда бъдещи серийни убийци.

Дарлинг, ще те помоля да не пишеш по темите ми, ясно ли е?

При физическото домашно насилие децата ми свикват и се каляват. Научават се да носят на тупаници, шутове, симулация на давене във вана, връзване, бой с колан, щипене, плюене и други укрепящи организма спортни мероприятия. Децата се превръщат в злокобни машини, свикнали да ядат бой от много по-як от самите тях човек. Дали ще ги е страх от някого като са на 20? не мисля. От насилието печеля и аз тъй като разтоварвам, показвам им кой командва и въобще си правя добро кардио.


И тва сериозно ли? Не вярвам.

Да, яко е да сдухваш малко детенце.
Кое му е якото? Теб сдухвали ли са те?

защо? пуснал си тема, ако искам ще пиша, ако искам няма

Трудът избавя човека от трите най-големи злини: скуката, порока и нуждата.

А ти за какво толкова се натискаш да пишеш в моите теми? Аз не пиша в твоите, въпреки че имам благодатна почва да ги оспамя. Надявам се това да бъде последното ни кръстосване на реплики във виртуала!

Мизерия. Ама наистина ли си мислиш че имаш някакви толкова непреодолими поражения по психиката от това? Удобно оправдание си си намерил.

Оправдание за какво?! Не съм споменавал за оправдания. Напротив. Преуспях повече от насилниците във всяко едно отношение. Но се сещам за едно стихотворение на Валери Петров:
"Ах, ако не бяха тези нерви,
каква чудесна пролет би била!"
Така и насилваните деца биха имали едно по-хубаво детство.

И аз бях насилвано дете - и двете баби ме тъпчеха да ям щото бях злояден. Ама май нямам чак толкоз сИрЮзни психологични/психиатрични проблеми та да почна да спамя нета с постинги за иначе МНОГО СЕРИОЗНИЯ ПРОБЛЕМ за насилието в семейството.

I REFUSE TO JOIN ANY CLUB THAT WOULD'VE ME AS A MEMBER!

Аз съм писал за насилието в училище и в някои дисфункционални подобия на семейства, не в моето.

ти си нацвъкал всички клубове, а изобщо не става ясно каква е мисията ти, ма кат си чичка така е

Трудът избавя човека от трите най-големи злини: скуката, порока и нуждата.

Информативна, Пикличке, и превантивна.
Не ти ли казах вече, че ми е крайно неприятно да пишеш в темите ми?!

ПРОБЛЕМЪТ за насилието въобще си е МНОГО СЕРИОЗЕН!
А ти какво би направил, ако твоето дете се прибере вкъщи и ти разкаже за две подобни субектки и тяхното влияние върху психоклимата в класа му и учебния процес? Би ли оставил нещата на самотек?