8 МАРТ

Ай са да видим кой го празнува и кой не
Сигурна съм , че ще се сформират две групи - едната "за ", а другата "против" честването на 8 март.
Аз лично го уважавам този празник от детството си . Денят на жената . Ами защо не !
Жената е : майка , работничка , домакиня , съпруга, приятелка , тя може да бъде в много роли и то едновременно. Е, как да не заслужава такова всестранно развито същество ден в който да се почувства оценено и признато по заслуги !?
Аз даже почвам да се съмнявам в нещо - може би Бог е жена иначе/извинявайте мъже, и без вас не може/
мъж не би могъл да се справи с целия този свят

А мъжът е баща, работник, домакин, съпруг, приятел и...без празник:-)

Сигурна съм , че ще се сформират две групи - едната "за ", а другата "против" честването на 8 март.


След като си наясно с това, кое наложи пускането на тази тема?

8 март е ден на.... ЖЕНАТА (вкъщи) - за женените, а Св. Валентин - за Флюбените... и двата празника не би трябвало да имат нищо общо, защото... нали ДО сватбата - е девойка и после става жена (момата), а след това вече е Жена, а девойката от въздишките я няма

Хич вече не ми дреме за празнуване на празник, дето така и така и да има кой, то само го отчита с досадното задължение да се оръси за букетче в целофанче.
Но пък смятам да го ползвам за добро оправдание да си направя подарък, щото и мама е хора и поне тя се сеща за себе си три пъти в годината.
Пък ти чакай някой да те оцени и признае по заслуги. Ела се Обади га стане.

Hello, is it me you're looking for?

...ще правим помен!


------------------------------------------------------------
Моето КА

Пускането на темата най-вероятно е наложено от желание да стане споменатото разделяне на две групи, които от дума на дума да се хванат за гушите, както става в почти всяка тема. А при съществуващото съотношение мъже - жени 10% - 90%, моралната победа над противника е предварително осигурена.

Аз нямам против и Света Фатима да празнувам! Празник да е само!
Това българинът е много особен екземпляр. Тежи му да работи, тежи му да празнува, тежи му да живее....

Права си. За съжаление....

**Citius, Altius, Fortius**

Хахаха, кога е Света Фатима, думай, че си го заплюх за личен празник!

По темата... ми аз съм 50 на 50. Ако има с какво и къде, празнувам. Ако не, с бабата пием по една мастичка и пак празнуваме.

***

Фатима е другото име на Богородица.
Демек, имаш личен празник на 28.08.

По темата: Всеки повод за празник трябва да се използва. И голям празник е хубаво да се празнува, а и малък празник (усмивката на любимата да кажем) пак трябва да се празнува. Ако превърнем всеки ден в празник или поне част от деня, то може би ще сме по-щастливи.

И двойката е коз, но в друга игра.

Изложъх съ... нейсе, не ми е за сефте.
Богородица у нас се празнува в чест на бабето, значи - уцелила съм.
Да се празнува е важно, изключително важно. Добрият вълк трябва да се храни.

***

Аз съм за празнуването Ще се съберем със стари дружки в чисто женска компания, макар и не на датата, не е толкова важна, но ни е повод да пийнем и да се видим, че животът ни пръсна и рядко се виждаме.

Хващам се за думите ти, правейки препратка към темата за истината. И двете са от любимите ми - и истината, и притчата за вълка.

Чета те с интерес, в голяма част от случаите все едно чета себе си, хехе :-). Този път обаче ти предлагам поглед към "лошия" вълк от друг ъгъл. Той все пак е "нас" също, казва притчата. Та, ако вместо "лош" го наречем "тъжен, самотен, неразбран, огорчен, гневен, ок, може :-)" и му дадем разбиране, топлина, близост, любов, подкрепа... Той пак ще бъде нахранен :-), но по-спокоен, по-ведър, по-"добър". На мен ми е много ценно да си ги обичам и отглеждам и двата едновременно :-). Любопитна съм какво мислиш, ако искаш, разбира се.

Иначе е толкова хубаво да си създаваме поводи и празници, които да зачитаме :-). Аз лично празнувам каквото и както ми хрумне :-).

Извинения за отклонението и към автора на темата.

Поздрави.

Ами, за да ти отговоря и аз трябва да се извиня на автора...

Така мисля, тоест, усещам.
Ако се бориш срещу тази страна в себе си, сякаш си обречен, ако не на провал, то поне на доста сериозно стълкновение между двата "вълка".
Но ако приемеш, че го има и понякога го оставяш да съществува, без да го храниш обаче, просто наблюдавайки го, оставяйки го да повилнее малко, сякаш това го укротява най-успешно.
Смятам, че думата е приемане.

***

Кое, кое? 8-ми какво?

Благодаря ти, че си ме зачела, авторът е приел извиненията, сигурна съм :-).

И все пак, "лошото" у всеки трябва да бъде хранено. Както казах - с любов... Ти го приемаш... Ок. Ако го няма съвсем, как слагаш граници срещу "лошото" у останалите? Гневът е най-големия подарък, който можеш да направиш на себе си и на останалите, по този начин казваш ясно от какво се нуждаеш, смятам аз. И да получиш, разбира се. Тихите, само "добри" води - благодаря съм :-). Нищо не е само черно, нито само бяло. Идеята е да минаваме през нюансите непрекъснато :-)

Всъщност това, което всички постоянно комуникираме към себе си и външния свят, е "моля" и "благодаря". Това е наистина една друга тема.

Отново ти благодаря, спокойна вечер :-)...

Аз бих искала всеки ден да празнуваме денят на жената, а не цяла година да съм слугинята в къщи и веднъж годишно да съм принцеса - гадно е.

Както се поставиш! Аз нямам оплаквания!

Постарай се
[линк]