Тъжно е ...

да ти се налага да споделяш виртуално, но помага, че поне това можеш да направиш.

Днес най-любимият ми ме излъга. В очите :( Не най-важния, а именно най-любимия. След много декларации, че няма да се лъжем.
Мислих много, преди да задам въпроса си. Не заради отговора - аз го знаех предварително. А защото от това, дали щеше да бъде откровен с мен или не, зависи как ще приемам всяка негова дума оттук нататък.
Любимото същество се поколеба, и все пак ме излъга.
Правото на личен избор е много важно нещо за мен. Аз също лъжа. Знам рисковете, знам минусите, знам защо избирам лъжата.
Но днес, сега ... се чувствам жалка. Той избра да ме излъже.

Постигнах своето. Научих си урока, и той не е "Не питай". Поуката е "Не вярвай".

Повярвайте ми, това беше единствения човек, на когото вярвах. Казват, че истината освобождава. Сега знам, че е така. Свободна съм да не вярвам. Никому! Но е толкова самотно ...

Не хранете троловете ...

Вярвам ти. И те разбирам напълно.
Няма по- тъжно нещо в отношенията между двама души от предаденото доверие.

"Човек,който желае настойчиво нещо,ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Не ме гледай какво говоря гледай какво върша. Бтв истината е нещо крайно разтегливо и относително. Може да е бил убеден че казва истината И кво сега трагедия? Няма такова нещо. Ти и преди си била убедена че ще те излъже иначе нямаше да му задаваш въпроса.

Всъщност, бях убедена, че ще ми каже истината. Както ретроспективно вярвах, че и преди ми е казвал истината.

Не хранете троловете ...

На времето един немец Феликс Едмундович е съчинил въпросната фраза - Проверката е висша форма на доверието. Доверието или го има или го няма. Не е нуждае от проверки а от вяра в човека. Опита да го провериш означава че вече го няма. Е не е края на света. Ако разчиташ да чуваш истината от другите а не от себе си значи имаш проблем със вярата в себе си което не е на добре. Взимай мерки

неизбежно е,пак ще се влюбиш и отново ще се довериш.
това което и се е случило ще отшуми между няколко красиви случки,не
се състарявай с обещания да не вярваш никому

п.п.
има ли благородна лъжа?

само лъжата, изречена от благородник

от друга страна определено подкрепям твърдението, че само децата и глупаците винаги казват истината.

от трета - един приятел неврофизиолог наскоро ми разказваше как децата трябва да започнат да лъжат между четвъртата и петата си година, иначе имат проблем с развитието.

всъщност смятам, че всички лъжат, а някои ги хващат. затова, ако ми е важно да не ме лъжат, не задавам въпроси, които подстрекават. старата максима Да не се гоним, че ще се хванем...


By Indra Macondo

абе и аз съм един дългогодишен "благонегодник"
все благородници сме се събрали,а постоянно апелираме
да ни кажат истината,и като вземе та се случи се обиждаме
дълбоко
съгласен съм,че има ситуации,
в които самите обсоятелствата изискват използването на лъжа,
като единствен възможен изход,
тя е необходима.
едва ли някои може да бъде гузен,когато с нейна помощ сме
предпазил"нещо" или "някого".

не ме гонете да не ме хванете по благороднически гащи

трябва да прочетеш "Кръстникът." Там има подобна сцена, която може би няма да намали разочарованието ти, но ще ти даде и друга гледна точка.

[линк]

и аз съм против избора "не питай", но защо алтернативата е само "не вярвай".... аз бих си го превела така - питай, анализирай, класифицирай, не допускай емоцията да те води винаги. после ако искаш - повярвай напук, или не вярвай въобще.... и индивидуалните спортове са красиви. кво пък. като става въпрос за взаимоотношения мисля че малките деца още от люлката трябва да ги учат, че не могат да получат нещо, което друг не иска да им даде. за съжаление всички сме откърмени с майчината всеотдайност и това е лошо, много лошо. понякога съдбата ни поднася провокации - точно загърбиш някое минало и то вземе че се върне като дежа ву често с обратен знак. но не със сащия човек. научаваш че понякога губиш, понякога те губят, че понякога лъжеш, понякога те лъжат, понякога .... когато си най-уязвим, все се намира някой да е наранен от теб и когато си най-силен някой ти зашлевява шамар. и все едни такива .... най-потрисащо е да си много много слаб и да ти ударят шамар, тогава когато стигнеш дъното на всякакво самоуважение и вече не е въпроса във вярвам/не вярвам, вчера/днес или утре, какво казах/какво не казах, какво можеше да е/какво е, въпросът тогава ти се изяснява напълно и безусловно - че на първо място си ти, твоят светоглед, и тогава ако щеш неговото непасване с някой друг защо трябва да е причина за терзания? ми просто сменяш този някой друг с някой друг или просто си оставаш със себе си за известно време кво толкова?

повикало - такова се обадило
Ако беше казала всичко каквото знаеш нямаше да чуеш част от истината .

Това е положението - свиквай

Права си. За всичко. Подвеждащо питане. Един вид измама. Само ден преди това бях получила декларация, че по този въпрос ще сме честни до болка. И си исках честния отговор с ясното съзнание, че от него ще боли повече, отколкото лъжата (ако вече не знаех отговора) ... сложно е, но в крайна сметка резултатът е просто тъга :)

Не хранете троловете ...

Изказваш мислите ми.
Аз пристъпвам с очаквания, и респективно ме разочароват. Трябва да спра да очаквам, добро или лошо.
Трудното е, когато носиш и отговорност не само за себе си. Тогава трябва да се опитваш да предвиждаш поне лошото. Няма да страдам само аз, в това е проблемът. Ако опираше само до мен щеше да е толкова безкрайно лесно.

Не хранете троловете ...

на теб не ти трябва истината по тоя въпрос.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Може би това е била "благородна" лъжа ? М?

Но от друга страна - нема да се пуашиш. Свиква се. А и така е много по-сигурно. Затваряш един коридор за проникване в крепостта ти - проваляш шанса за атака на враговете ти по такъв начин. Не че живот във война е хубаво нещо, но живота е постоянна война - попитай подсъзнанието си - битката с вируси, бактерии, ракови клетки, йонизация, организация и всевъзможни сензорни атаки - всяка секунда тялото ти извършва стотици, хиляди военни оерации. Това значи живот. Само съзнанието ти е като еманация на живота - като форма на райско кътче, като дар или трофей, като цел на тези ежесекундни битки. Наслаждавай се. И не искай да няма война - това е смърт. Отплеснах се. Исках да кажа че няма нищо лошо в това да загубиш доверието си. Даже напротив. Защото лошо е да бъдеш подведен дотам че да залитнеш и паднеш, опирайки се на фалшива опора. Тогава е лошо. Навреме видяната заблуда не е проблем - внасяш корекция в курса и си по-умен с една заблуда, както и причините за нея. Това е по-скоро повод за радост.

[линк]

Земля в илюминаторе

Хаха... интересна логика. Макар че чисто логически да задаваш въпрос на който знаеш отговора е много далеко от лъжа... А и хората са казали - проверката е висша форма на доверие... Друг е въпросът, че доверието изисква константност, а живота е динамичен, така че рано или късно то рухва. Затова повечето се правят на хитри и не задават въпроси, чийто отговори може да не им харесат...