Да се разплача ли....

..... оооо, не! Ще се разрева

Господи, прости и му помогни да научи, що е молитвено пеене.

[линк]

Мисля, че е грозно да се критикува който и да било който пее за Бога. Ако ти можеш по-хубаво, пей. Но гледай да не се окаже, че Бог предпочита пеенето на оня, а не твойто.

Той, Пламенчо хубаво си пее, но ти предполагам не си православен и затова не си ме разбрал.
Църковно-славянските песнопения се пеят молитвено и без ИНСТРУМЕНТАЛЕН съпровод. Пламен Сивов е известен сред вцърковените православни християни и не трябва да се "дъни".

така и така темата е веселяшка. Айде честит ви нов светец:
[линк]

Аз съм православна, но според мен ти си се загубил в детаилите и си пропуснал същността. Не е добре да се изпада във фарисейство и критикарство, да не би да не огорчиш Този, на който се мъчиш да угодиш.

"......според мен ти си се загубил в детаилите и си пропуснал същността.."
______________


Кои са детайлите и коя е същността според теб, в Църковното песнопение? Къде е фарисейщината?

от светска гледна точка има песента, но наистина е поне частично встрани от православно християнската певческа традиция и обичайна интонационна среда!... Впрочем, песента и темата могат да послужат за размисъл и илюстрация на това, че поначало химнопеенето е несъвършенна молитва!.... Предложената песен, съответно, е от по- несъвършенните молитви,според мен, но както казах, с добри качества на общо основание.... Освен това, илюзия е да се мисли, че може да се "държат" само най-големите висоти на химнопеене, които са достъпни единствено за професионални певци!... По-либералният подход предполага и допуска, според мен, по-подчертан авторски момент, добри музикални качества (каквито песента има) и минималното изискване за непошлост, което тук е спазено!...
Мое допълнително впечатление е предположението, че, напр., непосредствено след 1мин. и 50 сек от началото, е набелязана известна кулминация на песенно - молитвена екзалтация, която ме накара да направя далечна формална асоциация с традицията на религиозни песни на други вероизповедания.

[линк]

Песента е моя (клипът - не).

Пял съм в църковен хор и знам какво е молитвено пеене. Пял съм и на клирос, без хор, самостоятелно.

Тази песен не е предназначена за "молитвено" изпълнение, най-малко в храма. Имам няколко песни, в които използвам църковно-славянски молитвен текст и своя музика със съответен аранжимент - понякога по-акустичен, понякога (както е в случая) по-динамичен.

Нямам проблем, ако на някой тази песен не му харесва, та дори и да го отблъсква. Но смятам, че става въпрос за вкус, а не за принципен проблем. Аз самият точно тази песен не си харесвам; не знам кой я е публикувал във Vbox-a, явно някой е свалил mp3-ката от моя блог. Песента записах преди няколко години, но вокално не се получи, технически - също (нямах нормален микрофон дори; вокалът е записан през микрофона на лаптопа, което е страшно нещо), а сега не ми се занимава с нея, за да правя нова версия. Докато си я тананиках в колата, ми звучеше добре, но крайният резултат с инструментите не е сполучлив.

Но не съм съгласен за молитвеното пеене. Ако съм искал да изпея "Богородице, Дево" монодийно и без инструменти, съм щял да я изпея така - без особена полза за човечеството :-). Но ритъмът на текста ме е довел до точно тази мелодия и това звучене. Много православни музиканти правят подобни интерпретации на класически литургични текстове и молитви (монах Роман в Русия например) - и доколкото резултатът от тези песни не е за литургична употреба (а за слушане в колата, примерно), не виждам защо трябва да се дразним.

Не се опитвам да оправдавам песента (както казах, на мен самия не ми харесва). Но въпросът за това можем ли да пеем с китари и други инструменти песни, славещи Бога и да сме в същото време православни, ме вълнува. Бил съм на много православни младежки сбирки по света и винаги ми е правело впечатление как гърците непрекъснато пееха с китари свои религиозни песни - за Богородица имаха една прекрасна песен, още си я спомням - и всичко това ставаше с участието на свещеници, някои от които и свиреха.

Сещам се за Псалом 150: 3. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.
4. Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи.
5. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.

п.с.

"....молитвена екзалтация, която ме накара да направя далечна формална асоциация с традицията на религиозни песни на други вероизповедания."
---------------

Благодаря, за приложения висок стилен изказ, в изложеното Ви неопровержимо съждение. Точно тази "асоциацийка" предивика моя плач.

Радавам се, че пападнах точно в целта.
Благодаря Ви, че не се опитахте да ме набутате с размахващ пръст в кьошето и да ме нахокате, че Ви осъждам. Дано не го приемате така, защото аз ни най-малко имам желание да съдя някого.
Благодаря Ви за отзивчивостта.
Аз не правя оценка на песента в музикално-интерпретативно отношение. Също нямам нищо против да пеем за(на) нашия Бог с инструментален съпровод.Но, нека пощадим песнопенията, включени в Светата Литургия и др.Тайнства на Църквата, от подобни музикално-интерпретационни излияния с инструм. съпровод, за да не ги опошляваме.
Бог Ви е дарил с най-чувствения талант - музикалност. Усъвършенствайте го,работете над него, защото "добро нещо е да славим Бога".
Желая Ви успехи. Бог да благослови всичките Ви добри начинания.

- всеки може да изрази любовта към Бога и ближните както желае и, ако съвестта му не го осъжда, то значи че и Бог не го осъжда - точно обратното, приетен ще му е такъв човек, казано по светски.

---

[линк]

Ами, ако с греховете сме преспали съвестта си?

(По принцип - нямам предвид конкретната тема. Някои от любов правят смъртен грях и съвестта им не ги изобличава. Значи трябва и "акъл". )

Не виждам защо трябва да бъде "пощадено" нещо, когато става дума само за възхвала на Бога. Каноните са за да помагат не да пречат на това. Не е добре човек да е буквояд. Хубав цитат е дал човекът, и аз мслех за него, но не се сещах къде е точно.

Е щом не говориш за кокретната тема, защо го казваш? Нито сърцето, нито ума биха се противопоставили в случая на пеене за Бога.

Няма да ти отговоря, защото се заяждаш, а това Ти влияе зле в духовен аспект.

Не се заяждам, а ти казвам истината. Истината-подкрепена от библията, в цитата, който автора на песента ти даде, а могат да се намерят и други. Обаче ти си дошъл да посочиш с пръст някого и да го укориш и ако някой не е съгласен то той явно се заяжда с теб.

Бих ти препоръчала книгата "Аз съм добър,ти си добър". Отнася се за игрите, които хората играят несъзнателно. Тази игра, която ти започна произходжа от вътрешния ти "родител" и е насочена към "родителя" на събеседника (в тразнзакционния анализ, "родител" е тази част от нас самите, която се занимава с правилата и с това кое е добро и кое лошо, кое е забранено и кое разрешено).Характерна игра родител-родител е обсъждане на това колко е лошо нещо и как някой нарушава правилата, и соченето с пръст. Редовно може да се наблюдава сред бабките в градския транспорт, примерно, относно колко е невъзпитана днешната младеж. Включването в подобни игри създава вътрешно спокойствие и усещане за приетост и безопасност и е любима социална игра на възрастните, с което те се идентиицират като принадлежащи към една група.

Ти дойде да поиграеш и вместо всички да се включат любезно в играта ти, те взеха, че не се съгалсиха с теб, а на всичкото отгоре самият посочен с пръст дойде и мило и културно ти отговори. Това създава тревога у започналия играта и води до демонстрация на обида. В случая-прикрита под загриженост за духовния ми живот.

но не е произведение, съответстващо на възможно най-висок и усъвършенстван религиозен изказ!



[линк]

Благодаря и аз за пожеланията.

Мислех си: дали пък не се дразните всъщност от употребата на църковнославянски в непривичен конктекст (инструментална музика)?

Това, че текстът е "литургичен" не го прави автоматично "негоден" за нелитургична интерпретация. Всъщност, "Богородице, Дево..." е древен християнски химн, основан върху библейски текст (благовестието на архангел Гавриил). През вековете този текст е бил четен, рецитиран, пят по всевъзможни начини. Ако бях изпял песента на латински (Ave, Maria, gratia plena), може би на никого нямаше да направи впечатление едно такова (поредно) произведение.

Имам чувството, че мнозина от нас имат едно такова нездраво сакрално отношение към църковнославянския. Като оставим настрана целия дебат "за" и "против" църковнославянския в богослужението, нека си припомним, че "свещен" език просто няма - и вековната употреба на един език в богослужението не го "освещава". А че на нас, днешните българи, църковнославянският ни звучи "свещено" - това са емоционални механизми и нямат нищо общо с разбирането на Църквата за езика и неговото предназначение. Нека не забравяме, че преди да стане "свещен", същият този език е бил разговорният и литературният език на своето време.

Всичко това ме води към мисълта, че употребата му в една съвременно звучаща песен не профанизира нито езика, нито текста. Църковнославянският е мелодичен и много красив и не виждам защо да не му вдъхнем нов живот със съвременно творчество. Ако можех да пиша други текстове на църковнославянски, сигурно бих писал, но не мога, затова използвам готови образци.

Пишете, че не трябва да се пипа литургичния текст. Но това означава, че не можем да правим никакви творчески интерпретации на библейския текст изобщо - защото почти цялата Библия присъства като текст в богослужебния цикъл. Малко прекалено ми се вижда едно такова ограничение и с нищо не оправдано. Защо да не мога да изпея 50-ти Псалом с моя музика? Защо, ако го направя, това би било профаниране на литургичен текст, независимо от качествата на самото произведение? Не е ли идеята точно обратната - вдъхновени от богослужението, да преоткриваме (всяко ново поколение) литургичния и библейския текст за себе си, което означава и да го направим част от собствената си музикална култура?

Любовта има това качество, че може да се дава на мнозина, без да оскъдява. Ако обичам жена си, това не значи, че не обичам дъщеря си. Подобна е ситуацията и с музиката, поне за мен. Ако обичам едно църковно песнопение, не означава, че като го изпея по свой си начин, автоматично спирам да обичам оригинала. Връзката всъщност е точно обратна.

Майкъле, не стреляйте в пианиста, той толкова може. :-)

Най-възвишени и религиозни чувства, облечени в музика - ей тоя дар, две в едно, се е дал на единици в цялата история. Далеч съм от тях.

"
Най-възвишени и религиозни чувства, облечени в музика - ей тоя дар, две в едно, се е дал на единици в цялата история."

И този вариант на музика, по-точно свръхпреклонение към него може да е източник на изкушение и на прелест, защото тя (музиката) може да се окаже почти само външна проява на религиозността и да подмени автентичната благодат или парадоксално да намали възможността за постигането и, която благодат е "като че ли малко сияние - леко, едва забележимо, (което) внезапно обхващайки ума, го довежда в екстаз, но скоро го оставя, за да не погине. То е така мимолетно, че виделият го не може нито да го го улови (вкл. и да го претвори в музика - бел. моя, на _maycal) нито да запомни красотата му или да се сближи с него." (св. Симеон Нови философ). Казано с други думи, по-важно е "малкото сияние" отколкото най-добрата религиозна музика и химнопение!



[линк]