За децата

При Евите се заформи малка дискусийка, каквато мислех да пускам тук.

Става въпрос за следното: бихте ли имали дете с лесбийка? И ако да, бихте ли приели варианта да сте част от живота на детето, но не и от живота на майка му? Имам предвид вие си живеете с приятеля си, а тя с приятелката си. И двамата имате права над детето, но то живее при нея (примерно като при разведени родители). Този вариант как ви се струва? Или предпочитате да сте по-активна част от живота на детето?

Amor omnia vincit

Представяте ли си каква лудница ще е ?
Майката живее с с друга жена, таткото с друг мъж и така детенцето ще си има две майки и двама бащи на практика ;)

Което не е никак лошо предвид факта, че при толкова много родители ще го взимат първи от детската градина, а не като мен винаги последен :)

Какъв е смисъла да се има дете при условие, че ще живее само при единия родител? Това си е живо мъчение и не знам кой неразумен би си го причинил.

Че какво лошо има детето да живее при майките, а татковците да намазват отвреме-навреме?
мен ако питаш, това си е перфектен вариант. Колкото повече майки и бащи, толкова по-добре за малчото.

Не, ще си има само една майка и един баща. Както казах, има такива случаи с разведени родители, само че тук новите семейства ще са с гей двойки, а не хетеро.

Amor omnia vincit

Аз не съм гей, ама нищо против нямам. За съжаление такива жени не се намират много.

Най-важното е невидимо за очите.

Децата не ме интересуват. Това са женски работи - майчиния инстинкт ги тресе, дори лесбийките не могат да се отърват... Мъжете нямаме вроден бащин инстинкт, най много да говорим за социален такъв, някакво възпитание, което се опитва да те убеди колко е добре да си кръстоска между вибратор, банкомат и бавачка :)

Това с убеждаването много добре го каза

Щом не те интересуват децата, би ли се съгласил ако някоя те помоли да й станеш донор? Даваш мат'риал и после айде по живо по здраво?

Amor omnia vincit

Хе хе

Надявам в днешно време хората да не обичат домашните си любимци, повече от децата си
Донор не бих станал, но реша ли да имам дете ще е при мен! За какво ми е да ставам донор и да имам наследник след като няма да живее при мен?
Някак си не го асимилирам.
Аз котката си и на близки не си я оставям да ми я гледат, та детето ли? Като поема ангажимент и знам, че го искам значи е така. Поне при мен.

Познавам гей който се ожени, жена му знае за него, имат си дъщеричка. Той си кръшка с други мъже, с нея не знам какво става... Не подържам близки отношения с тях , но си живеят заедно.

капка егоизъм няма в мнението ти, между другото. какво ще кажеш на детето като ти сподели, че всички останали деца са с двама родители?

някой въобще замисля ли се за травмата, която се причинява на деца, които нямат възможността да избират ориентацията на родителите си? това не го приемайте обвинително - просто иде реч за това, което се причинява на децата. не за вас.

Това за травмата е много подъл аргумент - за това, че обществото е назад с материала, гейовете да не отглеждат деца... Това е срамота - ако другите хетеросексуални родители обяснят на децата, че да си гей е нормално и че е нормално двама татковци или две майки да отглеждат дете, тогава никакви травми няма да има...

Аз не бих гледал дете, поне засега и през ум не ми минава, но съм твърдо ЗА правото на тези, които искат - да си ги гледат, без значение дали са гей или хетеро...

хаха. подъл бил. ти как очакваш хетеросексуалното свръх болшинство да се навие да обяснява на собствените си деца, че е нормално други деца да бъдат отглеждани от гейове???!!!! ако това, което аз казах е подло, то твоето е нагло на квадрат.

опит за поправяне на космоса заради конкретна ракета ако се сещаш

Донякъде подкрепям мнението на Редбул - ако някой ден имам дете, бих искал да участвам активно в отглеждането му. Имам достатъчно близки с малки деца и виждам неща, които не ми харесват, но обикновено си трая защото те си знаят по-добре, а и аз съм външен човек. Само на най-добрата ми приятелка съм си позволявал да се обаждам понякога относно възпитанието на децата й, и то обикновено при поискване на мнение...
Но не мога да се видя в подобно положение със свое дете. Не държа на биологична връзка, но държа на отношение във възпитанието. Няма един подход, подходящ за всички, а индивидуалният подход изиксва възможност за наблюдение и директна комуникация...


----
бял подпис на бяло поле

Абе какво да кажа, това с общественото мнение ми е малко... знам ли. Ние също сме част от това общество и за каквото и да го обвиняваме, обвиняваме и себе си. Моите приятели, примерно, нямат нищо против гей двойки да си имат деца. И един ден когато те самите имат деца, според мен биха ги възпитавали по същия начин. Говоря за хетеро мъже и жени, които не знаят за ориентацията ми, имам предвид не биха го казали само за да не ме наранят по някакъв начин.

Нещата постоянно се променят. Има все повече гей двойки с деца, и законите се променят. При нас малко бавно и със закъснение, но пак има напредък. Аз съм оптимист в това отношение.

А вариантът да се оженя за някой само заради детето и за да затворя устата на останалите, ми е толкова глупаво и немислимо. Започнеш ли в лъжа, нещата не отиват на добре.

Amor omnia vincit

Lin, не исках да се намесвам, но "безцеремонната и нагла тъпотия" (цитирам себе си...) на това недоразумение, наричано Л.Пенев ме дразни.
Като баща на две дъщери прекрасно зная за какво говоря, въпреки че въпросът е нещо между чисто философски, с примес на принудително социалнодеформиран до извратен.
1. Децата се раждат и отглеждат единствено с цел продължаване на човешкия род, в частност, на твоя собствен, а и на партньора (партньорката) ти, генетичен код, с което си осигурявате безсмъртие, до момента, в който се прекрати нишката на генетичното повторение.
2. Самата дума "раждане" е достатъчно ясна, но думата "отглеждане" - не чак толкова.
В една средно нормална ситуация, в думата "отглеждане" се включва съвсем не непрекъснат процес, а процес, който естествено би трябвало да приключи след 16-26 години, според необходимостта.
Във почти всички животински популации родителите се грижат за рожбите си докато те се почувстват годни да се грижат сами за себе си, след това те вече достатъчно пораснали и укрепнали, вече се отделят от родителските грижи, понякога и достатъчно твърдо и драстично. Донякъде Природата е заложила и конфронтация между два зрели индивида в животинския свят, което е доста туширано в "разумния" свят (моля, умните хора да ме извинят за кавичките...).
3. Около 12-годишна възраст децата постепенно започват да се осъзнават като зрели индивиди и минават от фазата на безпомощни деца, които се държат за ръката на родителя си, в индивидуалности, които започват да се борят за доказване в този свят. Затова и приблизително тогава започват противопоставяния и противоречия между изискванията на "разумните" родители и "недостатъчно разумните", т.е., без достатъчно опит и знания, деца.

Значи, т.н. "възпитание", като дума и термин, е действие, продължаващо от 0 до 4-годишна (много приблизително) възраст, когато индивидът-дете вече започва да има мнение почти по всички въпроси, до около 14-годишна възраст, когато детето-индивид (включително и под въздействието на бушуващите с пълна сила хормони) вече е твърдо убедено, че "знае и може повече" от "безнадеждно овехтелите си" родители... И когато вече са сигурни, че повече възпитание не им е нужно.
До около 24-26-годишна възраст, когато вече реално могат да се справят с живота без чужда помощ (в България това е твърде относително понятие...).
От всичко казано дотук става напълно ясно, че не е задължително в периода на това "възпитание", възпитателят да бъде генетичният (те) родител, а може да бъди всеки човешки индивид, независимо от пол и възраст, стига да е над една определена възраст, за която трябва да е ясно, че не трябва да се грижат за него.
И стига да има достатъчно възможности, желание и необходимата отговорност да се грижи за същество-индивид, което има нужда от помощ, грижи и възпитание, т.е., подготовка за самостоятелен живот, каквото и да означава това.
Така, че, всички коментари и догми извън това, обикновено са плод или на социално лицемерие, или на социално-обществена задръстеност и затъпялост, или "дърпане на чергата" към страна, в която на някого му е изгодно и полезно - на държава, на някой от родителите или изобщо, на когото си искате.
Но това съвсем не означава, че желанията на изброените ги поставят в позицията на законоопределящи.
Природните и философските закони винаги са били и ще бъдат над всички останали.
Това мисля по въпроса.
Извън всичко казано от мене дотук, крайно необходимо е да се знае, че родителят(те) в никакъв случай не е собственик на детето си, не трябва да се държи като такъв, и е задължително да знае, че има моралното и обществено задължение да осигури подкрепата и възпитанието на детето си единствено в периода от раждането му, до момента, в който самото дете вече не се нуждае от тези грижи и те започват да са му в тежест. Разбира се, това е невероятно разтегливо понятие и формулировка и не винаги съвпада с биологичната необходимост и целесъобразност.
Точно поради тези причини, абсолютно всеки зрял, интелектуално, ментално и физически годен индивид, ако има това желание и желае да поеме тази физическа и морална отговорност, може да поеме функцията "ВЪЗПИТАНИЕ" на което и да е дете, без да е нужно и задължително той да бъде непременно негов генетичен създател.
Също толкова необходимо е да се осъзнае факта, че има огромна разлика между понятието "СЪЗДАВАНЕ", понятието "ОТГЛЕЖДАНЕ" и понятието "ВЪЗПИТАВАНЕ".
Че със създаването, отглеждането и възпитаването на едно дете, родителят му и/или възпитателят му в никакъв случай не става собственик на това дете или, още по-лошо, не добива индулгенция, която му дава правото да разсъждава по селски меркантилно "Аз съм влагал средства и усилия в отглеждането му, то е длъжно на стари години да ме гледа.", това не е търговско споразумение, а въпрос единствено на морал.

Със сигурност ще има най-различни, дори и коренно противоположни мнения по въпроса, нека да си ги има, това е много полезно... Аз единствено представям моето лично мнение и не го натрапвам на никого. Просто се опитвам по разумен начин да разбия тъпи и лицемерни конформистки догми и псевдонорми във връзка с отглеждането на деца от произволен вид и комбинации човешки индивиди.

"Ако искаш любов, вземи си куче..."

Виж сега, нещата по принцип вървят към по-толерантни, но хората обичат да са толерантни когато не им е в тяхната къща проблемът.

Концептуално гейовете трябва да имат много лимитирани права когато става дума за осиновяване и/или съжителство със собствения пол и малко дете заради липсата на избор, на което е подложено. Нечестно е да израстне едно дете в явни или тайни подигравки от страна на другите деца. Децата са много жестоки в това отношение и травмата е гарантирана. Именно заради това удовлетворявайки собствения си кеф вие постъпвате егоистично спрямо бъдещия живот на детето, лишавайки го от нормално развитие.

Олеле, това няма как да се чете цялото. Гледам, че си наблегнал върху природата. Много добре! Защо природата е решила хората да репродуцират чрез сношение между жена и мъж? Не знам, питай който е отговорен, но намекът към людете е повече от ясен. Иначе щеше да може и мъж с мъж да правят дете ако поискаха.

Бягайки встрани от нормата след репродукцията вие удовлетворявате собственото си желание за деца и лично щастие. Точно тук се крие злокобния егоизъм чрез който сте склонни да лишите детето от нормални семейни обстоятелства.

Искам да ви попитам - ако направим едни избори сред младите хора колко от тях биха гласували, че искат гей родители и колко от тях биха били за хетеро родители?

Абе, олигофренче, ти циганин ли си?
Единствено циганите упорито продължават да нахалстват, когато просто и ясно, в абсолютно прав текст, им кажеш, че нещо не желаеш...
На тебе вече пет пъти поне ти се каза, че не само нямам желание да контактувам с тебе, но и изпитвам най-определено отвращение от личността ти.
За сведение на останалите: Когато преди няколко месеца се появи в клуба, задавайки наглед нормалния въпрос как да помогнеш на свой приятел-милионер, защото скоро му предстояло да научи, че любимият му невръстен син е гей.
Тогава половината клуб се съсипа да ти вкарва акъл в кухата лейка, няколко души си утрепаха цялата нощ да ти обясняват абсолютно вразумително "нещата от живота", на другия ден модераторите ни се скераха и изтриха почти всичко, а ти продължи да задаваш дебилските си въпроси, без да покажеш с нещо, че изобщо си вдянал каквото и да било...

Сега си предприел нова дебилско-сциентоложка кампания, на която все пак и все още има хора, които не знаят, че си дебил и от добро сърце се опитват да ти отговарят като на нормален човек.
Добре, като искат, да си те чукат о главата те, но аз НЕ ЖЕЛАЯ да контактувам с тебе.
Не ми е познат друг начин, по който мога да ти го кажа това по-ясно.

...Защо, о, Господи, всички дебили в диаметър от 1000 км. се лепят единствено за мене??? (Сигурно интуитивно чувстват сродна душа, друго обяснение не мога да си дам...)

"Ако искаш любов, вземи си куче..."

Ари, извинявай, че оспамихме темата ти заради онзи дебил...
Затова сега се чувствам задължен да ти отговоря на въпроса по същество.
Да, бих имал дете от лесбийка, стига да ми харесва като личност и като интелект.
Не, не бих приел да се дистанцирам от възпитанието на това дете по принципни съображения.
Бих искал да имам приблизително равно и равнопоставено участие във възпитанието на това дете, без това да задължава нито майката, нито мене да имаме някакви контакти, освен свързаните с детето.
Надявам се да съм ти отговорил достатъчно изчерпателно на въпроса и нека това да бъде извинение за спама.

"Ако искаш любов, вземи си куче..."

Форум без спам не може Иначе отговорът ти ми хареса много, точно това, което ме интересуваше

Amor omnia vincit

Прав си сапиенс
Мога да вметна, че не е необходимо майката да е лесбийка от наша гледна точка, както и не е необходимо бащата да е гей или би от тяхна гледна точка.
Срещат се все пак и либерални хетеросексуални, които биха приели такава връзка.

Но има и един друг вариант, ако семейство се прави под натиска на родителите или заради общественото мнение. Уви все още в нашата страна дори и в 21-ви век, съществуват такива взаимоотношения и традиции.
Тук ще дам категоричното си мнение, че едно дете би усложнило живота на човек, който го прави въпреки волята си и за мен това не е нормално а попарата ще си я сърба самото дете.

Господин Пенев никое дете няма да иска родители гей! Както и никое дете няма да иска да има други родители! Ако почнем да делим родителите по сексуалност, религиозност, образованост и т.н. ще стане страшно

Има разбира се малки изкючения, когато става въпрос за алкохолизъм, физически и психически тормоз, но това е извън конкретиката на темата.