Как ме разстрои виртуала

Здравейте!
Искам да ви споделя нещо, което ме тормози от доста време и да ми кажете как да го превъзмогна.
Преди години взех да пиша в един форум и аз.Всичко си беше о кей, докато на живо не се запознах с приятен господин от него.Сближихме се до степен да обядваме понякога заедно, да разговаряме нормално.За секс не можеше и дума да става, защото си беше на възраст, а и не го възприемах като сексуален обект.Дотук добре, но в един прекрасен ден той ми каза да си продължавам писането във форума, а него да забравя.Бях озадачена, защото като зрели хора можехме да поддържаме някаква спорадична връзка.Обаче така стана, че стигнахме до писането във форума без други контакти. На мен това някакси започна да ми тежи, защото се чувствах обидена, използвана за душеприказчик едва ли не и отстранена като косъм в супата.
Всяко влизане във форума и виждането на ника му, ми стана тягостно. Още повече , че той съвсем се отдръпна от мен.
Стигнах до намерението да напусна форума, но все пак там пишат и хора които харесвам.
Как да се абстрахирам?Възможно ли е, като се има пред вид , че е авторитет и умее да манипулира пишещите?!

Авторитет е за теб... явно. Когато спре да бъде, ще си свиркаш и ще си прайкаш кото си искаш.


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

Може би... си права, но не е така лесно, след като съм го познавала.
Тъпа грешка е да се смесват реала и виртуала.
Променя се нагласата към ника.

Какво искаш от мъжът?Приятелство?
Приятелството не съществува.

Абе то тука какви истории за срещи имаше някога.
Интернета е наркотик.
За да се дрогираш не ти трябва друг.Какво приятелство?

Бог се е---а с хората.Че нали той е създал Болката,Злото и лъжата.

Нагласата ти към него как се промени - положително?

В крайна сметка вече като си ги смесила, приеми го достойно, каквото и да пише там.... няма смисъл да се тръшкаш, няма смисъл и да си затваряш очите. Със сигурност има емоции, които ти пречат да се чувстваш окей - изчисти ги и толкова. Как може да стане това - вероятно ако приемеш най-лошия вариант за теб като факт дори да не е, това, което ти е най-неприятно около вас си представи, че се е случило вече... изтупай си гордостта, вдигни глава и.... ако ти се пише там си пиши, ако не ти се - недей. Но няма за какво да се впрягаш - действително проблемът ти е, че си смесила два различни свята и това ги разрушава в целостта им. Но всъщност само реалът е разрушил виртуала, обратното няма как да стане, защото във втория ти определяш правилата. Срещайки се с него си делегирала правата на някой друг. И по тази причина емоциите ти крещят. Но на практика контролното табло си е в теб, защото правила тук няма - има само навън. Смесвайки ги, ти си пренесла отвън тук неща и си вярваш, че е така, а всъщност трябва само да решиш, че не е и готово. Като Алиса в Страната на Чудесата.


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

Ами...възрастта му ми говореше за приятелство.
Или искаш да кажеш, че си е търсил нещо друго и като не го е намерил, ме е отстранил.
Мда... Замисли ме.

Интернет приятелство няма.
Търсил е и не е намерил.
Приятелство между мъж и жена?Може но не и ако си говорите прекалено мило и любезно.На срещата как се държа и какво търсеше?Теб или интересни теми за разговор?
Е,ако си викате,държите гадно,и спорите може да сте приятели,иначе те сваля.

Бог се е---а с хората.Че нали той е създал Болката,Злото и лъжата.

Добър съвет ми даваш и ще се опитам да не влагам емоции.
Разбираш ли, кое ми е трудно?
Да познавам някого в реала, а да се правя , че не го познавам във виртуала.
Да си говорим като съвсем непознати хора, а даже да се отбягваме.
Ами ако е искал да си спести това неудобство, да не сме се срещали.
Излиза, че аз от фаза на познанство трябва да мина в непознанство, но кокошка в яйце не се превръща, а обратното.

Разбирам те, но това е в главата ти и да, можеш да щракнеш с пръсти и да решиш, че не го познаваш този човек. Въпросът е, че фактът, че той иска това, е дразнещ. Предполагам Дори обиден по някакъв начин. Ей тва е което трябва да се преодолее, защото всякакво отмъщение би било още по-обидно. Затова вдишваш дълбоко, издишваш рязко и край - няма го.


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

Или искаш да кажеш, че си е търсил нещо друго и като не го е намерил, ме е отстранил.
Мда... Замисли ме

Наистина ли едва сега се замисли за това?Учудваш ме.
И аз бях така наивна доста дълго и всички бяха за мен свестни до доказване на противното,но накрая се наложи да приема,че :"Каквото и да ти говорят знай,че става дума или за пари или за секс."

Каквото и да ти говорят знай,че става дума или за пари или за секс."


Г-жа Z,
Не винаги става въпрос за пари ли секс. Възможно е и самият господин, срещайки се с теб, да не е знаел какво търси и какво иска. Може да не е харесал теб, но е възможно да не харесва себе си. Постъпката му е инфантилна. Бих казала детинска, ако не беше човек на възраст. Това е постъпка на неуверен човек,който не цени себе си и другите.
Хич да не ти пука. Знаеш ли какво бих направила аз. Ще си направя още един ник и ще го атакувам по болните му теми. Не може да няма такива. Сам ще клъвне и ще ти пише. А след време сигурно ще те покани на среща. Тогава ти пък му отговори,че не желаеш да се срещаш с него ,защото си научила от източници че е некоректен към жените.

Като не знаеш какво е търсил, защо не го попиташ? Той не ти ли е намекнал. Ако е възрастен, и ако не се намира в някаква криза, би трябвало да е по-оправен, но кой знае.

Човекът просто търси друго. Приеми го и си гледай твоя живот.

Господинът е чаровен, обича много да разказва и да бъде изслушван, защото е ходил къде ли не.Аз с интерес го слушах и може би това ми даде основание да смятам, че бихме могли да си приказваме приятно понякога.
Очевидно е търсил друго, но не го е показвал по никакъв начин и с никакъв намек.Явно и то сега ми идва на ум, е такъв типаж мъжки, който чака жената да направи първата крачка и ако не стане, се отказва и губи интерес.Сигурно и разказите му са били един вид уловка за захласване по него.А това му бездействие вменява вина у жената, т.е. един вид , че тя ако не би пожелал нещо повече, то не би станало.
И сега си мисля, че само един самоуверен в чара и стабилността си/финансова/ мъж може да се държи по този начин спрямо жените.Дали пък не е дългогодишно отработван маниер.Как мислите?

Аз въобще не подозирах, че и на неговата възраст може да има мераци.По скоро го мислех за безопасен и улегнал, отдавна приключил със секса.
Но сега се сещам, че има приказка за меракът, който оставал до гроб.
И заради него цялата ни приятна раздумка отиде на кино.Язък.

Значи винаги с едно на ум за подбудите на мъжкото съсловие!

не се предавай лесно!

Наистина постъпката му е леко нестандартна, даже необяснима с елементарната човешка логика. Да се криеш и да бягаш от човек, когото вече познаваш.
Обаче може да се оспорва дали е неувереност, тъй като един неуверен човек търси приятелството, общуването като опора и отдушник.Щом като бяга, той е по скоро единак и ловец, който си осигурява свободата да действа на друг фронт, така да се каже.Един вид си освобождава поле за действие, необезпокояван от никого.Мисля си, че неуверен в себе си човек, не би шкартирал някого с лека ръка.
А с твърдението, че постъпката му е неуважение към другите и незачитането им, съм напълно съгласна. Защо да ги уважава, след като се самоуважава и това му е достатъчно.Такива хора искат другите да се съобразяват с тях, а те единствено със себе си.Чиста проба егоизъм.

Той иска ти да се влюбиш в него за да може да се обвърже с теб.
Нормално е.
Да,за това са виновни жените.
Знам че ако жена не ти пише 1-2 седмици означава че не те харесва и не те иска.

Хората играят на играта убий ме,а не на любов.Еволюция-убии за да станеш мъдър.

Хех!Иди го питай, де!
Нали прочете , че контактите ни сведе на виртуално ниво, а дори и то закуца.Сиреч всякакви опити за комуникация бяха блокирани и аз просто трябва да го забравя, независимо че никът му се мотка пред очите ми.
Точно това е инфантилното в постъпката му. Да превърнеш кокошката в яйце.

Да, де! На чужд гръб и сто тояги са малко.
Нали са живи спомените за приятните разговори, за уж съществуващото доверие, за неусетно изнизващите се минути.
Но... какъв изход имам всъщност, освен да си гледам живота.
Ще го правя, разбира се и ще се опитам да приема фактите.