Проблем с дъщеря ми

Здравейте, искам споделя с вас проблема си и, ако е възможно да намеря решение.

Дъщеря ми е на 4г. и 4м. Още от раждането си е с "характер". Беше на 30 дни, когато падна от леглото си, като червейче се гънеше по него. После, като проходи, нямаше удържане в количката. Двамата с баща и едвам я удържахме, а още не беше готова за дълги разходки пеш. Затова и трябваше количка. На около 1.2г. започна да се тръшка за всичко, лягаше на земята, риташе, или пък сядаше и започваш да си блъска главата. Големи панаири правехме из града. Аз имам здравословен проблем и не мога да я удържам, а тя винаги уцелваше най-голям панаир да направи, когато най-не ми държат ръцете и краката. Това премина към 2.5 и година. От тогава не се тръшка, но посяга да удря и удря. Иска да е перфектна и, като не се получи желания резултат избухва, лесно се сърди, обижда, тръшка вратите. Понякога помага, когато е в такова състояние, като я разсмея. Но по-често нищо не помага. Говори доста правилно още от началото, но все има някоя и друга дума, коятоя затруднява. Например оня ден, както играем с куклите и тя казва на едното: - Бебко, сънувал си се. Аз и обясних, че се казва сънувал си и тя се разлюти ужасно, обиди се, тръшка, обижда. Вчера, играем на Черен Петър. Поиска да ми подреди картите и аз и казах да си подреди нейните. Пак голям панаир стана. Крещя така, че чак вените на врата и изпъкваха. Отново обиди, вика ми махай се, не те искам и нито гушкане, нито гъделичкане помогнаха. Опитвала съм с наказване да не играя с нея, да не и говоря, пошляпвала съм я. Нищо не действа. Вече не знам какво да правя. Бяхме я водили преди 2 години на детски невролог, изписа сиропи за успокоение, давах и няколко дни и спрях, не искам да я тровя така. Казаха, че била хиперактивна, да сме и осигурявали нови впечатления.
Не знам наистина какво да правя вече, не ми се мисли какво ще е след някоя и друга година, като влезе в пубертета. Пък за по-нататък сигурно яко ще ни бие.
Чакам съвети. Благодаря предварително.

детето посещава ли детска градина ?

Да, ходила е и на ясла. Да допълня - стреми се да се налага, когато играем да става по нейната, все да е първа. Интересното е, че като сме в магазин и поиска нещо, а и откажем, не прави панаири, съгласява се. Проблема е, че сякаш иска да е най-най във всичко. Обяснявам и, че не е възможно винаги да си първи, да си най-добър във всичко, но..........

Явно детето наистина е хиперактивно. Тръгнала е от автоагресия - тръшкането, блъскането на главичката...и логично е преминала към агресията. Контрола на емоциите е слаб. Предполагам, че и фрустрационният толеранс е скъсен.
Не е трябвало да спираш успокоителните сиропчета.
Може би трябваше да започна с това, че съм психолог и работя с подобни деца.
Моят съвет е да се обърнеш към специалисти. С детето трябва да работи психолог, но само психотерапията няма да помогне много, тя трябва да върви с медикаментозна терапия назначена от детски психиатър.

[линк]

Пробвайте първо с класически хомеопат. После може и през психолог и т.н. да минете, не опитайте.


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

И хранителния режим е много важен. Шоколади и сладкиши и т.н. по принцип са си вредни за дете на нейната възраст, а за хиперактивност съвсем. Това не значи никога, а просто малко шоколадче, не голямо и по нарядко.


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

"Не всички трудни деца са индигови,но всички индигови деца са трудни"

Мисля,че трябва да се запознаете с проблема за децата индиго.Вашето показва типични особености за такова дете - интуитивно,интелигентно,с изпреварващо развитие и естествено безкрайно своенравно.

Нима?! Индиговото дете не е ли просто евфемизъм?

Тия думи с медикаментозната терапия, назначена от психиатър на 4 годишно дете, малко ме смущават. Па било и психиатърът да е детски. Без да е констатирана конкретна психопатология? И без психатрична диагноза по някоя от известните класификации? Подозирам какво ще съдържат транквилизиращите сиропчета. При продължителна употреба резултатът ще е създаване на нови невронни трасета от лимбичната система към коровите участъци на мозъка, подобни на тия при зависимите. И мозъкът ще запомни, че в емоционално трудни ситуации начинът за справяне е поемане на доза вещество през устата.
Детски психолог - да. За другото... резервиран съм.

Индиговите деца в момента са констатация повече на езотериката, в контекста на идеите на New age. Надарени и свъхактивни деца, изпреварващи връстниците си, е имало винаги през всички епохи. Последното, което прочетох по въпроса, беше това:
[линк]
Но някак не успя да ме убеди.

Не искам да я тъпча с успокоителни, много е малка. А и не виждам нищо лошо да е така енергична. Просто искам различни подходи за успокояване. Когато ме обиди и казвам, че съм и обидена, но въпреки това си я обичам, че ще я обичам каквото и да направи. Гледам винаги да я окуражавам. Когато направи нещо, показвам и кое е хубаво, къде е сбъркала. Пак казвам, не искам да и давам лекарства, а съвети за различни подходи. Аз ще пробвам този или онзи, който проработи. В града нямаме детски психолог.

Според теб на какво.
Проблемът с индиговите деца си е съвсем актуален и те НЕ са болни,а просто различни и съответно имат нужда от различен от стандартния подход на възпитание.

Така ли, и какъв е механизмът водещ до тяхното "различие"? По-интересно ми е кой лансира такова смешно обяснение. Изглежда като прикриване на нещо.

Аз лично страшно се дразня от прибързани диагнози. Ето ти основните симптоми на така нареченето свръхактивно дете и прецени дали твоето се вписва в тях, макар че и това е доста относително.

Симптомите на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието са три основни вида:

* Предимно с нарушение във вниманието – напр. детето често не внимава за детайлите и прави грешки от невнимание в училище или друга работа, трудно задържа вниманието си по време на час в училище или по време на игри, често изглежда, че не слуша когато му се говори директно, не следва инструкции и не успява да завърши училищната работа, често се затруднява да се организира в задачи и дейности, както и често забравя и губи предмети, често се разсейва от странични стимули.
* Предимно хиперактивно-импулсивен тип - напр. детето често шава с ръце и крака или се мести на стола си, често става от мястото си в клас, когато се очаква да седи, често бяга напред-назад или се катери в ситуации, в които е неподходящо (при юноши и възрастни това се ограничава до усещане за непоседливост), често бърза да отговори преди да е завършил въпросът, трудно изчаква реда си, често се намесва в разговори или в игри, често говори прекалено.
* Комбинирани – наблюдават се поне 6 симптома и от двата вида.

Доклото разбрах от постовете ти, твоето дете се заиграва, което не се съвместява със описаните по-горе симтоми. Не бързай да вярваш а всичко, което ти се предлага като диагноза за детето. По-скоро потърси наистина някаква среща с детски психолог, но смятам, че тези прояви са по-скоро унаследни, отколкото характерови особености на детето. Помисли и ми кажи: в родът ти има ли подобни случаи или случай на психично болни?

Вярващият човек веднага ще ти каже - кръсти детето и го причастявай по-често - дори и всяка неделя! То е малко и няма нужда да пости. Не му давай концентрирани захари - бяла захари и шоколад - за буйните деца това е чиста лудост!

Само успокоителни храни. Човек е това, което яде - казват йогите.

Обаче всеки към себе си тегли в отговорите. Но това, че нямаш психолог в града - ами ще се разходите до областния център, все ще се измисли нещо.
И класически хомеопат ли нямате? (не питам като замяна на психолога, а като възможност, ако се поинтересувате примерно във форуми за хомеопатия, ще разберете защо)



Не може по интернет да се диагностицира или да се намери решение - ще трябва специалист. Де да знам, възможно е и много да сте я разглезили. Това от последните възможности в моя списък е все пак.


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

Не виждам кое му е смешното на обяснението,почети,поинтересувай се.Децата просто се раждат такива - с тези особености.Имат много качества,но е необходим по-различен подход при възпитанието за да се развият положителните качества,защото и отрицателните им качества са доста силно изразени.
Нямам намерение нито да споря нито да убеждавам когото и да било.Дадох мнение,едно от многото,а дали ще го вземе под внимание и дали ще се заинтересува от проблема и в тази светлина си е избор на майката.

Казаха, че била хиперактивна, да сме и осигурявали нови впечатления.
Не знам наистина какво да правя вече, не ми се мисли какво ще е след някоя и друга година, като влезе в пубертета. Пък за по-нататък сигурно яко ще ни бие.
Чакам съвети. Благодаря предварително.


Терминът хиперактивност не е присъда. Дори не е диагноза. А просто название ,с което да обозначим и класифицираме едно състояние, за да можем да го назовем, да говорим за него и да търсим пътища за справяне. А това, което разказваш за дъщеря ти, аз бих приела като собености на нейния характер.
Трудно е да отгледаш дете, и отговорно. И понякога сме на границата на търпението и силите си, но бъди силна и ще успееш! Искрено ти желая късмет! И щом не искаш, не И давай сиропите. Напълно съм съгласна с това,което пише Новагодин.

Аз съм на същото мнение и й го писах на бележка. Никакъф евфемизъм не са. Те са реалност. И се раждат от няколко десетилетия.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

А спри се най-сетне! Аз предлагам да почнат да бичуват детето, за да му изгонят демоните. Ти самобичуваш ли се редовно, ако ядеш пасти?

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

Глупости, ти да нямаш информация от светия Граал? Къде е доказано, че се раждат, и защо се раждат. По какъв механизъм се раждат. Това е смешно, не трябва да се допуска издаване на такива книги и разпространяване на суеверия.