Децата

ще акцентирам върху 2 от нещата, които написа.

1. бизнес не се прави неспокойно искам да ти кажа. в страната ни е пълно с хора, които по цял ден ходят на фитнес и не струва скъпо да поддържаш армия от културисти около себе си, които да те пазят. ако караш мерцедес им купуваш същия, но по-стар модел и карат след тебе. всичко ти е спокойно.

2. никой не говори за дундуркане на родители. става дума за елементарна родственост. не може да са те отгледали от ей такова - . парче месо и накрая да избягаш, оставяйки ги САМИ и стари. това е много тъжно и чий е егоизма в случая така като ме гледаш?

ако ти имаш подобни имена в родата ти не значи, че елита на България кръщава децата си така. Говорим за имена като Кубрат, Тервел, Крум, Алексей.

най-накрая да кажеш нещо конкретно. ако направя такъв ще дойдеш ли на интервю за работа? предлагам висока заплата и социални придобивки като апартамент срещу японския, бронирана ес класа и абонамент за агенция за модели ако се сещаш. заводът мисля да се намира на ломско шосе - на 15 мин от центъра с кола и на 5 с метро.

ей....

Често съжалявам за мълчанието си, но никога за думите си.

Съжалявам за майка ти! Съболезнования!

Страхувам се, че ти не разбра въпросите ми. Според теб дали родителите на Илия Павлов, Жоро Илиев и Боби Цанков*, чиито деца останаха в България са много щастливи? Дали те не се борят със "самотата на житейския залез" САМИ, м? Дали могат да се чудят с децата си по Скайп?

-----
* Нарочно съм избрала точно тези хора за пример: Първите родители изгубиха двете си деца, вторите - две от три, а третите - единственият си син.

това не е смешно и не виждам забавната страна на примера ти

Няма грам забавление в поста ми. Задавам ти конкретни въпроси и очаквам конкретни отговори на тях. Така че не измествай темата, моля, а пиши по същество.

много е лесно да сложиш трима умрели и да питаш за децата им. искаш ли да ти кажа трима умрели от държавата, в която ти се помещаваш? не е много креативно.

Не е завод, а изследователски център. В него ще инвестираш минимум 2 милиарда евро, ако искаш да конкурираш САЩ, чийто бюджет е $66 милиарда всяка година.

Подобни проекти не са по силите на много частни предприемачи. Затова държавата трябва да помага, с пари, с образование, с инфраструктура. Нито едно от 3-те го няма у нас. Така че освен 2 милиарда, се налагат още милиарди за изграждане на поддържаща инфраструктура.
Единственият начин това да стане е чрес пари на EU. Така, че аз лично не бих заложил на теб, като инвеститор. Нито имаш пари, нито имаш опит в такива проекти.
Ако ми трябва инвеститор, викам Мерcк да направи проекта. Те имат много пари, EU ги поазнава добре. Останалото е, държавата да позволи на Мерcк да строи на българска територия.

"Dinosaurs never saw what hit them"

Аз питам за родителите на мъртвите български "бизнесмени", както и ти питаш за "изоставените" родители на българските "емигранти". Кой са по-изоставени и самотни? Не ти харесва аналогията ли? Разбирам Популизмът също не е креативен, така че пробвай с нещо друго следващият път.

защо трябват 2 милиарда за да конкурираш 66 милиарда? да не би вече да си вникнал с кви уникални глупости и пилеене на пари се занимавате?

виж сега - ти викни мерк с милиардите, а аз ще ви продам терена за центъра и ще ви сложа моята охранителна фирма да ви пази за да е всичко точно и така ще се разберем. даже ако слушате може и фолк клуб да отворим в мазето.

Люпче, аз нямам проблеми. По скоро проблеми имат няколкото навлека които се довлякоха в клуба да пишат тъпотии и да изгонят клубарите. Само че аз не съм Пешето дето не му издържаха нервите и мене няма да ме изгониш така лесно. Нямам обаче намерение да си прекарвам цялото свободно време в глупави спорове и дискусии с теб и компания.
А родителите ми, да са живи и здрави, не живеят в България

Също така е факт, че родителите на "успелите" в България българи са самотни и нещастни, защото "успехът" в повечето случаи води до смърт, така ли е?

Разбирам, че ти се пропука "теорията", но това не е причина да нападаш отсрещната страна

Айде сега бъди така добър да ми отговориш на въпроса: "Щастливи ли са родителите на Илия Павлов, Жоро Илиев и Боби Цанков?"

Макар, че подбудите ти не са съвсем безкористни - темата е невероятно сериозна и често съм мислила над нея.
Нека да отговоря първо като дете на емигранти (мен никой не ме е питал, когато нашите са решили да се преселят в друга държава) - До около 23 годишна възраст (докато не завърших образованието ми) ми харесваше да ходя в България - за мен България означаваше ваканция, баби и дядовци, готови да задоволят всеки мой каприз, братовчеди и братовчедки готови денонощно за купон, да пазарувам каквото ми хрумне (защото с парите на тате и мама от чуждата държава можех да си купя всичко, което ми искаше душата в България, но не и в чужбина). Исках някой ден да се върна и да живея там. Опитах се. Но се оказа много трудно да намеря добре заплатена работа по моята специалност - за разлика от теб аз не съм бизнесмен и никога няма да бъда , оказа се, че роднините и приятелите, които през ваканциите бяха невероятно мили, когато се установих там , напълно ме забравиха. Издържах една година. Липсваше ми семейството ми, липсваха ми приятелите ми, липсваше ми начинът ми на живот, на който бях свикнала. Започна да ме нервира всичко - от липсата на лична сметка за електричество, която ти идва по пощата (в други държави, но не и в България и трябва сам да ходиш и да питаш колко дължиш ) до вечно намръщените лица на продавачите в супермаркета. Така , след "личната революция", която трая малко, приключих за себе си темата "преселване в България". Избрах да се върна към познатия ми начин на живот.
Сега да ти дам отговор като дете на моите родители: Моите родители избраха да се върнат отново в България . Създали са си уютен дом ( с парите от вън), имат си пенсийките, дето им стигат за всичко и се радват на живота. Радват се, че и аз и сестрите ми сме добре (макар и в друга държава - то колко му е да вземеш самолета и да отидеш да ги видиш - всеки месец някоя от нас им е на гости , а и те идват по два пъти в годината и мисля, че ще продължат, докато са живи и здрави). Каза, че майка ти е починала, моите съболезнования - но имай предвид, че дори децата и родителите да живеят в един град, най-често, когато децата създадат собствени семейства, те посещават родителите си по веднъж или хайде, два пъти в месеца.
Да ти отговоря сега и като бъдещ родител - Ако децата ми изберат да се върнат в България, ще ги подкрепя, защото ще са преценили, че там могат да се развиват, да градят кариера и живот, и ще им помогна, с каквото мога. Докато децата ми станат на възраст да избират къде ще живеят , се надявам България да е реално част от Европейската общност и вече да няма значение в кое кътче на тази общността живееш. Нали се сещаш - като разговор воден в Ню Йорк: " Ти от къде си? - От Алабама. - А ти? - От Тексас." - тоест Европа да се смята за една държава и българинът в Лондон да е просто българин в Лондон, а не емигрант в Лондон.
Това мисля сега - след години, може и да променя мнението ми, знае ли някой как ще му се развият нещата?!

Също така е факт, че родителите на "успелите" в България българи са самотни и нещастни, защото "успехът" в повечето случаи води до смърт, така ли е?

ъъъ, ти се шегуваш или си бременна и не мислиш в момента.

не мога да ти отговоря на въпроса - труден е, а и ти гледам, че продължаваш да търсиш отговора.

не знам защо смяташ, че събитията в клуба някак си те включват в центъра си ако се сещаш. в смисъл - аз досега едно интересно нещо в добрия или лошия смисъл от теб не съм прочел тоест ти си някаква постна. никого нямам намерение да гоня, още по-малко пък теб.

благодаря за мнението.
мисля, че нещата са въпрос на малко търпение - това относно реализацията у нас. България е чудесна страна и сме длъжни да и помогнем да стане това, което е.

И в наши дни в Лондон като отидеш не си емигрант защото там всички са такива и де факто Лондон е държава на държавите. Ако някой се чувства като такъв значи проблемът си е в главата му.

Аз да искам да съм в центъра на събитията?! Я да погледнем ти и компания колко мнения сте написали в клуба, а колко аз съм написала. Та ясно кой иска да е център на внимание
Викаш нищо интересно не съм написала......Ами ти какво интересно си написал?! Като развален грамофон си- слуги на негри, слугинаж, емигрантчета, избягали....Даже не е постно, а е малоумно

2. никой не говори за дундуркане на родители. става дума за елементарна родственост. не може да са те отгледали от ей такова - . парче месо и накрая да избягаш, оставяйки ги САМИ и стари. това е много тъжно и чий е егоизма в случая така като ме гледаш?

давам ти реален пример от моя живот. Майка ми е сама и болна. Но държи да си живее на село. Знам, че е хубаво да и помагам, да съм близо до нея. Ама това значи че трябва да пожертвам себе си заради нея. Преди да се оженя ме караше да стана овчарка и да ида да живея при нея. Това автоматично означава, че семейство няма да имам, там има само умирающи старци и ще пукна като последния пустиняк там. Предпочетох да се спася надалеч, да си уредя спокоен живот с хубаво семейство, майка ми да ме гледа щастлива и да е доволна, че не ми е опропастила живота. Мисля, че това е по добрият вариант за всички. Или ако искаш го наречи по малкото зло. Тя се оправя някак си. Ако иска пари за домашна помощница ще и дам. Но не иска, има си голяма пенсия.

за да се промени държавата първо хората трябва да се променят. А това не виждам как ще стане в близките 100 години. Поне за 20 години след "революцията" не забелязвам положителна промяна в населението. Останаха си простаци и непукисти за нищо, освен за себе си. Дори за бъдещето на децата си не мислят, защото не се грижат за оцеляването на нищо, което е извън техния дом и каква среда ще завещаят на децата и внуците си. Простотия, това е.