колко време е нужно

за да се приеме, че си "преживял развода"?
Щото ми писна да ми казват, че не съм го, а на мене от маса време не ми пука за това!
И по кое си личи, ако си личи?
И какво трябва да правя - да ходя на ръце ли, или да се правя на "цвят лилав"?
Ами няма да цепя басма на никоя, майка му стара!

колкото е нужно на тези, които ти казват, че не си "преживял развода" , да приемат, че "развод" не е болест, а "разведен" не е диагноза

Carpe diem! Deo volente!

Колкото, толкова.
Само от теб зависи.
Ти преживял ли си го?

разклати преди употреба

Много обичах "Ау-у-у-у-у миличката, развела си се!" И един съжалителен поглед, ама такъв със скрито задоволство... после като заявявах да не ме мислят, че пак съм се омъжила... следваше "Ъ-ъ-ъ-ъ" даване на заето...

Добре, де .. В къв контекст точно ще се наложи някой да ми каже, че съм преживяла елли не развода си ?!
А извън контекста, имам теория за разведените мъже - "преживял" ли е развода, пиша го бегАл.



Системата е хризантема .. синджиро си иде, козата я нема.

Не те разбрах. Ще си позволя да обобщя.
"Преживял ли е раздяла - пиши го бегАл"
Че то мъже не останаха мари!
Или само тотално емоционално съсухрени.

разклати преди употреба

Обичам да ме обобщават.
В превод - елли го лапваш топъл-топъл след развода, елли го развеждаш, елли млад. Останалото е тотална щета .. елли както казваш ти - емоционално съсухрен. Знам, че звуча зловещо цинично, но .. това споделя горчивият ми опит.



Системата е хризантема .. синджиро си иде, козата я нема.

Може би не точно аз съм човека, който ще даде отговор на твоя въпрос, просто защото съм все още на прага на развода-само молбата ми е входирана- но моята раздяла с брака преживявах с години. Но ми личи по .......това как изглеждам сега. Приятелите ми казват, че съм нов човек, усмихната, щастлива , намерила себе си . И това ме радва .

Времето е разтегливо понятие. Личи си по това дали продължаваш да имаш негативно или озлобено отношение към бившата и дали правиш обобщения за целия женски род. Не включвам когато е с чувство за хумор или самоирония. Ако подскачаш още да се оправдаваш заради нейно изказване или действие, ако я споменаваш често, ако ... Ако не ти пука и наистина си преживял, то няма да правиш паралел между минали и настоящи събития, т.е. призраците ще са си на тавана, прибрани и подредени

[линк]

Хммммммм!
Интересно обаче, кой ти го казва това. Щото ... май има една склонност, като нещо не ни изнася в някой, на лепнем набързо етикетчето "не е преживял развода" .... затова не иска да излиза/живее с мен/да си играем на наше семейство/ и т.н. Това като идея само. Щото всъщност отговора, че просто с тоя човек не си пасваме по нещо, не ни изнася.
Та анализирай от кого чуваш репликата, понякога повредата не е в твоя телевизор. Отсрещните също сме повредени
Не че не може и само ти да си мислиш, че не ти пука и както каза Финч всъщност всяка втора приказка да е за "преживяното минало". Ама това човек трудно си признава.

Hello, is it me you're looking for?

Няма как да се избяга никога, а и мисля не е желателно, от минали грешки - всеки гледа да не ги допуска пак, нали?
В този смисъл за паралелите - ако те настъпят по мазолчето, какво правиш?

повредата не е в твоя телевизор
Е аз именно за това питам тук, да установя къде е повредата.

Аха.
Значи чакаме Годо?

Ами ето де, дадох ти конкретен пример, ти си знаеш дали ти отговаря на въпроса. Без да знаем точно кво не му е наред на телевизора, вертикални или хоризонтални черти му се появяват, цвят ли губи или снежинки валят като листопад, отговорите ще са само насочващи
А инак, нали не намекваш, че питаш тук, щото тука са повредените, та ще знаят да ти кажат

Hello, is it me you're looking for?

Питам тук, защото точно мисля, че това е сервизния център, т.е. експерти по въпроса

Така, така. А тежкото детство, къде ще го оставим тогава?
В крайна сметка, нали днес сме това, което сме в резултат на миналия ни опит.
Наше право е да изберем в кой времеви участък ще живеем. То си е за наша сметка.

Аз отказвам да мисля за хората като за същества, които са преживяли или не някакво събитие, а като такива, които искам до себе си и такива, които не държа да ме заобикалят. Предпочитам и мен да ме приемат по този начин и да не се насилваме взаимно да "преживяваме", каквото и да било. Или, или.

***

Уникално.
Сега си дадох сметка, че ако критерият за "преживяване" е забравата и пълната незаинтересованост, липсата и егоизма, то... аз не уважавам тази форма на съхраняване.
Всъщност ме втриса от подобен вид "преживяване".

***

И на мене така ми приказват, но пусто не искам да правя компромис със себе си (а трябва ли?), както и факта, че като усетя позната противност... не ми става добре всеки случай.
А и другото се случва - да ми натякват, че "страдам", а всъщност "хапчето" срещу каквото и да е страдание са приятните изживявания.

Нищо не е същото и в този смисъл трябва да обърнеш достатъчно внимание и на разликите, а не да се съсредоточаваш единствено върху приликите. Разликите. Грешките съм ги допускала, когато не ги отчитам.

[линк]