Към родителите

Тук се държите все едно съм дете, а вие сте ми родители. Точно така се усещам. С това вече свикнах. Въпросът ми е - защо каквото и да направя все сте недоволни от мен?

сериали гледаш ли?

имаш проблем с родителите?

* * *
Докато плюеш околните, все ще те мъчи жажда

Въпросът ми е - защо каквото и да направя все сте недоволни от мен?

логичният въпрос е - ти пък наистина ли държиш да сме доволни от теб, и ако да - то от къф зор??


_


Because I choose to.

Ми така, малко за насърчение.

Какво по- голямо насърчаване от критиката.

Мръдна надясно - не натам,
мръдна наляво - не е там,
стоя в средата - заспала си,
слагам точка - крайност,
тръгвам нанякъде - не е правилно там накъдето си тръгнала.

Ясно ми е, че трябва сама да си решавам нещата, ама изобщо някога ще се случи ли момент в който ще съм направила нещо и то както трябва?

Няма такъв момент, което не значи, че не можеш да бъдеш адекватна.

Да, мерси за информацията!

Нали се сещаш за приказката за бащата и сина с магарето.

Никога не мога да се сетя за нещо, което не знам.

Като я научиш, ще се сетиш.

Така е.
От кой ще я науча?

от мен. мнооого ми е любима. цъкай тука. изводите си ги вади сама.


_


Because I choose to.

Супер е.

Браво.

аууууууууу
аз()пък в момента в който започнат да са доволни от мен и да ме хвалят знам че изневерявам на себе си щото дотолкова се опитвам несъзнателно да им угодя че изкривявам собствените си представи и вкусове
затова когато са недоволни и ме критикуват продължавам да си върша това което си знам и ми харесва
ма от друга страна все ме критикуват така че сигурна съм свикнала

Итересно в тая тема какъв момент изкочи - за влиянието на другите върху човека (и в частност и върху мен). Ако се приеме, че всеки човек може да ти даде знак, без да се осъзнава винаги за това, тогава въпросът е да съм съзнателна, че чувам именно знак, а не конкретика.

Защо си избрала критиката за верния външен натиск, който да ти казва, че всичко е наред? Не трябва ли да се абстрахира човек и от хвалбите и от критиката? Да ги приема над лично ниво, като знаци, примерно?

хората понякога наистина несъзнателно дават знаци(?)ма все пак тез знаци са примесени с част от тяхната същност ,дон Хуан не търси знаци от хората
друго си е намерението да те халоса с нещо,особено пък ако и не си си направил/а прегледа
де да знам,сигурно си е от годинките,по същата причина поради която и ти не искаш постоянно да те критикуват,хората винаги ще искат нещо от теб в повечето случаи ти не можеш(или няма да искаш) да им го дадеш,чувстваш че вървиш против себе си ако се съгласиш с тях,става дума за чуждите хора,а семейството, твоите родители са единствените които наистина те обичат и не искат нищо от теб
лично аз знаци,критики и хвалби от хората не приемам,ни на лично ни на некво друго ниво,просто вече минах по този път и знам че това което търся хората не могат да ми го дадатсвиркай си и да не ти пука

Ох с това чистене няма край. Още имам зависимост от мнението на хора, не на всички, но на някои.

Интересно ми е това, което казваш че хората като проводници не са чисти знаци, т.е. че винаги има някаква субективност в такъв тип знаци.