Бръм ... бръм-бръм-бръммммммм ...
3 отговора
0 прегледа
Заключена
Бръм ... бръм-бръм-бръммммммм ...
Днес се събудих след нощ, изпълнена със *** сънища за мъже, които познавам и е нормално да желая, неочаквано желани ... и съвършено непознати, които ще очаквам може би да срещна :)
Събудих се с усмивка ...
След това ни откраднаха строшената кола. После ни я върнаха. А днес дори може би ще я продадем. Нищо, че тези неща не са се случили - въобще или още :) Изживявайки ги в мислите си аз ги карам да се случат. За мен :) Така че, да ви кажа, днес ни откраднаха колата, а аз не почувствах нищо повече от досада. Мислите ми в тази връзка бяха съвършено нелогични - "Пак ли?" ... "Знаех си, че нещо идиотско ще ни се случи!" ... и накрая ...
О Боже, до прозореца ми току що кацна врана с шоколадов бонбон в човката!!! И ме погледна ... Моля ви, кажете ми това какво означава???
... та така ... накрая с подигравка си помислих, че съдбата можеше да измисли нещо по-оригинално този път :)
После ни върнаха колата. Виртуално. Помислих си само, че най-вероятно е за кратко ... Ще видим днес :) Няма нищо по-възбуждащо от красив мъж с доста пари в джоба :) Освен може би дебитна карта с УЖАСНО много пари в моя джоб :)
След това НЕ закъснях! Днес ще има много удивителни. Пях гласно "Конь" и "Позови меня тихо по имени ..." по улицата заедно с плейъра си и Любэ. Изпуснах два тролея, нито един от които не бяха мои, а дамата на спирката, която попитах дали е минала девятката, не забелязвайки, че от уважение съм свалила едната слушалка, ми отговори с усмивка и ми показа с пръсти кой номер тролей е минал :) Хората явно свикнаха с идиотите като мен, които се затапват откъм света.
В тролея се усмихвах. Безцелно разхвърлях сомн усмивки наляво и дясно, а разните хора се обръщаха и оглеждаха, за да установят на кого точно се усмихвам. На ВАС се усмихвам бе хора хубави!!! И вие и аз сме все оше живи и очевидно на самоход минаваме през този мрачен петъчен ден ... това не е ли повод за усмивка?
Има един леко особен индивид, с когото пътувам заедно поне 3 дена в седмицата вечеот 6 месеца. Днес го побърках. Запазих специалната си усмивка за него. И я концентрирах в една точка. Не знам на кое не устоя - на лазерното насочване или на идиотските опашки, с които ме вижда за пръв път. Надявам се да съм му оправила деня :)
Получих 3 усмивки обратно. От две достолепни дами и един случаен наблюдател.
Притичках по улицата със завидна пъргавина и с мисълта, че днес съм без стотинка и без обяд. А след това се напсувах у тъпоглавието, защото ходя със стотачка в портмонето, но така зверски ме е треснал бедняшкия манталитет, че съм готова да тримиря цял ден, но не и да изхарча стотинка от заделеното за много черни дни.
Днес е петък. Аз съм идиот с усмивка и счупена психика. Имайте го пред вид, когато излезете на улицата ... в София ... някъде там може да бродя и аз ... Грози ви заплахата да ви се усмихне счупен човек. Може би ако получа достатъчно усмивки обратно, ще залепя счупеното :)
Не хранете троловете ...
Събудих се с усмивка ...
След това ни откраднаха строшената кола. После ни я върнаха. А днес дори може би ще я продадем. Нищо, че тези неща не са се случили - въобще или още :) Изживявайки ги в мислите си аз ги карам да се случат. За мен :) Така че, да ви кажа, днес ни откраднаха колата, а аз не почувствах нищо повече от досада. Мислите ми в тази връзка бяха съвършено нелогични - "Пак ли?" ... "Знаех си, че нещо идиотско ще ни се случи!" ... и накрая ...
О Боже, до прозореца ми току що кацна врана с шоколадов бонбон в човката!!! И ме погледна ... Моля ви, кажете ми това какво означава???
... та така ... накрая с подигравка си помислих, че съдбата можеше да измисли нещо по-оригинално този път :)
После ни върнаха колата. Виртуално. Помислих си само, че най-вероятно е за кратко ... Ще видим днес :) Няма нищо по-възбуждащо от красив мъж с доста пари в джоба :) Освен може би дебитна карта с УЖАСНО много пари в моя джоб :)
След това НЕ закъснях! Днес ще има много удивителни. Пях гласно "Конь" и "Позови меня тихо по имени ..." по улицата заедно с плейъра си и Любэ. Изпуснах два тролея, нито един от които не бяха мои, а дамата на спирката, която попитах дали е минала девятката, не забелязвайки, че от уважение съм свалила едната слушалка, ми отговори с усмивка и ми показа с пръсти кой номер тролей е минал :) Хората явно свикнаха с идиотите като мен, които се затапват откъм света.
В тролея се усмихвах. Безцелно разхвърлях сомн усмивки наляво и дясно, а разните хора се обръщаха и оглеждаха, за да установят на кого точно се усмихвам. На ВАС се усмихвам бе хора хубави!!! И вие и аз сме все оше живи и очевидно на самоход минаваме през този мрачен петъчен ден ... това не е ли повод за усмивка?
Има един леко особен индивид, с когото пътувам заедно поне 3 дена в седмицата вечеот 6 месеца. Днес го побърках. Запазих специалната си усмивка за него. И я концентрирах в една точка. Не знам на кое не устоя - на лазерното насочване или на идиотските опашки, с които ме вижда за пръв път. Надявам се да съм му оправила деня :)
Получих 3 усмивки обратно. От две достолепни дами и един случаен наблюдател.
Притичках по улицата със завидна пъргавина и с мисълта, че днес съм без стотинка и без обяд. А след това се напсувах у тъпоглавието, защото ходя със стотачка в портмонето, но така зверски ме е треснал бедняшкия манталитет, че съм готова да тримиря цял ден, но не и да изхарча стотинка от заделеното за много черни дни.
Днес е петък. Аз съм идиот с усмивка и счупена психика. Имайте го пред вид, когато излезете на улицата ... в София ... някъде там може да бродя и аз ... Грози ви заплахата да ви се усмихне счупен човек. Може би ако получа достатъчно усмивки обратно, ще залепя счупеното :)
Не хранете троловете ...
