ала-бала

28 отговора 0 прегледа Заключена
#1

ала-бала

темата е озаглавена тъй щот не знам как иначе да я озаглавя
всеки е минал през тоз период ама на мен вече ми омръзна.говоря за пубертета аз като тинейджър имам постоянно проблеми с родителите.Ама искам да ми кажете как мога да се справя с проблема за свободата значи родителите са ми се намесили в живота до дупка казват ми с кой кога до кога къде да бъда какво да правя как да говоря и всякакви такива работи ся е зима не мога да излизам на вън щото е било студено и такива работи и какво да правя по цял ликенд да вися в апартамента или в тъпото село дет жива душа няма и да се чудя кво да прая.Не ходим много из природата щото майка ми си пада повече по лукса за нея е добре да отида в някой СПА хотел аз ман ще е по добре да съм някаде в гората сам или с приятели кат съм ги питал що не ходим из природата или някъде дет не сме ходили и те отговарят щот бюджета е малък а в същото време майка ми си копува някви нови дрехи ходим в мола в стара загора ила на село дето също няма кво да се прави освен да се скучае аз понеже се интересувам от мистика нумизматика и история като прочета нещо интересно и като го споделя на наще майка ми естествено отговаря оф престани с тия глупости и мн ма ядосват
та кажете кво да прая щото вече почнах да си мисля как да си тръгна от нас и да се осъмотя някъде из природата

Отговор
в отговор на xипap #2

Re: ала-бала

А колко тийнейджър си точно? Щото и моята мацка се води тийнейджър, но както е на 12, познай дали бих я оставила да прави каквото тя си реши.


- - - -
[линк]
Отговор
в отговор на xипap #3

Re: ала-бала

е не съм много голям тая година ставам на 16 ама аз трябва да съм се прибрал много преди максимално позволеното от закона време 10 май беше а да отида в друг град да вия някой приятел или просто ей така да не говорим

Отговор
в отговор на xипap #4

Re: ала-бала

не си толкова задръстен за твоята възраст!
какво точно от мистиката те вълнува?
какви са твоите приоритети в сегашният ти живот?
какво те кара да се чувстваш истински щастлив?



Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.
Отговор
в отговор на xипap #5

Re: ала-бала

лятото си намери момиче и ... на палатка.
аз така и не разбраф къв ти е проблема

мно готино даже
жестоко че не ползваш препинателни знаци, откога се чудя как да се откажа от тях, а ти ето си постигнал въпросното - само чрез интонация и поток от чувства си постигнал квото си искал да кажеш без никви препирателни

Отговор
в отговор на xипap #6

Re: ала-бала

и аз имах подобни проблеми с родителите до преди 4-5 години че ми се мешаха в личния живот, даже си спомням 1-2 случая, когато в яда си съм чупила с голи ръце стъкла, не чак като йогите - тухли, нооооо... не че не остават рани но научих как особеното състояние на духа, свръх адреналина и прочее може да промени психо-физическата ти структура и податливост на рани и болка и да не ти позволи да се нараниш много или ако се нараниш да не те боли много.... ти ми се оплакваш за тийнейджърските години. всъщност ще имаш проблеми с родителите, докато не легнат в гроб, тва от мен да го знаеш, жалкото е че твърде рано са започнали, и твърде рано го усещаш като бреме. първо ще са по-силните и ще ти се налагат после ще станат изведнъж по-слабите и ще ти висят на раменцето за помощ.... нема отърване....селави....свиквай и си ги обичай секви, щот без тях... ще разбереш откъде изгрява слънцето, и къде зимуват раците мно бързо и после даже ще съжаляваш колко са ти били скъпи всъщност. кво като ти се карат, ти си карай там с мистика нумизматика и история се занимават много хора, намери хора, които се интересуват от същото и си станете близки с тях, това ще ти помогне много.

Редактирано от HolyHell на

Отговор
в отговор на xипap #7

Re: ала-бала

та кажете кво да прая щото вече почнах да си мисля как да си тръгна от нас и да се осъмотя някъде из природата
ми пробвай
моят син го пробва това като още не ходеше на училище
построиха си с племенника не палатка, а къщичка в двора на баба му на село
и като каза, че там ще спи една вечер и беше непреклонен, че не го е страх
стегна си разни-разнообразни - фенер, радио, възглавница, одеяло и замина в тая част на двора
племенникът си бе заминал точно преди тая нощ, когато "къщата" бе вече готова и нямаше компания
приближавам се тихо и поглеждам, а той си подрежда върху дървената пейка - легло, после се настанява, ама не гаси фенера
отдалечих се
и така надниквах за ок.половин час доста пъти
приближих се вече решително по ено време - ясно е, че не мога да го оставя, нищо, че след куп увещания разреших, тихо казах: мамче, хайде прибирай се, че не мога да заспя като си далеч от мен
а той: добре (със спокоен тон, сериозен един такъв)
и без да бърза тръгна към къщи, за да изпълни молбата ми
макар, че и сега се мисля, че трудно щеше да заспи сам в неговата си "къща" и му бе добре дошла тая покана, не въздъхна с облекчение, а тръгна с идеята, че заради мен се мести

за твоята тема - какво да ти кажа
намери клуб или група природолюбители, планувай си занимания за ваканциите и почивните дни
синът ми харесва "зелени балкани" и участва в тяхна акция съвсем скоро
можеш да ги намериш и в стара загора,
за което не е нужно да ставаш робинзон и да си правиш сам палатка в гората
[линк]

успех

Отговор
в отговор на xипap #8

Re: ала-бала

Интересно ми е дали съществува нещо, каквото и да е, с което да си показал на вашите, че си зрял и голям? Имаш ли домашни задължения /и изпълняваш ли си ги?/, участваш ли в някаква група, курс, кръжок, нещо въобще? Или само стоиш в къщи пред телевизор/компютър и мърмориш, че ти е тъпо? Щото това е култова фраза - "Тъпо ми ееее!" Неизбежна направо! И нема угодия на таквоз!

Да ти кажа, малко трябва по-дипломатично да си прокараш идейките, с убеждаване, инак няма да стане. Покажи по някакъв начин, че те бива да се справяш с нещо сам, самостоятелност покажи. Приготвяш ли си сам ядене, оправяш ли си стаята, помагаш ли с нещо на баща ти примерно? Носиш ли пазар, сменяш ли крушки? Мама вижда ли, че има в къщата пораснал мъж или те дундурка още във всичко като дете? Оттам тръгва отношението на родителите според мен. Те се страхуват за теб - да не се забъркаш в нещо, да не сгафиш нещо, да не тръгнеш по пътищата и да се загубиш или някой да те пребие в чужд град, ей такива неща. Ако не разчитат да се справяш с разни неща сам, как да разчитат, че далеч от тях няма да ти се случи нещо лошо? Знам, че има родители-терористи, но гледната точка на потърпевшия подрастващ е често изкривена от собствените му страдания и лишения, та може просто да си в грешка спрямо вашите. Преди да ги осъдиш, би трябвало да провериш дали поведението им не е продиктувано просто от страх и любов.

Моята дъщеря е по-малка от теб и за нея съм още голямо шубе, но у нас в момента живее и един 15-годишен, синът на приятелката ми. Трябва да ти кажа, че младежът е страшен. Сам си приготвя всичко, посреща майка си, ако е пазарувала, оправи един полюлей оняден, тръгне ли за училище, пита има ли боклук за хвърляне, та чак ми става неудобно:-))), като му се счупи компютърът, сам си звънна на техен чичо да провери какъв ремонт трябва и колко ще струва, ей такива неща, респект дет се вика на сладурчето. Как да не го пусне човек да се движи където му трябва и без придружител - че той очевадно знае как да се оправя сам. Пропуснах, че наумиха със сестра му да свирят на китара, парите им от новогодишни подаръци са вече китарка:-)) и сами се учат и се забавляват. Такива неща. Та ти си помисли дали вашите има по какво да разберат, че си пораснал.


- - - -
[линк]
Отговор
в отговор на holi_day #9

Re: ала-бала

тъй най сетне прочетох кво сте ми писали
дали показвам на наще че съм отговорен- има разни наченки ама не са мн сполучливи аз съм отговорен само върху нещата които ме вълнуват
предложението за палатката си го бива ама те мойте розители не щат аз съм им го казал ще се правя на отговорен че да ма пуснат на палатки(вече съм определил мястото даже)
имаше един въпрос за мистиката интересуват ве будистките учения главно като слънцеядство там интересувах се доста и за шамбала или
най ми е интересно да чета за тракийските мистерии по дионисиевите празници или за орфизма

ся са сетих и още нещо за отговорността реших да покажа интерес да направя макет на бойното поле през втората световна не само заради тръпката че си направил нещо сам ама за да видят възрастните че съм постоянен в някой работи ама те са такива инати като магарета са даже мога да кажа че магаретата по някога се инатят повече от тях

Отговор
в отговор на xипap #10

Re: ала-бала

Е па направи ли го тоя макет докрай или чакаше първо да ти коленичат в благоговение, че си захванал нещо, за да имаш стимул да го довършиш?

Малко се заяждам, не ми се сърди! Но вечно до мен стигат грижите на други хора и често се чудя как е възможно да се загуби контакта с децата и трепкам, че и аз съм родител, а не се знае какви изненади от щерка ме чакат нататък. Нали знаеш поговорката "за да получиш, трябва да дадеш". Някои стари и уж вечни поговорки вече не се връзват с днешния ни начин на живот, но тази определено е вярна. Случва се ходене напред с рогите да нацели резултат, но на човек му се налага да се съобразява с останалите хора по-често, отколкото е приятната доза. И колкото по-рано разбереш, че никой не живее изолиран и никой не може да си позволи да е напълно независим, толкова по-добре ще е за теб. Можеш да постигаш своите неща напред в живота само ако се наместиш по подходящия начин, другите не са длъжни да се наместват по теб. Въпреки че на всички ни се иска да можеше:-))) Ама не може.

Отговор
в отговор на xипap #11

Ревльо.

Докато си на издръжка на родителите си и живееш в техния дом, ще изпълняваш изискванията им. Те го правят с добро (най-често) и знаят за света, държавата, града, квартала и боклуците, с които общуваш, много повече от теб.

Като си вземеш средното образование или навършиш пълнолетие - прав ти път. Все пак, по-добре е да изчакаш поне дипломата за смотаното си средно образование, преди да си вдигнеш гъза от родния дом.

Задача за домашно:
- Какви са трите главни задачи за твоето лично развитие до момента на завършване на средно образование и след това? Или поне до навършване на пълнолетие?

П.П. На него му се отнемат точки, ако някой от клубарите му подскаже. Изчакайте отговора му.

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Редактирано от ABe на

Отговор
в отговор на xипap #12

Хех!

Ми братле, аз като бях на 16 вече се занимавах с програмиране и електроника, свирех на барабани в аматьорска рок-група и лятото работех по малко и хич не притеснявах родителите ми, защото вече бяха разбрали, че няма нужда да се тревожат за мен. Затова - стегни се и бъди man of integrity още от сега, за да не се чудиш с какви точно глупости да си пълниш главата.

Айде със здраве!

soul!
Отговор
в отговор на ABe #13

отговор

тъй нещо не четнах за какви задачи говориш освен ако имаш в предвид какво правя в моя полза ама ще чакам да ми отговориш че да не пиша глупости

Отговор
в отговор на xипap #14

Re: ала-бала

Хайде и аз да споделя моят опит.
Не знам какво съм направил като малък, но от 14 годишна възраст, моите ме пуснаха по света. Не са ме спирали по никакъв повод - ако ми трябват пари, а те нямат - намирал съм начини да се оправя сам в пътешествията си.
По това време тръгнах по пещери и гори. Т.е. имал съм сериозно занимание.
За Стара Загора - погледни тук: [линк]

Мир вашему дому!
[линк], [линк]
Отговор
в отговор на xипap #15

Избери си или...

си формулирай сам задачите:

- да си купя посл. модел маратонки Адидас;
- да завърша с отличие гимназията/техникума;
- да стана още по-добър в играта УЕФА 2000
- да не бягам от училище;
- да си облепя цялата стая с плакати на любимата хеви-метъл/хаус/електроник група/изпълнител(ка);
- да прочета по-известните романи на всички популярни автори от началото на ХХ век насам;
- да се простя с девствеността си (може и с кварталната курва, но ще видим);
- да стана по-добър по история, че аман от тройки;
- да си взема занаят и да стана добър в него;
- трябва да намеря билет за концерта на Азис, иначе ще ми се смеят в компанията;
- да се подготвя за кандидатстване във ВУЗ;
- и така нататък...

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.
Отговор
в отговор на xипap #16

Дечко, помисли...

На 15 вече бях добър стругар и ковач. От 15-годишен превеждам за пари и го правя много добре. На 15.5 г. през ваканцията измислих първия си патент. Течност за почистване на ръжда от метални повърхности в промишлен мащаб. Сега се продава и в малки опаковки в магазините под търг. наименование "Зебра". На 16.5 г. вече бях студент. Най-младият в страната и първият, завършил едновременно три специалности. На 17 измислих друг патент - една кутия за предаване на движение в три посоки за машина в кожарската индустрия. Беше дипломна работа на братчет ми, ама поне се отървах от голяма част от чертането. От 17 до 20 г. проектирах за един сливенски завод комплекти осветителни тела за домове, канцеларии и промишлени помещения. На 23 бях съавтор на учебник по английски и на ръководство по етикеция за българи. На 24 създадох пълен комплект от тестове за курсовете по английски и по руски в средното училище. Въведох тестовото изпитване в българското средно училище.
На 26 направих компютърен англо-българско-английски и картинен речник за деца. С илюстрации и подходящи песнички за по-лесно запомняне.

Сам се изхранвам от 17-годишен.
На 28 написах Българо-английски и тълковен речник на нотариалните термини.

И така нататък...

Ти с къф среден успех завърши ІХ клас (или VІІІ), не те зная къде си...
Научил ли си се поне да си изпържиш яйца или да си направиш сандвич?

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Редактирано от ABe на

Отговор
в отговор на xипap #17

Това

е написано много неграмотно. И с това село... ти освен да седиш в апартамента или на село, не ходиш ли на училище?

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"
Отговор
в отговор на xипap #18

Re: отговор

Знаеш ли, като гледам как те подбра АВЕ /така ти се пада баш де!/, ми се прииска леко по-нежно да те подбутна да ти река, че миличко, съвсем присърце ми е твоето положение - три сестри имам, дето ей такива бунтарки и все им големи устите, ама кака /демек аз/ навремето като не успя да се пребори със зверския им инат /то ако можеше не само да ги местя от училище в училище, ами и да изкарвам оценки вместо тях!/, сега си чукат дървените глави, щото без образование добра заплата нанай. Удоволствията в живота никога не се губят, вярвай ми. Ей ся както аха-аха наближавам 40, да се вдигна да скитам по сокаци, кефът ми ще е тийнейджърски!:-)) Проблем стават онези неща, които е трябвало да свършиш навреме, а си отсвирил, защото не са ти се сторили важни. Аз бях много откачана като дете - откак ме изведе леля ми да видя пътя до училище когато бях на шест, кракът й в училище не е стъпвал. А от 13 се наложи аз да я гледам. И редом с другите да се похваля малко и аз - всяка ваканция след 14 бях екскурзовод към един музей, та и с руски:-))))), на 16 вече обикалях да пея нощем по заведения, за да имам пари да купувам храна. Благословен си ти с двама родители до теб! Животът е един прекрасен бял лист, върху който можеш да си нарисуваш всичко! Аз обичам децата, с които се посблъскваме в трамвая, говорят грубо, понякога за мен смешно, но вие сте бъдещето и аз абсолютно вярвам, че всички до един сте способни да го направите светло и хубаво! Не страдай заради ограниченията, които имаш сега, тези мисли ти затварят очите и ти пречат да виждаш колко възможности имаш пред теб. Знам, че ти звучи агитаторски и изтъркано, но е истина - осъзнаеш ли, че можеш да постигаш много само със собствената си глава и с двете си ръце, ще си щастлив!

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #19

Аз съм на същото мнение

Нашите също не ме пускаха да ходя на палатки с 2 момчета от класа и 1 момиче, да ходя на дискотеки в града, да ходя на купони в града, да се прибирам късно от разходки в града, а на село беше тежък физически труд и аз мразех да ходя там. И докато бях ученичка седях в апартамента :) и решавах всички задачи поред от сборници, първо защото ни ги даваха за домашно по страници, второ защото изпитите за гимназия и университет ми бяха математика. Когато бях студентка, работех в свободното време, защото не ми стигаха парите на наште и ходех по купони, защото не живеех при наште. Когато завърших и работя, мога да избирам. Така че всичко с времето си. Както си писала и ти.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"
Отговор
в отговор на Kaлинckи #20

Re: Аз съм на същото мнение

Ти ме подсещаш за информация на момчето да вмъкна, че аз също съм отраснала "на село". Доста време адски ме беше яд, че точно аз, столичанката, съм натикана на майната си в дълбоката провинция в малък град и хич не ми беше драго от факта, ма хич. Добре че ми мина що-годе бързо, защото животът си знае работата - като се постараеш, отпуща и хубавинки! И навсякъде можеш да си намериш мястото и да ти е добре. Сега мога само с носталгия да си спомням какво хубаво всъщност беше там и какво е забързано и различно тук...

Отговор