Изходи...

Понеже през последните дни атмосферата в клуба стана доста депресарска, реших да пусна една тема, с която да посъбудим волята на онези, които смятат, че не притежават такава..
Какво бихте направили ако животът, който водите не ви удовлетворява и искате да зарежете всичко и да започнете наново? Бихте ли се осмелили изобщо на промяна? Какво бихте "изхвърлили" от живота си и кое бихте запазили? Смятате ли, че има познанства/приятелства, който ви теглят назад и бихте ли се освободили от такива?

P.S/ Каква е ролята на спомените в един "оздравителен" процес?

primum non nocere

Бихте ли се осмелили изобщо на промяна? Какво бихте "изхвърлили" от живота си и кое бихте запазили?
Една промяна вече направих като започнах работа след 17 години стоене в къщи. Тази промяна беше нелека. Планирам още една, генерална промяна в живота си. Засега я обмислям и лека-полека действам. Като стане, ще ви пиша.
Изхвърлих доста ненужни вещи,навици и хора от живота си. Най-трудно се изхвърлят хора с които имаш кръвна връзка, тоест близки роднини.Няма да конкретизирам. Който е чел мои стари постове, се досеща. Дълго време след раздялата сърцето ти кърви от мъка. Но трябваше да ги изхвърля. Разруших всички мостове, свързващи ме с брат ми .Просто го игнорирах. Понякога няма нужда да изхвърляш когото и да е, той сам напуска живота ти по божия воля.
Запазих семейството си-децата,мъжа ми. Искам да сме заедно цял живот, дори гогато децата порастнат.
Също пазя като зеницата на окото си приятелството с две-три жени и мъже, които са мои духовни братя и сестри. Една от тях е болна от рак и всеки божи ден се молим за живота И. Ох, забравих ,че ти не искаш да има депресарство и песимизъм в темата, извинявай, но това е при мен.

Не че не искам да има депресарско в темата.. но ми се иска да прочета как въпреки трудностите, хората се справят с живота си и продължават напред, както и ти си сторила.

primum non nocere

Смятате ли, че има познанства/приятелства, който ви теглят назад и бихте ли се освободили от такива?


Нямам такива приятелства, имам такова познанство. Явно когато съм създавала това познанство, съм имала нужда точно от този вид общуване - неангажиращо и клюкарско . Постепенно стана ясно, че интересите ни и начините ни на възприемане на света са съвсем различни и познанството се разпадна от самосебе си. Безконфликтно се отдалечихме една от друга, нямаме какво да си кажем...

Промяна - чудя се дали да задълбоча връзка с мъж, когото не харесвам, но който е мил и внимателен с мен, помага ми във всичко, грижовен е, много е земен, за разлика от мен...

До какво би могла да те доведе връзка с мъж, когото не харесваш? Аз настръхвам само като те чета, пък и имам лоши спомени от един такъв опит...

primum non nocere

Ами и аз имам опит с това. Стигнах до там, че се омъжих за него дори.
Всичко е много индивидуално. Може да няма бурни страсти, но пък да има други неща, които да ви свързват, в крайна сметка е важно да си уредиш живота. Бурните страсти така или иначе са до време (е, не че не ми липсват... ).
В началото ми беше неприятно. После полека-лека свикнах. При мен поне се получи така, че спечелих дом, семейство и спокойствие. Може би такава ми е била съдбата.
Една моя позната пък се омъжи за мъж, по когото беше луда. Той обаче се оказа пияница и започна да я бие още от втория ден. Разведоха се след има-няма една година и сега живее при майка си, има и дете...
Та всичко е строго индивидуално. Любовта е до време... и не винаги е гаранция за добър брак...

Права си донякъде..
Но за да бъде една връзка ненараняваща за нито един от партньорите, то трябва да е налице силно привличане, общи интереси.. лапешки казано поне "харесване".

primum non nocere

Вече не знам... С това, което казвам, че мъча да се успокоя сама себе си. Но наистина има нещо вярно.
Дали всички могат да намерят партньор, с когото да имат хем силно взаимно привличане, хем общи интереси? Не е ли прекалено трудно? Дали не е за предпочитане да си с някой, с когото поне долу-горе си пасвате, отколкото да си сам цял живот?... И аз търсех и очаквах да дойде голямата, всепоглъщаща любов. Обаче не дойде. И с времето започнах да мисля, че такава не съществува, или поне не е вечна, както ни разправят по филмите. Виждам и семействата около мен - всички имат проблеми, всички са си омръзнали, макар че са млади още, но след няколко години съжителство няма как цялата романтика да не се изпари, след като ежедневните грижи са те погълнали отвсякъде. Някои се правят на много влюбени пред хората, но съм сигурна, че и при тях не всичко е цветя и рози.

jewel78,а защо хората не си омръзват сами на себе си и не се самоубиват?Защо толкова се кефят от себе си?

Разбра ли че на този свят има една истинска любов?
Познай коя е тя?

Хайде,отговаряй бързо че искам да напиша нещо от което пак ще ме заклеймиш.

Смисълът на живота е да се родиш с талант.

Дано не съжалявам, че насърчавам Роз, обаче при мен любовта дойде по-късно, след съвместно преживени перипетии, взаимна подкрепа в борбата с несгодите и заедно извоювани победи. Е, далече съм от мисълта че ежедневието ни е само в розов цвят, обаче е за предпочитане през САМОТАТА. Изцяло подкрепям, че
е за предпочитане да си с някой, с когото поне долу-горе си пасвате, отколкото да си сам цял живот?.

не се предавай лесно!

Няма рецепта за щастие.. когато си отговориш с едната от двебуквените думи на въпроса "Щастлива ли съм", ще знаеш.

primum non nocere

Точно така, Мери. А Розмари още мисли като тийнейджърка според мен. Още мисли, че някъде животът е само цветя и рози и само на нея не й се случва това. И аз доскоро мислех така, да си призная. Но все повече си отварям очите за действителността. Не е толкова черна, както я описва Блъд, но не е и рай. Просто е действителност, с доброто и лошото в нея. Започвам да си обичам живота, какъвто е... С това отговарям и на последния пост на fuga idearum

Подкрепям те, Джуел! Няма безплатен обяд - или заплащаш независимостта си със самота, или сваляш /ама мъничко/ летвата за да можеш да кажеш НИЕ. А действителността е такава - колкото слУчаи толкова рецепти.

не се предавай лесно!

Уф,mery63 още не се е родил такъв изрод-жена който ще ме вземе.

Ще заплача.

Смисълът на живота е да се родиш с талант.

че тя харесва в него неговото отношение към нея, грижовност към нея и уравновесеност. А щом прави планове да задълбочи връзката, предполагам че имат и общи интереси. По-скоро ми е любопитно какво не харесва?

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Е сега вече и аз ще се разплача



ама от твоите разсъждения. Защо трябва да е изрод-жена обясни ми! Да си чувал за максимата че противоположностите се привличат?!? /ама това в случай че ти повярваме, че си изрод/ Защото това си е твоя субективна оценка и никой от нас май не е убеден, че е вярна

не се предавай лесно!

А тази сентенция скоро я видях някъде и много ми хареса, специално за Розмари я поствам:

"Принцове на бели коне не съществуват, затова хващай първия с магаре!"

(Само да не вземе пак да ми се обиди, защото понякога уж пиша неща, които са успокоителни според мен, а нея я били наранявали.)

Е ако не е жена-изрод аз ще искам разни еротики и любов от нея само,тя пък пари.

И нищо не става.

И ще има само повърхностно проникване в съзнанията.
А ако е някое чудовище ще трябва да е доста умна за да взима доста пари,което е предположение че може да има добра душа.
Или да е супер гад,но както jewel каза че си падам мазохист и може и да я изтърпя.Да изтърпя чудовището-жена.Ще е постижение.


Смисълът на живота е да се родиш с талант.

Хайде сега - "Нероден Петко": ще ми се роди дете, ще го кръстя Петко, ще порасне мамин хубавец, ще се качи на дървото, ще падне и ще се пребие.........
И - пак рев



Абе я си живей в сегашното, зАрежи гадните спомени от детството и не се тормози за бъдещето. И не забравяй - внимавай какво си пожелаваш!!!!!!
Нещо залитнах в поговорки, зат'ва - спирам.

не се предавай лесно!

Петко се пише с у

ФК Дядо Мраз ви поздравява