Случвало ли ви се е...

... на първо гледане да харесате безумно някой филм, а при някое следващо да си кажете: "Боужееей, как можах да го харесам това нещо?!"
И обратно: филм, който първоначално не сте оценили, след време да се е издигнал неимоверно в очите ви?
Или пък да си имате любим филм, който при всяко следващо гледане да ви става все по-любим?

По първия въпрос- харесах Смело сърце, при второто гледане теглих една майна на Мел Гибсън и се зарекох повече да не гледам исторически филми.

По втория въпрос - Преди десетина години гледах Развод по италиански и ме издразни крайно. Миналата година го гледах пак по някаква кабеларка и бях очарован от същия филм.

По третия въпрос - имакм подобно усещане с всички любими мои филми, а те са доста на брой, но хайде ето няколко заглавия: Имало едно време в Америка, Седемте самураи, Двама мъже в града, Полет над кукувиче гнездо, Апокалипсис сега.

"Апокалипсис сега" - на първо гледане въобще не ми хареса, скучен ми беше. Толкова ми е бил акълът на 16. Години по-късно гледах удължената версия и получих "прозрение". Тук остава въпросът обаче какви са разликите между двете версии и дали това не е оказало някакво значение за харесването/нехаресването.

На същия принцип бях и с "Блейдрънър", за пълната му красота и философия "узрях" късно. Обаче отново го има фактора режисьорска версия.

Почти нищо не гледам по два пъти, така че ми е по-трудно да се сетя за примери. Може би "Фонтанът" ми хареса много повече първият път, изпиратстван, а на кино не ми допадна толкова.

Удължената версия на "Апокалипсис сега" е някакси по-хармонична и се гледа по-леко. При "Амадеус" пак донякъде го има този ефект, но някои неща са излишни. Първият му вариант звучеше по-притчово, а в режисьорката версия драмата малко натежава.
"Блейдрънър" като въздействие се различава доста в двете си версии.
За мен "Бразилия" е примерът за филм, който при първо гледане ме е поставил в недоумение, а при всяко следващо все повече съм се влюбвал в него. Гледал съм го над 20 пъти.
Но рекорда си няма да го спомена, че ме е срам. То си е ясно де...

Почти всички филми, които съм гледала по няколко пъти, са претърпели ревизия на чувствата...но това е най-вече заради възрастта и преживяното...едно е да го гледаш на 15 филма друго е ...години по-късно
Най-големият ми шок беше...Божествени тела...е няма такава смешка просто:)
А, да а в другата посока напоследък започнах да харесвам как играе Джулия Робъртс..преди нещо не я оценявах много добре
Но за да отговоря все пак по-точно - ако ми хареса един филм в началото, много рядко се разочаровам...дори и да е тъп, ме обхващат някакви емоционални привързаности към него....


Дали да не взема да си гледам Гладиатор за 48-ми път?!

По второ направление - Фонтанът на Аронофски. И то защото първото гледане беше потчи спейки, поради натрупана адска умора.

------------------------
Слушай беззвучието...

Първото нещо не ми се е случвало и е малко странно да се случва изобщо... ;)
Второто ми се е случвало рядко, а третото много често. :)

СЛучвало ми се е. Най-ярки спомени имам от филмите на Шаламанян. Що ми хареса толкова Жената с водата?

Аз нещо заспах на него.
Но виж, Селото - това е филм един път.
Следите ми допадна.
А Явлението - пълен ташак. Язък за страхотното начало.

------------------------
Слушай беззвучието...

О, да!

За втория случай, който си посочил...
Много съм малка. Вуйчо ми води мен и сестра ми на някакъв филм. Фантастика, ма аз тая дума още не я знам. Разни космически кораби летят. Хора се гонят. Зверове реват. Някакъв в черно ходи и диша тежко.
В един момент (о, ужас) взривяват земята! Това поне го разбирам и плача от мъка. Малко по-късно виждам, че корабите се приземяват на някаква планета с дървета и решавам, че съм сбъркала и земята е цяла. Филмът свършва.

Впоследствие се оказва, че съм гледала STAR WARS и нищичко не съм разбрала. Сестра ми обаче е очарована, обявява филма за новия си Любим филм (аз още 1-2 години оставам вярна на Свръхчудовище) и после ме води няколко десетки пъти да го гледам. След известно време мозъкът ми успешно се промива, аз също изневерявам на Свръхчудовище и минавам в лагера на прекланящите се пред Любимия филм.

Мене ако питаш - защото Шаямалан е страхотен разказвач и може и телефонния указател да филмира с достатъчно съспенс - така, че тръпки да те побиват от ужас при преминаването от буквата "K" към страницата с "L" например.

и може и телефонния указател да филмира с достатъчно съспенс - така, че тръпки да те побиват от ужас при преминаването от буквата "K" към страницата с "L"

Това е най-великото сравнение, което съм чел!

"Flying through hyperspace isn't like dusting crops, boy!"

Селото е не един, а два пъти.
Следите - също. Шесто чувство - и то.
Аз харесах и Жената от водата и даже с известни уговорки - Неуязвимият.
Явлението, уви - не се получи, ама самият Шаямалан някак извинително заяви, че да, не се е получило точно както е трябвало.
Много се надявам новият му филм да ми повлияе като предишните няколко (начело със Селото).

Не. За филм не.

За музика - няколко групи не можах да прослушам на прима виста - трябваше ми време.

"Flying through hyperspace isn't like dusting crops, boy!"

Неуязвимият? - Скууука, скука.
А явлението започна страхотно, наистина страхотно. Едни от най-хубавите започвания, които съм гледал в последно време. Не знам защо след началото се разви в пълна досада.

------------------------
Слушай беззвучието...

На мен Шесто чувство ми е най-любим от неговите трилъри, след това ми е Жената от водата и на трето място, Следите.

п.с. чакам с нетърпение Злокобен остров на Скорсезе
брррр :))

Според мен, след "Жената от водата", който много хора не разбраха, той или някой по-голям от него в йерархията е решил, че трябва да се направи нещо "по-достъпно" и лесно смилаемо за масите. НЕ приемам теорията, че този велик разказвач внезапно е затъпял или е получил момента загуба на разсъдъка. Практически не е възможно той да допусне такъв сценарий с такъв кастинг, освен ако не е умишлено.

"Flying through hyperspace isn't like dusting crops, boy!"

Може да има да връща дългове човекът...