Като

Играчка с механизъм и ключе.

Навремето имаше такива играчаки с пружина, като се навиеше с ключето до краен предел и те почваха да правят това, което беше предвидено да вършат.
Обикновено пляскаха с чинели или биеха барабан. Някои бягаха или се превъртаха на място.
И винаги спираха, като накрая малко забавяха, сякаш се измаряха. Но готови за следващото "зареждане".

Понякога се чувствам точно така - като играчка с механизъм и ключе.

Тази зима и студ много се проточи. Студено ми е.

гледай да не оставаш без ключе - и то - ключето ти да е винаги наблизо...


ЕВРОПРОСТАК

Рано или късно пружината се разваля, бъди спокойна, никой механизъм не е вечен... за разлика от чувството за студ.

Ще се радвам да минеш да ни видиш, скоро не си идвала - може да се окаже, че имаме не по-малка нужда от теб, отколкото ти от нас...

Топлообмен, един вид.


…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

Още малко!Искаш ли като се разтопи това бялото да бягаме сутрин в парка?

Моят град

Зависи.
Ако има кой да ни гони.
С удоволствие.

Зная какво е студенина.

Разбира се, само да ми се падне път към вас .
Но и виртуала върши работаа - ето като изоках тук на глас, като ви прочета отговорите и ще се стопля.

Чудеснсно е, че ви има. На затова съм в клуб 40-50 - за питането в др.тема.

Нали не искаш да ходим на олимпиада за ветерани, че там ще сме твърде младички

Моят град

Гледам, ама понякога не виждам.

За някои ветерани си заслужава да се ходи ...дори и на олимпиада.

Препоръчай ми място (заведение, кафене и ..) , което ти е харесало напоследък тук в Бс?

Не исках.
Но пък се надявах, че все ще намериш да ми напишеш нещо от дървената си философия.

Сол и пипер, бившето Монте Кристо.Но да знаеш, че е за кеф, не е за преяждане

Моят град

Ако има кой да ни гони

Точно тогава ищаха ви за бягане се изпарява.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Понякога и аз се чувствам така, разбирам те. И то точно днес ми е такова пружинено и студено. Ннеочаквано ми се обадиха, че човек, с когото се обичахме и бяхме приятели, е починал. На 81 години. (Не знам защо го казвам, имам няколко такива възрастни приятели.) И ми стана много, много студено, но не от прехвърчащия сняг навън.
-----
И това ще отмине, Минута. Знам, че ще отмине.

Ами...., харесвам те такава.... каква ли..бих казал че си с особенно внимание от Всевишния, защото вероятно си Му любимка със силен дух.
На това се дължи студенината ти, според мен. Той те обича и постоянно те кара да мислиш за Него.
Не си Му безразлична.
Ми е дървената философия за към теб.

Може ли да предложа механична добавка към дървената философия ?
Пружината има нужда да се свива, за да може да се разтегне отново.
А денят става все по-дълъг. След някой и друг ден ще свърши ... март и край на студа.

Може разбира се, нали колкото повече, толкова повече.
Мда тaka e, ама като ми е студено много скърца пружината и ме затруднява, а като ми е топло е по –леко и неусетно.
Когато денят е светъл и топъл е лесно.
Ех, защо не съм прелетна птичка...........

Е, какво и е на зимата))...зима като зима...само 10-ти февруаруари е още...Малък сечко
Януари спомняш ли си какви топли дни имаше?

То и март си е още студено

Да доживеем до април

------------------------------------------------------------
Моето КА