Страх от смъртта?

Здравейте! От доста време чета във вашия клуб, и най-сетне се осмелих да пиша...

Накратко, имам ето такъв проблем: дъщеря ми е на 10г. и от няколко месеца насам непрекъснато си "измисля" някакви неща, от които да се страхува - в началото, че през нощта някой може да влезе в стаята й (което е абсурдно, макар и не на 100%), после, че може да се осакати, да оглушее, да ослепее и т.н., по едно време я беше страх да не вземе вземе нож от кухнята и да ме заколи, и как щяла да живее после, страхува се да не скочи от балкона...и какво ли не още...

Давам си сметка, че всичко това звучи лигаво и смешно, но тя страда наистина, усамотява се, плаче, често ми казва "Мамо, искам си предишния живот, когато не знаех, че в света има зло!" (беше много весело и общително дете, тя и сега е такава, извън тези моменти). Обмисляхме с баща й да я заведем на психотерапевт, но не смеем - от една страна, не познаваме никакъв детски психотерапевт, от друга - притесняваме се, да не се съсредоточи прекомерно върху тези си чувства и преживявания, но всъщност не знаем, кое как би и се отразило, нямаме никакъв опит.

Горе - долу - това е. Може би в момента не се сещам какво още да кажа. Ще ми помогнете много, ако ме попитате за нещо, приемам и всякакви съвети.

Изглежда като натрапливи мисли... Обаче децата са много впечатлителни... сигурно е гледала някакъв филм или някой й е казал нещо... тя осъзнава, че има много опасности около и в нея. Но също така трябва да осъзнае, че тя контролира тези, които зависят от нея, т.е. това, че си мисли, че е възможно да вземе нож и да ви заколи, не значи в никакъв случай, че ще го направи. Или че ще скочи от балкона. Обяснете й поне това. Че мисълта не се превръща в действие и на всеки човек му минават какви ли не простотии през главата.


С успокояване, обръщане на внимание, не знам дали прекарвате достатъчно време с нея? Нещата би трябвало да отминат.... но това показва леко завишена тревожност, детски терапевт бихте могли и вкъщи да извикате, да го представите като приятел... да поговори малко с детето, така не би навредило.


Примерно аз имам спомен, че доста време всяка вечер като си лягах почвах да плача, че нашите ще умрат. Децата се сблъскват с някакви нови неща, които осъзнават.... и това може да е доста мъчително. Не съм специалист и не мога да ви кажа доколко конкретно това е често срещано и какъв е най-добрият подход. Но при дете не е като при възрастен - при възрастните би било по-сериозно, ако има такива натрапливи мисли, според мен лично това е етап. Но бихте могли да се консултирате за помощ. При това с няколко специалисти и детски, и не само - да не са просто психолози завършили, а и за терапевти. Примерно Поли Петкова може би би могла да ви насочи.




No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

"Мамо, искам си предишния живот, когато не знаех, че в света има зло"

И аз го искам.

Смисълът на живота е да се родиш с талант.

Благодаря за мнението,
говорим много с нея, и тъкмо успеем да я избавим от един страх, тя веднага го замества с друг. Според мен тя просто е на такъв етап, в който осъзнава собствената си уязвимост, както и силата си, и това я привлича и плаши същевременно.

Мисля, че проблемът й е екзистенциален, всеки човек минава през това, но или при нея е по-тежко, или просто сме я научили да споделя повече с нас.

Доколкото си спомням аз, на нейната възраст, често рискувах живота си просто така, да видя какво ще стане, и да "провяря" дали инстинкта ми за самосъхранение работи... но аз растях в други времена, почти без надзор, тогава на децата не се обръщаше такова внимание, както сега.

Много искам да и помогна, а не знам как - понякога говорим дълго, друг път просто я прегръщам и я люлея като бебе, и това я успокоява, колкото и странно да изглежда...тя се срамува да говори за това пред други хора, но все пак идеята да поканим терапевт вкъщи, и го представим за приятел, е добра - ако не помогне, поне няма да навреди (надявам се). Ще я обмислим, още веднъж благодаря.

Ами ето, и ти имаш същия проблем явно...

Мисля, (в исторически план), когато човечеството като цяло или като група, е осъзнало този аспект на действителността, в този момент се е появила необходимостта от религия. Животът е започнал да изглежда твърде рисков, хаотичен и случаен, затова е трябвало да се "появи" някой, който поддържа редът и невидимите връзки между нещата. Трябвало е някой да "въведе" порядък, и този някой не е бил непременно добър - достатъчно е било да бъде постоянен и последователен.

Ами не знам, как се преодолява това?! Като гледам, май никога не се преодолява напълно, просто се научаваме да живеем така.

Нормално е за деца от 8 до 11 години да преминават през този период.Това може би го беше писал и Фройд.Определено един психолог ще ти каже защо нещата протичат така при хората на тази възраст.

Смисълът на живота е да се родиш с талант.

Наистина има поне набелязани признаци на обсесивно- компулсивен синдром, съчетан с екзистенциална криза , според мен.
Относно страха от смъртта едва ли има по-добро успокояване от православно - християнската позиция по въпроса, че душите на хората са вечни, и че хората, след като умрат, ги чака всеобщо възкресение при което ще имат същите тела, но нетленни: "Ще се различават само по преображението си (тление - нетление; тяло душевно - тяло духовно)." Това ще стане при второто пришествие на Христос, който вече е извършил този преход - смърт и възкресение. Ще има съд и ще възкръснат всички - и добри и лоши, (но лошите, КОИТО НЕ СА СЕ ПОКАЯЛИ приживе, и които отхвърлят доброто и Бога, ги чакат вечни мъки... - това не е задължително да се казва на първо време). Ще има и ново небе и нова земя.

Ако се задълбочат обсесивно - компулсивните тенденции, предполагам, че трябвате да се обърнете към детски психолог с клинична насоченост и , евентуално, към детски психиатър, като, предполагам, че трябва да има и грижа да не се фиксират тези неща..., т.е., в един момент да го има и елемента на "лекуващо мълчание", но след като се положат усилия за успокояване и отклоняване на тези тенденции.

[линк]

"Ще има съд и ще възкръснат всички - и добри и лоши, но лошите, КОИТО НЕ СА СЕ ПОКАЯЛИ приживе, и които отхвърлят доброто и Бога, ги чакат вечни мъки. " - - страаааааааашно успокояващо...

Мисля,че разсъждаваш в правилна посока. Ако добре си спомням какаво съм чела по Възрастова психология, всяка възраст си има приоритет. И приоритетъ на десетгодишните е ученето и училището. В тази връзка причините за състоянието на детето могат да се търсят в тази посока. Примерно дали не се преуморява от учене или има някакъв проблем в училище или пък зад тези привидни симтоми се крие някакъв проблем ,свързан със взаимоотношенията в училище.

Мисля, че състоянието на дъщеря ви е отчаян вик за повече внимание. Не казвам, че не И отделяте такова,напротив личи колко сте загрижена за дъщеря си. Но на децата никога не им е достатъчна обичта , любовта и вниманието. Те искат всичката любов,на която са способни родителите.
Когато преди повече от 17 години ,на моя малък син ,се случи нещо подобно, аз взех генералното решение да си остана в къщи. Помислете дали не можете да си останете известно време в къщи, а ако работите да ползвате отпуск,за да сте до детето, в този критиченза нея период. Лекарите и специалистите, ще помогнат разбира се, ако потърсите такива. Но грижата и присъствието на родителя са незаменими.

""Ще има съд и ще възкръснат всички - и добри и лоши, но лошите, КОИТО НЕ СА СЕ ПОКАЯЛИ приживе, и които отхвърлят доброто и Бога, ги чакат вечни мъки. " - - страаааааааашно успокояващо.."


Права си, че това обстоятелство не би трябвало да се съобщава непременно, освен в случай, че има такъв въпрос от страна на детето. Аз съобщавам това обстоятелство в интерес на истината.

А, иначе, естествено и добре е, че това е така, както е казано, иначе ти съгласна ли си непокаялият(?) се Хитлер, и съответно несъпреживял ужаса на унищожените хора в следствие на съзнателната му зла воля, да не страда във вечни мъки!?

[линк]

Еми, то трябва любов от майката за да разбере едно дете че освен Зло съществува и любов.Пък и още по-добре е майката понякога да се съобразява с капризите и исканията на детето,за да разбере детето че е равнопоставено с родителят,а не му е роб.

Смисълът на живота е да се родиш с талант.

Лошото е, че не само на Хитлер му обещават вечни мъки. Казанът според християнската църква е сигурен не само за такива престъпления, ами и за дребни прегрешения. Мен лично тази преспектива не ме влече, не виждам каква утеха може да е това. С такива приказки може само още повече да изплашите и без друго изплашеното дете. Измислете нещо друго.

Дааа... ходила съм на църква и знам какво проповядват. За да се спасиш, трябва да се покаеш, да приемеш Христос, да ходиш редовно на църква, да се молиш за опрощение и на най-дребния грях, да привличаш и други християни... направо целия си живот да посветиш на това. Ако наистина е така, значи почти всички ще горим в пъкъла...

че точно с такова обяснение на едно дете му хрумва, че всъщност да убие всички с покайване е едно добро дело за връщане на онзи по-хубав живот.
Предлагам религията да не се намесва.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Ами според мен по-чувствителните деца минават през подобни периоди в началото и през пубертета. И аз си спомням, че както всичко ми беше наред, изведнъж на 12-13 годишна възраст започнах да имам странни усещания, изтръпвах, страхувах се от глупости, налягаха ме разни натрапчиви мисли... Пубертетът е критична възраст за всички, но за деца с чувствителна психика - още повече. Аз също ви съветвам да си намерите добър детски психолог. Тук каквото и да кажем, едва ли ще сме много от полза.

В отговор на:

---

Може би в момента не се сещам какво още да кажа. Ще ми помогнете много, ако ме попитате за нещо, приемам и всякакви съвети.

---

Аз бих попитала как минава ежедневието на детето ви - има ли си приятелчета в училище и извън него, спортува ли, има ли някакви странични занимания и хобита? Излиза ли навън или предпочита да си стои вкъщи?
По принцип спортът е нещо чудесно и се отразява много добре на психиката. Може да помислите за нещо в тази посока.

Храненето, макар да се подценява, също е много важно. И децата и възрастните имат нужда от пълноценни, естествени храни, богати на животински мазнини и протеини - месо, яйца, масло /не маргарин/, пълномаслени млечни продукти, черен дроб, бульони от кости, рибено масло. Трябва да се избягват изкуствените боклучави храни, заместителите на разни неща, соевите продукти /всички растителни сирена, сметани и т.н. са направени от соя/.

Мисля, че сте доста отговорни родители и отделяте достатъчно внимание на детето си, но според мен децата имат нужда да общуват с връстници, а не толкова с възрастни.

п.п. Аз не съм специалист и нямам деца. Всичко, което казвам е лично мнение.

Пожелавам ви всичко да се оправи.

По-скоро приказката за звездичката и че когато човек си отива от този свят става звезцичка на небето и винаги може да му говориш, той те вижда и остава жив в теб... ето такива неща се казват на децата, принципно. Още от по-ранна възраст. Както и приказките също са полезни, защото ни учат да изпитваме и негативни емоции. Може би ако е била много обгрижвана и не си е представяла досега, че има и лоши неща.... затова да го е открила така драматично на малко по-късен етап.

И пак - само детски психолог не, защото може някой да завърши педагогика и да изкара една магистърска степен по детско-юношеска психология и да се води детски психолог. По-добре клиничен психолог, който обаче е завършил и школа за психотерапевт и има дългогодишна практика като такъв, дори да не е като детски, той/тя ще може да ми насочи към добър детски ТЕРАПЕВТ.


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

ако е умрял някой и детето страда от липсата. Но иначе оставам с впечатлението, че човек не трябва да се страхува от смъртта. А аз мисля, че трябва.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Мисля, за разлика от горните мнения, че състоянието е много по-тревожно, имам предвид кокретно: страха да не те заколи?? или да скочи от балкона?!.
Далеч не всички деца минават през такива етапи от живота, даже бих казала, че психиката на човек е напълно срината ако е стигнал до мисли за убийство или самоубийство и успоредно с това се съмнява в контрола над себе си.
Когато човек започне да изпада в неадекватни състояния и си "измисля" абсурдни работи, трябва веднага да се заведе на лекар. Вероятността да е шизофрения не е малка, аз познавам момиче с такава диагноза и то има далеч по-малко странни мисли...