За десетте таланта

Здравейте Приятели,
Отдавна се каня да споделя едно мое разсъждение по темата „За десетте таланта”. Вярно, до болка познат текст, но мисля, че винаги е добре да седнем да помислим отново, защото един текст винаги говори и нещо повече от казаното предишния път. Пък и няколко глави мислят по-добре от една. Моето мнение ще го прочетете, а аз се надявам на всякакви забележки, коментари, несъгласия, опонирания и каквото дойде. Твърде вероятно е да използвам всичко това за нова обработка на вече направеното. При изследването на текста установих, че е добре да се разгледат съвместно притчата за „Неразумните девици” и притчата за „Десетте таланта”. Когато тръгнах да разглеждам на пръв поглед паралелния текст в притчата за „Десетте мнаси” се оказа, че тя е интересно продължение на историята за митаря Закхей. И така тези три притчи и една история са всъщност частите на една единна картинка, която смятам да предоставя на клубното внимание. За да не бъде всичко накуп, ще бъдат пуснати в няколко поредни дни. За да не се говори предварително за нещо, обявявам порядъка:
Неразумните девици – Матей 25:1-13
Десетте таланта – Матей 25:14-46
Закхей – Лука 19:1-10
Десетте мнаси – Лука 19:11-27

След като видите всички анализи, може да поразмишлявате за възможните взаимовръзки в текстовете, които съм изпуснал.

Тъкмо и Православното братство да види какво означава употреба на практика на Индуктивния историко-граматически метод за изследване на Библията. Като за начинаещи в моя случай. Обикновено за негов родоначалник се смята Проф. Рубен Арчър Тори, спътника на Дуайт Муди, но истинският корен на метода е в Антиохийската школа, чийто най-ярък представител е Йоан Златоуст.

Омръзнало ми е да слушам, че ние евангелските християни си имаме някакви „частни” виждания за Божието Слово. При изследването на текстовете не съм използвал странични коментарни източници, а само Евангелските текстове и скромните си херменевтични (ирменевтични, както би казала Аби) умения. Когато разполагам с достатъчно време, никога не се лишавам от удоволствието да изваждам от библейската съкровищница бисерите сам. Текстовете, които съм използвал от Речник на Библейските Символи от проф. Николай Шиваров съм дал в бележка под линия. Докато подготвях текста за клубна употреба, вече направих първата голяма редакция. Така че Клубът ми е за благословение, иначе не бих седнал да ръзсъждавам отново върху анализа.

Спокойно може да сравните моето изследване с наличните ви коментари и да установите доколко добре съм се справил.

Приятно четене и размишление!

Матей 25:1-13 притча за „Неразумните девици”

1 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си, и излязоха да посрещнат младоженеца.

Какво символизират девиците?
Първо- СИМВОЛИЗИРА онези, които не са се отдали на идолопоклонство, а са останали верни на Господа. Това е един много красноречив СИМВОЛ, тъй като в старозаветните времена голяма част от идолопоклонството се изразява в сексуални извращения. Също така представата за „завета” предполага едни взаимоотношения на любов и вярност между Бога и девицата, за която Той се е сгодил и която ще стане Негова невеста.(1)

Второ- СИМВОЛ на духовно най-нежната и невинна част от един народ. Ако тези хора са виновни и могат да бъдат осъдени, народът като цяло трябва да има действително огромна вина.(2)

Господ говори за поданици на небесното царство, защото всичките притежават и важния атрибут на „светилника”.

Какво символизира светилникът?
Разбира се духовно. Светът е в мрака на греха. Божиите люде са в светлината на Божията правда, ако имат светилника на вярата и той гори в послушанието от вяра с маслото на праведните дела.

Какво символизира светилникът?
Първо- метафора за духа или живота на даден човек.(3)
Второ- „Светилникът на нечестивите ще изгасне” е метафоричен израз, означаващ, че Бог- Източникът на светлината- не просветява тези хора.(4)
Трето- угасването на светилника СИМВОЛИЗИРА прекъсване на живота и разруха.(5)
Йов 21:17
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

Притчи 24:20
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

Когато Исус говори за светилника се предполага, че слушателите му разбират символичния език, който Той използва.

Маслото на какво е символ. На Божието помазание и на Светия Дух.
Първо- символ, изобразяващ Божията благодат. В общ смисъл- при определени благословения, както и при изпращане на дарби за някакво конкретно дело. Или, в по-тесен смисъл, това е Божията благодат, която достига до вярващите чрез даровете на Светия Дух.(6)

Второ- синекдоха за плодородието на земята. Това е един от продуктите, които Бог изисква в старозаветните десятъци. Ето защо това значение на думата е тясно свързано с посоченото в първата точка.(7)

И от този смисъл е ясно, че Исус говори за плодородност и то плодородност в жертвуване на Господа.

Извод
Исус говори за масло- плодородност в жертвуване на Господа, което ще държи запален светилника на живота в Господа.

Видно е от притчата, че има неща, които Бог дава, но и неща, които са отговорност лично на човека, плодородност и жертвуванане на придобитото масло за изгаряне в светилника на живота, за да бъдеш жив пред Бога.

2 А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.

Исус поставя на първо място неразумните, защото притчата се отнася за тях. Разумните девици нямат нужда от това предупреждение.

3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

Уповаваш на потенциала, но изпускаш това, което го прави действен. Светилник без масло е все едно да нямаш нито светилник, нито масло.

4 Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

Предвидливост и готовност. Но и изобличаващ пример, който оставя без оправдание неразумните.

5 И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.

Макар че всички са заспали, но разумните девици са заспали готови за всякакво изненадващо действие.

6 А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!

Най-неочаквано време, за което най-необходимото е светилник с достатъчно масло.

7 Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.

Те знаеха как и с какво Младоженецът може да бъде открит, за да бъде посрещнат. И ако за всички пришествието на Младоженеца е в мрак, макар че се знае по вика, че е дошъл, ще отидат да го посрещнат и влязат с Него в приготвената стая само тези, които ще Го открият чрез светлината на своите светилници. За останалите Той Е неоткриваем и ненамируем. А на Неговата сватба се влиза заедно с Него. Но как ще влезеш, ако не Го намериш? А как ще го намериш без това, с което единствено Той може да бъде открит, горящ светилник, чиято светлина изисква достатъчно масло?

8 А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

Да, светилникът е в ръцете, но в него няма достатъчно масло, за да ти е от полза в необходимия момент. Разбира се проблема, но как да бъде решен. С масло назаем?

9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.

Но се вижда, че масло назаем не се дава, защото:
1 Петрово 4:18
И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?

Защото светилникът и маслото едва ще стигнат за разумната девица. Повече от ясно е, че тук се говори за личната отговорност за поддържане на светилника и маслото в готовност и достатъчност. Чужда вяра и чужди дела няма да те спасят, защото няма как да бъдат преотстъпени. Единственият начин е законният начин, да се купи от продавачите. Да получиш от проповедника-продавач на идеи и с вяра да изпълниш, за да напълниш с маслото на този плод своя светилник.

10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.

И докато някои се приготвят, защото са пропуснали част от подготовката си за посрещането на младоженеца, то за тях „вратата се затвори”, не защото не можеха да влязат, а защото не бяха готови за точния момент.

11 После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни.

Да, другите девици вече са готови, но са готови, когато това вече не ги ползва. Защото чуват изненадващ отговор.

12 А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.

Говори се на хора, които имат потенциал да бъдат Господни. При това нали все пак те са готови, макар и късно, защо Исус не ги пуска?

Защото липсата на готовност говори за несериозното отношение към Младоженеца и липса на искрена любов към Него. Който обича ще положи всякакво старание да бъде максимално готов за така жадуваната среща. Кой от нас, когато е бил искрено влюбен и се е готвел за среща, не е изпадал в трескава подготовка до побъркване, за да се представиш пред мечтата на своето сърце по най-добрия начин. Не със светилник, ами с два светилника. И не пълен догоре с масло, ами и една туба под ръка. А Исус не заслужава ли неизмеримо повече, макар че иска толкова мъничко. Исус не иска да се приготовляваш в последния момент, заради изгодата от сватбеното тържество. Иска да бъдеш готов, защото обичаш Него, заради Неговото любящо и прободено от теб сърце, което, за да ти прости, се остави да прободат и Неговите ръце и нозе.

13 И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].

Говори се за постоянна бдителност и готовност за среща, защото бдителността не те прави бездеен, нито безплоден.
----------------
Бележки
1 и 2 са взаимствани от Речник на Библейските символи, съставен от Проф. Николай Шиваров стр. 65
3,4,5 пак там стр. 171
6 и 7 пак там стр. 115
(Това беше реклама за ценността на помагалото и въобще на такъв вид справочна литература.)

В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.

Този ден Църквата избира за поука – Притчата за десетте девици, която Христос разказал за да ни покаже, че трябва винаги да бдим, винаги да сме готови да срещнем Небесния Жених (Който иде като крадец Откр., 16:15*) с кошница пълна с безкористни дела извършени в име Христово, чийто символ е елеят, който си приготвили мъдрите девици, - придобивайки благодатта на Святия Дух. Трезвеното бдение да се пазим от грях в очакване на Христа Бога е също велико дело в име Христово - Господ нарича такива люде блажени.

* "Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му. "


Един мирянин, духовно близък на св. Серафим Саровски, на име Николай Мотовилов, много искал да разбере истинската цел на човешкия живот (въпрос, който всички ние малко или много си задаваме). И веднъж, в един тих зимен ден, на една полянка сред гората го попитал за това. Старецът му отговорил, че целта на християнския живот се състои

в придобиването на Светия Божий Дух,

а не просто в придобиването на разни отделни добродетели. Защото добродетелите, ако са извършени не заради Христа, са заразени от гордост и егоизъм и не ни носят награда в бъдещия живот, нито ни дават Божията благодат в тукашния живот.


Из беседата на св. Серафим Саровски с Мотовилов[/url] :

- В притчата за мъдрите и неразумни девици (Мат. 25:1-13) се казва на последните, когато не им стигнал елеят, да идат и да си купят на пазара. Но когато те си купили, вратите на брачния чертог вече били затворени и те не могли да влязат в него. Някои твърдят, че недостигът на елей у неразумните девици означавал недостиг на добри дела в техния живот. Такова разбиране не е напълно правилно. Как може да не им достигат добри дела, когато те са наречени, макар и неразумни, но все пак девици? Та нали девството е най-висока добродетел, тъй като е равноангелско състояние и би могло само да замени всички други добродетели. Аз, бедният, смятам, че на тях не им е достигала именно благодатта на Всесветия Божий Дух. Тези девици, поради духовното си неразумие, смятали, че християнското дело се състои само в това да се вършат добродетели. Постигнали те някоя и друга добродетел и сметнали, че с това са извършили Божието дело, а никак не искали да знаят дали са получили благодатта Божия. Именно това придобиване на Светия Дух означава елея, който не достигнал на неразумните девици. Затова именно те са наречени неразумни, защото са забравили за необходимия плод на добродетелта, за благодатта на Светия Дух, без Който никой не получава и не може да получи спасение, понеже: „чрез Светия Дух всяка душа се оживява, чрез чистотата се възвисява и свещенотайнствено светлее чрез Троическото единство”. Сам Светят Дух се вселява в нашите души. И това вселяване на Вседържителя в душите ни и съпребиваването на Неговото Троическо единство с нашия дух ни бива дарувано само когато ние от своя страна с всички средства придобиваме Светия Дух, чрез което приготвяме в душата и тялото си престол на Божието всетворческо пребъдване с нашия дух, според непреложното Божие слово: „Ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ” (2 Кор. 6:16, Лев. 26:12).

---

[линк]

Здравей Ежик,
Винаги съм твърдял, че без Новорождение и Изпълване със Светия Дух, като следствие на Първоначалното Покаяние от Вяра, въобще не е възможен Християнски живот. Преуспяването в подвизаването в добродетелите, което е следствие на това, води до ПРЕизпълване със Светия Дух. Чрез Духовните дела се изгражда Христоподобния характер в човека. Христоподобният характер е светилникът, благодатта на Светия Дух е маслото в комбинираното тълкувание, а пламъкът е изгарянето в Богоугодни дела.

През седмицата ще поразсъждавам допълнително върху твоя отговор.

Поздрави
Жабчо Многогрешний

Матей 25:14-46 притча за „Десетте таланта”

В следващия пасаж Исус обяснява задължението на девиците от момента, в който те са призовани да бъдат девици и да бъдат бъдещи съпруги на жениха на принципно ниво. На всеки ще бъде търсено според дадените таланти, а не според това, за което явно няма възможност. Защото Бог дава на всеки особени дарове, с които да послужи на другите.

14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.

„своите слуги” – слугите се цаняват доброволно при Господаря, за да Му служат за награда. Те не са купени роби без свобода на волеизява, а доброволно предали се, което означава, че във взаимоотношенията им с Господаря ще има взаимна отговорност. Господарят възлага работа, която очаква да бъде свършена съзнателно, за да бъде възнаградена.

„предаде имота си” – какво невероятно доверие. На слугата е дадена възможност да бъде настойник и разпоредител като Господаря си над Неговата, на Господаря собственост, все едно, че е лично негова. Господаревото доверие очаква вярност и грижа за повереното, заради оказаната чест.

15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.

На всеки е дадено по нещо, но Мъдрият Господар е дал на всеки според силите му, които се определят от неговите способности. Никой не е натоварен свръх способностите си, а съобразно с тях.

16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

„веднага” – не само че е получил голямо доверие да получи най-много таланти, но думата говори и за всеотдайност. Той не се отдаде на почивка, а ВЕДНАГА отиде да работи за Господаря си, защото искаше Господарят му да получи възможно най-голямата печалба от повереното му. А това се прави от слугата, който иска Господарят му да спечели възможно най-много, защото Го обича, и доказателство за това е ревностното му слугуване.

17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.

Да, и той обичаше Господаря си и макар че получи по-малко, защото по-малки бяха неговите способности, но ревността му беше като на първия слуга, той получи съизмерима с неговата успеваемост. Успя да удвои повереното.

1 Коринтяни 3:8
Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;

Ето още един текст, който говори, че Бог разпределя според силите и сферите на дейност, но наградата е не толкова за големината на успеха, колкото за ревността и успеха според силите. Защото този с двата таланта, ако принесе не два, а три, ще е по-успял от този с петте, който е принесъл пет. Защото спечелването на неговите три, с оглед на способностите му, е подвиг изискващ по-голямо старание и ревност.

И кой е по-голям от проповедника и метача в църквата? Аз бих казал, че метачът е по-голям от проповедника, защото ако метачът не си е свършил работата, паството, както е обикновено е нормално за разсеяните човеци, ще любопитства повече за буклуците, които се мотаят между краката му, отколкото за това, което се говори от амвона. Шегувам се, разбира се! Но всеки ще получе награда за работата си. Метачът, за това, че с измитането на буклуците е създал уют на паството да внимава в думите на проповедника, та той на свой ред да бъде метла, с която Бог ще измете буклуците от душите им.

18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.

И макар че видя, какво неговите колеги тръгнаха да правят с повереното от Господаря им, този слуга направи нещо неочаквано, „скри парите”. Умен или глупав, за това историята засега мълчи.

19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,

„дълго време” – а дългото време е възможност да поработиш усърдно с повереното и да придобиеш голям успех. Но в същото време е и труден изпит, дали няма да се изкушиш да си кажеш:
Няма ли най-после Господарят да се върне и да ме освободи от тези ми трудове?

Но този, който искрено обича Господаря, сигурно ще си казва:
Господарю, забави се още мъничко, че да поприпечеля още нещичко за теб, та когато си дойдеш да те зарадвам с възможно най-големи придобивки!

И по колко различен начин тече времето на слугите Господни с оглед техните нагласи за работа и сърдечно разположение към Господаря.

„дохожда господарят” – както е отишъл нанякъде, така и ще си дойде, когато е решил, че трябва да си дойде. Лесно би било за слугите ако Господарят им не се завръщаше, но Той е решил да се върне. И повереното на слугите Му за преумножаване е било, защото Той ще се върне. Ако е смятал да не се връща просто би освободил слугите Си и би отнесъл цялото Си богатство със Себе Си.

„прегледа сметката” – щом си се цанил слуга и ти е поверена отговорност за нещо, то е ясно, че за да заслужиш отплата от Господаря си, то при преглед на сметката от Негова страна, сметката трябва да покаже, че си свършил някаква работа за Него, която изисква отплата от Негова страна.

Чест е, че не си оставен безработен, а си нает, и то от точно Този Господар.
Чест е, че ти е поверена Господарева собственост, умножаването на която ти вменява задължение на Господаря към теб за достойна отплата.

20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.

Удвояването на собствеността е може би израз на съвършено изпълнение на поставената задача, за което се изисква любов към Господаря, ревност, търпение и постоянство.

21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

За така свършена работа, която не може да се свърши по друг начин ако отношението ти към Господаря е различно и в работа не направиш всички жертви, се чуват интересни думи „добри и верни слуго”.

Добрият слуга е първо ВЕРЕН слуга.
А верният слуга е СЛУГУВАЩ слуга, което го прави ИСТИНСКИ СЛУГА!

„влез в радостта на Господаря си” – интересна е наградата. Тя е РАДОСТТА на Господаря. Което означава, че наградата прави слугата съпричастен с всичко това, което радва Господаря. Издига го от нивото на слуга за някое време да бъде като „господар” в Господаревата радост при награждаването.

Това е като Господарят да е дал две жълтици и да е казал на слугата:
„Печели за мен, а със спечеленото да приготвиш един голям пир за мен!” И когато Господарят му дойде и слугата Го настани пред щедро наредената маса и очаква някое петаче, за да отиде да си купи коричка хляб, чува Господаревите думи:
„Влез в радостта на Господаря си!”
Че по какъв друг начин може да се разбират Господаревите думи, освен с това, че слага на трапезата Си, която е Неговата радост, своя „добър и верен слуга”. Понякога притчата най-добре се обяснява с друга притча.

22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.

Още един слуга, който като първия е получил нещо, с което е участвал в нареждането на трапезата за Господния пир, и получава същото.

23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

И за краткост, тук само ще добавя, че „верността в малкото”, като ключ е думата ВЕРНОСТ, проправя пътя към поставяне над ГОЛЯМОТО.

Любопитното е, че когато Господаря е поставял задачи на слугите е укрил от тях наградата за работата им. А това е бил допълнителен изпит за тяхната верност и произтичащото от нея старание. А сега най-неочаквано слугите за ВЕРНОСТТА при работата получават неочаквано големи награди.

24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;

„строг човек” – само този слуга нарича Господаря си така. И от тук се вижда, че характерът на слугата определя и преценката му за Господаря му и съответното му поведение. Другите двама слуги не казаха нищо за такива черти в Господаря си.

Когато слугуваш на Господар, Когото обичаш, то никога не би обърнал внимание на Неговата строгост. Но когато служиш на Господар, на Когото не искаш от мързел или липса на смирение да служиш, то той ти се струва „строг човек”.

И даже започва да се обвинява Господаря:
„жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал”

Кога се обвинява така?
Когато искаш да изкараш другия виновен, за да оправдаеш себе си! И то с благовидно оправдание.

Но нали ти сам слуго си се цанил при Този Господар! Никой не те е накарал, ти сам си отишъл. И винаги Господарят е този, който определя правилата на труд и заплата. А когато Господарят се преценява по този начин, то това е начинът на преценката на човек, който смята, че не Господарят му е Господар, а той е Неговият слуга, а той е господарят и Господарят е неговият слуга.

25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

„се убоях” – още едно благовидно оправдание. Първо Господарят е наречен „строг”, за да се намери и подходящо оправдание. Да, колко често човек оправдава себе си в своите очи, като вижда в характерите на другите несъществуващи черти, за да оправдае своя мързел и невярност.

„имаш своето” – нищо не е изгубено, каквото ми е поверено го връщам в цялост.

26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;

Но тук виждаме, че Господарят е „строг” само за „зли и ленив слуга”. И хваща лукавия чрез лукавщината на собствените му думи, с които той навярно е смятал, че ще оправдае бездействието си.

27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

В тези времена банкерството си е било развито точно като в наше време. Даваш на банкера за 10 до 15% годишна лихва, а той на свой ред дава тези пари за 20%, което е било горе-долу стандартната лихва за онези времена.

„лихва” – имало е начин Господарят да получи ако не 100% възвръщаемост на повереното, то поне за няколкото години, в които Го е нямало, лихвения процент върху поверената сума.

28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.

И макар, че е съразмерно на способностите, все пак товарът на петте таланта е по-голям от товара на двата. Затова на този с десетте таланта се добавя и единия. И ето още нещо интересно. Господарят не просто е дал награда за „верността” като е казал „влез в радостта на Господаря си”, а му е оставил за награда и припечеленото.

И притчата „за талантите” се нарича понякога притча „За десетте таланта”, макар че поверените са пет, защото с това се акцентува не върху даденото, а върху постигнатото, което е израз на твоята вярност.

29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

„който има” – има този, който е верен и ревностно, неуморно и без всякаква почивка, преумножава повереното от Господаря му.

30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Непринеслият плод ще бъде наречен „безполезен слуга”, дори не грешен, а „безполезен слуга” и мястото му ще бъде там, където са грешниците.

И това е повече от стряскащ пример, че „безполезният християнин” в очите на Господа по нищо не се различава от непознаващите Го грешници.

Интересното е, че наградата е много по-голяма от реалната заслуга!

И всичко това е предисторията, която служи за илюстрация да бъде разбрано това, което ще бъде направено в края на човешката история.

31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;
33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

Разумните девици и верните слуги ще са от дясната страна, а неразумните девици и безполезните слуги от лявата.

34 Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.

Огромната награда за верността и трудовете, но несъизмеримо по-голяма от реално направеното.

35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;
36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

Това са Божиите критерии за преценка.

37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

Това е маслото в светилниците и умножаването на талантите. Маслото е способността от Светия Дух, а горенето в пламък е личното изгаряне в даденото от Светия Дух. Талантите са Господните духовни дарове дадени ни като потенциал чрез Светия Дух, но в нашите ръце е практическото им преумножаване.

41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.
42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.
44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.
46 И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

А това е практическата илюстрация какво означава да си изгасиш светилника.

2 Петрово 1:8
Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.
9 Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.

Събирането на масло и горенето на пламъка довеждат до затвърдяване в събирането на масло и горенето на пламъка. Обратно води до липса на масло, което неминуемо води до угасване на пламъка.

Лука 19:1-10 – Закхей

1 След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

Закхей е човек с удобна властова позиция и по тази причина много богат.

3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

И по някаква причина този богат човек иска да види Исус. Но за да изпита вярата, Бог винаги поставя пред човека преграда, която, за да бъде преодоляна, изисква извършването на някаква жертва.

4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

И той, богатият, се смирява да се качи на една черница, за да види Исус.

5 Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

А нищо в човешкото сърце не остава незабелязано от всевиждащия Господ. Нито копнежите му, нито разположението на сърцето му са скрити от Неговия Творец.

И този, който отиде да види, БЕ ВИДЯН. И бе познаван по лице и по име и бе НАЗОВАН:
„Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.”

6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

И смирението на Закхей прерасна в послушание. А това му донесе и радост.

7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

Вижда се какъв е Закхей, грешен човек. Но само Господ може да види, при срещата с Него, от един такъв „грешен човек” какъв човек ще излезе.

8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

И Закхей се раздели с половината от притежаваното още при запознанството си отблизо с Господа. При повреда се дава равностойното, а Закхей даде не трикратното, което е съвършеното пред Евреите, а още повече, четирикратното. А това е щедрост повече от съвършена. И това е само стартовото начало на неговата добродетелност.

Защо е писано още:
Откровение 3:20
Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

Защото този, който пусне Исус в своя дом, фигуративно това е човешкото сърце, ще бъде приятел с Него. А приятелството с Исус променя, както виждаме от илюстрацията на този стих със ставащото със Закхей и неговия дом.

9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

Ето го истинското спасение, да бъдеш различен от това, което си бил преди, а това става видно от това, което ще направиш. Закхей стана милостив и то до степен да раздаде половината от имота си. Закхей стана честен, опита се да поправи всяко зло, което е сторил.

„Трудно богат човек ще влезе в Божието Царство”- каза Господ Исус, но за този, който копнее за Исус, смирението и послушанието ще победят жаждата за притежаване на множество притежания.

А за да бъде наречен Закхей Авраамов син значи, че Господ Исус е видял в него ВЯРА изразена в послушание. Защото съм сигурен, че и Закхей е чул думите, които Исус каза на един друг богаташ, макар че тук не са споменати изрично:
Лука 18:22
Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

Но ето го контраста. Има хора, които като че ли пазят заповедите на Своя Господ и изглеждат добродетелни, но когато Господ ги изправи пред трудната необходимост да направят голяма жертва се вижда, че в тях липсва вяра.

А има хора, които са грешни, като Закхей, но при срещата с Господа тяхната вяра послушно ги разделя от неправедното им богатство или поне показва явно, че то вече не е за тях това, което е било.

10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

Ето я истинската мисия на Исус, да спаси погиналото, като от грешния богаташ Закхей да направи смирения, послушен, милостив и готов на всяка жертва от вяра Закхей. Но в Закхей виждаме изпълнението на едно друго слово:
Еремия 29:13
И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.

Закхей потърси така и намери своето и на дома си спасение. За да види Христос, той презря унижението, един богаташ да се катери по черница и то така, че да го види цялото множество, което има много поводи да го презира и мрази, заради греховете му. Сигурно явно или скрито са се подигравали с него за качването му на черницата. За да види Исус Закхей се е подложил на публично унижение. А унижението Закей едва ли го е презрял по друг начин, освен чрез вяра. А може да го е презрял и от любов и интерес към Този, Когото е искал да види.

Здравей, приятелю!

Много се радвам, че не заравяш таланта си.
Ако на едни Бог е дал дар да проповядва Словото, то на други е дал послушанието, милосърдието, смирението, поста и т.н.

Много важно е човек да притежава смелост, защото преди всичко ние сме призвани да се отнасяме към всички с любов и да не се притесняваме да изповядваме своята вяра.

Притчите са много хубави, стига човек да ги разбира правилно.
Но и за това се иска Божия милост.

Защото Господ е видял духовния поврат, който се е извършвал в душата на Закхея.
А какво е преобразило така Закхей?!

Закхей се е смятал за грешник, но се е стремял да види Господ. Криейки се в клоните на смоковницата е видял най-чистия поглед и любов, които са били непознати до този момент за него.

Всеки един от нас е срещал такава любов - несъмнено!

Oldfrog, от това, което си писал, от една страна се чувства твоята добронамереност, която оценявам, но от друга е толкова крещящо субективен анализа ти, че сигурно ще те засегна, ако се опитам да водя градивен диалог с теб.
Ти споменаваш св. Йоан Златоуст:

... чийто най-ярък представител е Йоан Златоуст.

Защо не прочетеш как той мисли по повод интересуващите те притчи?
В мрежата има на руски почти всичко от него, а на български можеш да намериш 2 томчета, ако се не лъжа, в православните книжарници.
При нас, православните, както знаеш е изключително важно и Светото Предание на Църквата - т.е. творенията на Светите Отци на Църквата.

Е, ако има трудни за разбиране текстове на св. Йоан Златоуст, който между другото е бил по професия адвокат, то можем да ги дискутираме.
Приятна вечер.

Лука 19:11-27 – Десетте мнаси

11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

И понеже нагласата е, че Божието царство щеше веднага да се яви, Исус използва случая да покаже нещо много важно, което има да става при явяването му. И да зададе негласния въпрос към слушащите Го:
„А вие готови ли сте за идването на това Царство? И в разказваната история като кой от героите ще познаете себе си?”

12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

Човек, който ще има власт, но още не встъпил в официалното и владение.

13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докле дойда.

Доверието е към своите и на тях е поверено нещо Негово за преумножаване. Равен дар за всеки, защото всеки от тях Му е по един и същи начин слуга и Той не иска да онеправдава с пристрастие никого, като даде на някого повече от това, което е дал на другите.

14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

За разлика от слугите му, които получават задължения, тук става въпрос и за други поданици, които определено заявяват, че не желаят Неговата власт над тях. Но както се вижда, нещата в техния живот не зависят от тях.

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

И ако тогава е било с притчи идва време, когато е обяснено в прав текст.
1 Петрово 4:17
Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?

Тази притча илюстрира в пълнота казаното от Апостол Петър.

16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

Мнасата е нещо дребно в сравнение с наградата. Но чрез преумножаването на дребни неща се разкрива голямото в човека. Какъв е той, добър слуга на Господаря си или нещо друго. Мнасата, в своята незначителност, е символ на това, че подвизаването на тези слуги е в дребните и незабележими от околния свят неща, скромността и смирението. При притчата за талантите, които са от злато, се дава друг аспект на изпитанието, че става въпрос за непреходни, вечни неща. Златото е символ на блясък и неизменност, едни от чертите на един вечен свят. Не случайно скинията е обкована със злато.

Изпитанието за Господните слуги е с поверяването на дребни мнаси, незабележими за света, но със златни, вечни и непреходни, измерения на небето.

18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

Равният дар и различното преумножаване в тази притча говорят за една друга страна в слугуването пред Господа,
ЛИЧНАТА СТЕПЕН НА РЕВНОСТ И СТАРАНИЕ.

При еднакъв дар, ревностният и старателен служител ще принесе многократно по-голям плод от този, който се отнася с по-малко желание към умножаването на това, което Господ му е дал.

20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

А този е един мързелив хитрец, който мисли, че по този начин ще оправдае мързела и бездействието си. „Не е преумножил, защото е пазил, за да не изгуби.”- така се разбира оправданието му.

22 Господарят му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

Само че Господарят не може да бъде излъган. Той показва как злото на слугата въпреки всичко личи от казаното от неговите уста и не може да остане скрито.

23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

Той не е спечелил и по още една причина.
НЕ Е ЖЕЛАЕЛ ДА СПЕЧЕЛИ ЗА ГОСПОДАРЯ СИ, ЗАЩОТО ТОВА Е БИЛО ПЕЧАЛБА ЗА ГОСПОДАРЯ, А НЕ ЗА НЕГО!

Ако е искал да спечели е имало и начин, по който не полага никакви лични рискове, друг е щял да свърши работата. Но той не се е спрял на този вариант, защото не просто го е мързяло, а защото е искал никой друг да няма полза от трудовете му. А това е съвършен егоизъм.

„Да направя на някого добро в Господно име, защото това ще прослави Господаря, а не мен, значи няма да го направя, а ще го оставя ненаправено, макар че Господарят ми е дал с какво да го направя.”- така разсъждава слугата, когото Господарят нарича „зъл”.

24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Достойните ще получат и дела на недостойните.
А недостойните ще изгубят и малкото, което са се опитвали да запазят егоистично за себе си.

27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

А пък тези, които се противят на Господаря без заобикалки, без заобикалки и ще бъдат погубени. И в погубването им ще се изпълни тяхното съкровено желание:
„Не щем този да царува над нас.”

Здравей София,
Първият ми въпрос е, а от кого се е учил Златоуст?
Май е имал смелостта да се позанимава сам със Свещените Писания.

Аз ще отговарям пред Бога за себе си, а не Златоуст за мен.

Златоуст съм го споменал само за екзегетичния метод.

Всички Свети Отци казват, че основа на Вярата е Свещеното Писание.

Свещеното Предание за Православните е съвкупността от техните екзегетични трудове.

Учителите по екзегетика на Златоуст в Антиохия имат, въпреки добрия екзегетичен метод, някои богословски залитания, които са отменени по-късно на различни Събори. Не съм на моя компютър, за да ти дам необходимата информация.

Томовете на Златоуст, Зографско издание, са вече до Пети от 24 томната поредица на неговите Творения. Бъди сигурна, че ги имам в личната си библиотека. На руски също знам къде могат да се свалят цялостно, но сега съм зает със свалянето на друг интернет ресурс.

И бъди така добра да ми извадиш цитат от моите анализи и да ми покажеш в какво той се различава от тези на Златоуст.

Човек, който безкритично използва какви да е чужди трудове, се нарича СЕКТАНТ в мисленето.

Беряните, дори твърденията на Апостол Павел ги изследваха чрез Писанията, и за това бяха наречени БЛАГОРОДНИ. А ако не умееш сам да изследваш написаното в Писанията, как може да прецениш някой истина ли ти говори или лъжа?

И май нещата опират не до моята правота или липса на такава, а до Вашите Православни пристрастия, че вън от Православието няма хора, които да тълкуват грамотно и коректно Свещените Писания.

Здравейте Приятели,
Понеже в Християнство веднага ми намериха бъг в тълкуванието на притчата „За десетте девици”, ето ви поста, който играе ролята на кръпка.

Здравей messianik,
Да си дойдм на думата. Написал си ми:
„кои са търговците на масло? какво е продаването? и какво е купуването на масло? според мен точно тук е най-трудното място в притчата и ако не можем да си обясним тези три символа --- търговец на масло, продаване на масло и купуване на масло --- тогава и обясненията ни на останалите символи в притчата, колкото и логични да изглеждат, може да се окажат неверни.”

Бих отговорил:
Нека първо да обясним мястото и значението на част от първите символи.

Казахме:
Какво символизира светилникът?
Първо- метафора за духа или живота на даден човек.

Кога човек получава в ръцете си светилник?
Когато от духовно мъртъв стане духовно жив, а това е при акта на новораждането, пресъздаването на стария човек от Бога, възкресение от духовна мъртвост към духовна живост. Бог го извършва при акта на истинско Покаяние от Вяра в човека. Това е онази тайнствена метаноя-промяна, която коренно и радикално променя характера на човека.

Казахме:
Маслото на какво е символ. На Божието помазание и на Светия Дух.
Първо- символ, изобразяващ Божията благодат. В общ смисъл- при определени благословения, както и при изпращане на дарби за някакво конкретно дело. Или, в по-тесен смисъл, това е Божията благодат, която достига до вярващите чрез даровете на Светия Дух.

Кога човек получава в ръцете си масло?
Когато бъде изпълнен със Светия Дух, който му дава сили за християнски живот и му дава специални способности да служи на другите, дарбите на Светия Дух. Това са два различни типове действия на Светия Дух на принципно ниво. Затова са описани на две различни места. За духовния живот е Йоан 14:15-26 и някои пасажи до 16:13. За дарбите 1Кор. 12 глава. Действията на първото са насочени към твоето лично израстване, макар че косвено влияят и върху другите с положителния пример на личното израстване, докато действията на второто са насочени към другите, за тяхното съграждане в Христа. Да, те действат и върху притежателя им, но основното им действие е насочено към другите.

Казахме:
Второ- синекдоха за плодородието на земята. Това е един от продуктите, които Бог изисква в старозаветните десятъци. Ето защо това значение на думата е тясно свързано с посоченото в първата точка.

Това е в тясна връзка със следното:
Йоан 7:38
Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

За да синхронизираме нещата, но все пак да покажем разликата в двата символа на думата масло, нека кажем:

Бог ти дава светилник (ново естество от новорождение) и масло (Светия дух), за да бъде запален светилникът ти и в делата от Вяра, докато ги вършиш, да придобиеш още масло (плодородие), което насипано в светилника (изграждан характер) ти дава още по-силна светлина (пребъдване в истината), за да откриеш още повече масло (благодат и дела) и така до все по-силно разгаряне на пламъка (делата на вярата) и натрупване на запаси от масло (все по-свободно действие на Светия Дух и произвеждане на плодовете Му).

Мързелът (духовната леност) довежда до друго. Имаш светилник и първоначален запас от масло, но след като не ги използваш за намиране и събиране на още масло, при изгарянето на първоначалния запас от масло, светилникът ти угасва и ти вече няма с какво да си светиш, за да си набавиш масло, с което да продължиш да употребяваш светилника си по предназначение.

Ето отново известна част от текста, който коментираме.
Матей 25 глава
7 Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.
11 После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни.

Едно наблюдение:
Никъде в предходната част на пасажа не се говори, че разумните девици са придобили своето масло от търговци.
Никъде в тази част на пасажа не се говори, че НЕразумните девици са намерили въпросните търговци, успели са да си купят масло и се връщат със запалени светилници. Говори се само, че те умоляват Господа да им отвори. Молба, която виждаме, че Господ не удовлетворява.

Как се получават светилникът и маслото?
Ефесяни 2:8
Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;

Бог го прави само ако го поискаш:
Лука 11:13
И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

Но Бог има и своите изисквания:
Деяния 2:38
А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

Отидоха Апостолите в Самария, за да се убедят самаряните, че спасението наистина е от Юдеите, както им беше казал Исус при Якововия кладенец при Сихар (Йоан 4:22). А самите Апостоли да се убедят с очите си, че Бог е Бог и на самаряните, които са повярвали в Него.
Деяния 8:15
които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

Но сред истинските вярващи имаше и човек с ТЪРГОВСКИ нагласи в сърцето си.

Деяния 8:18
А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

Получи недвусмислен отговор:
20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

И ако Божия дар не се придобива с пари, нито за себе си, нито да бъде търгуван на други, то е ясно, че и плодовете, които той произвежда не могат да бъдат придобити с пари чрез покупка от продавач. Факирите, като Симон Влъхва, изкарват пари, като споделят с други колеги, срещу съответното заплащане, в какво се състои окултната тайна на номера им. Симон просто е мислел, че Христовите апостоли са негови колеги, които владеят страхотни номера, и просто е предложил пари, за да го научат. После е щял да си намери друго поле за действие, където е щял да си възвърне инвестицията с печалба.

Следващият пасаж е най-яркият пример за Божията суверенност при раздаване на Своите дарове, защото тук няма нито Апостолска молитва, нито Апостолско възлагане на ръце, а всичко става като спонтанно Божие действие.

Деяния 10:44
Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,
47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

А сега да дадем пример как се изучава дума при Индуктивния историко-граматически метод. Дума, а не толкова символ. Една от разновидностите, която е най-близко до ума, е да намериш употребата на думата на съответния автор, по възможност в същото произведение.

Купува, продава, продавач – в употреба на други места от Самия Исус:

Матей 13:46
и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

За да купиш, трябва да имаш достатъчно средства. Бисерът е най-голямата скъпоценност в Източния свят. Понякога придобиването на такава скъпоценност е съпроводено с продаването на всичко, за да придобиеш единствено нея. Благодатните дарове на Светилника и маслото действат чрез някои чисто земни ресурси, като време, средства, интелектуални възможности. Когато тези неща си сложил в услуга на Светилника и маслото, то все едно, че си ги продал, за да придобиеш все повече масло за светилника си, за да гори с възможно най-ярък пламък. Тук говорим за продаването като жертва, която дава възможност за придобиване (купуване) на това, което е стойностно за теб.

Ако бисерът е твоята скъпоценност – всичко ще дадеш за него.
Ако Христос е твоят Бисер – всичко ще дадеш за Него.

Но, докато е благовремието и Го има на пазара. Затвори ли дюкяна, нЕма придобивки.

Откровение 3:18
то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.

От този текст се вижда, че купуването на духовни неща става само от Бога. Бог е техният продавач. Това означава, да употребиш време и средства за придобиване и изпълняване на Неговото Слово. Употребеното време и средства са ЦЕНАТА на купуване на гореизброеното.

А ето ги и ПРОДАВАЧИТЕ, за които сигурно намеква Исус в тази притча.
Йоан 2 глава
13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.
14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;
15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;
16 и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.

В РЕЛИГИОЗНИЯ ХРАМ върви оживена ТЪРГОВИЯ. Едни продават илюзии, други ги купуват, защото това им е по-удобно, отколкото да служат на Господа, Живия Бог.

И когато Исус, чрез устата на разумните девици праща неразумните при продавачите, при положение, че няма земен продавач, който да предлага Господните дарове срещу заплащане, то ставя ясно, че това са продавачите, които Той лично е изгонил от храма.

И поне за мен това е нов аспект на неразумността. Когато си част от религозния бизнес в ролята на купувач и купуваш от човеци това, което можеш да придобиеш само от Бог, то неминуемо при пришествието на Младоженеца ще се окажеш със загасващ светилник. И вече ще бъде твърде късно да се връщаш отново при тези, които не могат да ти дадат небоходимото за присъствието на брачната трапеза, не само поради твоето неразумие, а защото те никога не са притежавали това, което ти е необходимо.

Бях написал, че проповедникът е продавач на тези неща, когато излага точно Божието Слово. Имах предвид, че той се явява донякъде в ролята на продавач, само защото „работникът заслужава своята заплата” – според думите на Апостол Павел. Но с оглед на горните разсъждения ще редактирам тази част от текста.

Е, messianik,
„Мъничката” дообработка на пет редчета си стана една голяма редакция на текста на първата притча. Ще го наместя по подходящ начин.

Още един път благодаря за забележката и дадените идеи.

Поздрави
Жабчо Многогрешний

Тошо вика: „Продай всичко и си купи Бисера, но не от Продавачите в Храма!”

Здравей Ежик,
Да продължим това, за което нямах достатъчно време да ти отговоря миналия път. Когато се говори на сериозни теми, обичам да обмислям отговорите си, колкото е необходимо.

Ето ти част от репликата на Свети Серафим Саровски до Мотовилов:
„Тези девици, поради духовното си неразумие, смятали, че християнското дело се състои само в това да се вършат добродетели. Постигнали те някоя и друга добродетел и сметнали, че с това са извършили Божието дело, а никак не искали да знаят дали са получили благодатта Божия. Именно това придобиване на Светия Дух означава елея, който не достигнал на неразумните девици. Затова именно те са наречени неразумни, защото са забравили за необходимия плод на добродетелта, за благодатта на Светия Дух, без Който никой не получава и не може да получи спасение, понеже: „чрез Светия Дух всяка душа се оживява, чрез чистотата се възвисява и свещенотайнствено светлее чрез Троическото единство”.”

Бих отговорил:
В темата ти „По плодовете им ще ги познаете” споделих точно същия проблем маркиран от Батюшка Игнатий (Брянчанинов):
„Трябва да умъртвим онова милосърдие, причина за което е кръвта, и да придобием милосърдието, причина и източник на което е светлата и свята Христово заповед; тя е Дух, тя е вечен живот.”

И всичко това беше, за да не се заблуди човек от известно добротворство в себе си, че неговият източник е Бог. Защото и злите знаят да дават добро на чедата си, но това не е добротворството, което има Самият Бог. Добротворството в теб, според Божествените му измерения, може да го произведе само Светият Дух, ако го извършиш с Вяра.

И по-надолу ти бях написал:
„Евангелските заповеди служат повече да ни доведат до осъзнаване на това, за да поревнуваме Покаянието от Вяра, следствието от което е:

2 Петрово 1:3
Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;
4 чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;

Та по тази и по никоя друга причина започва подвизаването по изкачването на стълбицата на любовта на Апостол Петър.”

И това е благочестие, което не е продиктувано от суетните страсти на старото естество в теб, а благочестие, което е плод на Божественото естество, на което си станал съпричастен чрез живеещия в теб Свети Дух.
--------------------------


Думите на Серафим Саровски са верни и правилни, когато говорим за естествения, роден в грях човек, но не и когато става въпрос за девици. Всеки един човек е в състояния на грях по рождение. В монашеския речник „девство” е завръщане към Адамовото битие преди грехопадението. А това може да стане, само ако преди това си станал съпричастен на Божественото естество и всичко произтичащо от това, според 2Петър 1:3,4.

Сгодена за Господа девица ставаш, когато прелюбодейката в теб чрез новорождението и окъпването със Светия Дух, стане девица.
Тит 3:5
Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух,

И може би най-точният Новозаветен текст, който илюстрира практическите измерения на притчата е:
1 Солунци 5:19
Духа не угасвайте.

В „кръпката”, провокирана от забележката на Месианик, смятам, че проблемът е обяснен съвсем добре. Маслото (на Светия Дух) произвежда маслото (на делата). В контрастната употреба в едно изречение става ясна различната употреба на символа „масло”.

Проблемът на девиците е, не че не са придобили Светия Дух, а че в неразумната си леност са угасили Неговия пламък.

Може ли човек да си изгуби спасението? Да ме прощават калвинистите, но Господ едва ли би давал толкова притчи, за да ни убеди в противното, че спасението може да бъде изгубено.

И светилника, и маслото, и талантите, и мнасите СА ДАР ОТ БОГА ПОСТАВЕН В ТВОЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ, за УПОТРЕБА и ПРЕУМНОЖАВАНЕ.

И тази УПОТРЕБА и ПРЕУМНОЖАВАНЕ, според:
2Петър 1:8 Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.
9 Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.
Служат да ЗАТВЪРДЯТ, за да не угасне Светилникът (на духовния живот) в теб.

За съжаление не мога да ти дам за удобство линк, но те моля да потърсиш темата на Тимотей “Коледа, Рождество и още нещо” в архива. На последната страница има един дълъг мой пост, който е представителна извадка от Пневматологията на Юстин Попович за необходимостта от изпълване със Светия Дух за даване възможност за водене на християнски живот и моята доработка по другия въпрос. Като прочетеш, ще разбереш. Там нещата са обяснени много по-подробно и изчерпателно, отколкото тук.

Та горе-долу това беше.

Поздрави
Жабчо Многогрешний

Тошо вика: Филипяни 3:1
Впрочем, братя мои, радвайте се в Господа. За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.

Опитай се да бъдеш дипломат и да помириш православни и протестанти и... горко ти.

Почвам да разбирам съвсем добре Григорий Назиански Богослов защо на стари години отново се е уединил в безмълвие.

И по-добре да ходя да си чета 1 Том на Събраните му творения, който излезе наскоро, отколкото да се занимавам с хора, в които страстите надделяват над смирението и търпението. Не знам дали неговото 3 Слово ще ме върне в клубовете, надявам се. Но една мирна тема в двата клуба, стана поредния повод за раздор. Извинявам се за причинените неудобства! Не толкова в този клуб, колкото при комшиите.

А мирът е ценност. Жалко, че рядко се сещаме за това... Не че точно ти рядко се сещаш.

[линк]

Добре, че Господ е заповядал братолюбие с Православните и ми е показал, че е възможно. Не се влияя от човешки мнения. Дори само за един православен в Клуба, аз пак ще пиша. А свестните братя сте много повече.

Преди десетина дни ходих в София за пръв път от 5 години насам и си взех една добра колекция Свети Отци, това което си нямам. Иначе Зографските издания ги събирам и чета най-старателно. Нямаше само Том 1 на Игнатий Брянчанинов от шесттомника на Зограф, но Господ ми намери сайт, от който си свалих и 8 те тома на Руското издание.

Днес се ядосвам не толкова на опонентите, колкото три часа ми отидоха за непосредствено писане в Клубовете, а исках да си сваля разни неща от един специализиран руски православен сайт. Нали си нямам собствен нет.

Пак Господ беше милостив към мен. Намерих пък сайт, от който свалих малко повечко неща от Тихон Задонски или Воронежки. След време ще разбереш любопитството ми точно към него.

Ето и линк откъде могат да се свалят събраните съчинения на Златоуст на руски:
Полное собрание сочинений святителя Иоанна Златоуста смотри на сайте "Издательство Преп. Максима Исповедника".

Пък аз мислех, че е заповядал братолюбие с кривославните братя

А, чудесно, ценни неща, наистина. Сега ще ти оправя линка, че не е пряк. Ако искаш линковете ти в клубовете в ДИР-а да са преки, обграждай ги с това: [ url = линк ] линк [ / u r l ].
А ако искаш самата дума да ти бъде линк, прави така: [ u r l = линк ] самата дума [ / u r l ].
Между първата "[" и последната "]" не трябва да има интервали.

[линк]

Благодаря за съвета, ще се възползвам!

Братята ги познавам чрез малко специалнички Господни действия.

И Наско Шиников ми е точно толкова брат, колкото и Ежко. Но как ще се решават някои излишни проблематики, Господ да дава мъдрост!

Имам няколко полемични проекта, които трябва да намеря време да довърша и тогава отново на линия.