В Я Р А

Винаги когато тихо,тихо...
върху покриви,прошарени коси
почне да припада тъмна мъка
и да тегне в празните души,

някакво самотно куче ще залае;
някакви изцъклени звезди ще долетят
и със съсък те ще се забиват,зная -
сред градината ми ,за да посадят

крехък ствол ;надежда млада
за Любов ,за красота...

Тъй до края ще ме изненадва
Щастието на света.