Габриел

Гарсия Маркес е пич.
Четох в нета някакво прощално негово писмо. Ще ви постна това, което е важно според мен.

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.



А дали е добре винаги да казвам това, което чувствам? Не съм сигурна, че е така.
Вие как мислите?

Ааааа, колкото и да е лицемерно - не казвам това което мисля! Че то иначе нямаше да съществува дипломацията като такава. Ако винаги казвам или показвам мнението си у нас щяхме да сме непрекъснато във военно положение, на работа също...... Добре, че можем да сме толерантни, /макар и от време на време/

не се предавай лесно!

Аз понякога казвам, друг път не. В процентно отношение повече казвам, отколкото да не казвам.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

е щото е Маркес, за това е казвал това, което иска.
а и той по принцип си е малко Мара Подробната.
Естествено, че не казвам винаги това, което чуствам.
Но на теб ще ти кажа. Имаш право на един въпрос. Само!

Думи, думи и нищо повече

Да де, ама е прощалното писмо. То, тези работи тогава се осъзнават.
Иначе гледам да казвам това, което мисля, доколкото събеседникът може да понесе. Имам такива, които много носят, имам и такива, които хич не носят - с тях карам по-внимателно.

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.

Е чак пък винаги ... наистина е граничещо с военно положение. Но покрай своята тактичност и добро (надявам се) възпитание по някога наистина пропускаме да кажем какво мислим. Може и да е глупаво, но не бива да оставяме това "за после", "за някой ден" който никога не идва. Неизречените чувства са стъпала надолу в пътя ни един към друг.

Понякога мълчанието ми,породено от най-различни чувства,казва повече,отколкото човек би понесъл.

I`m blonde so please,speak slowly!

Мда, но аз имах един пресен случай, в който реших, че познавам човека и че той може да понесе истината...е, не я понесе. Слагам катинар на устата вече или по-скоро марля, която да филтрира максимално истинските чувства.

Мълчанието може да се изтълкува погрешно, все пак отсрещната страна не е медиум.

Темата ми с процентите е на втора страница, пиуенце.

Съгласна,но понякога думите наистина са излишни.

I`m blonde so please,speak slowly!

Присетих се за тях, та реших да споделя. Ето, казах си.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

И аз имах такъв случай.
Но по-добре истината навреме, отколкото истината следварително.
Тя някак винаги излиза наяве...

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.