За и против

Тъй като имам предложение да започна работа по първата си специалност, се обръщам към вас със следните въпроси:
Някой от вас съчетава ли едновременно работата на преводач на свободна практика и друга работа на пълен работен ден?
Какви са плюсовете и минусите?
Имали ли сте случаи, когато едната работа е пречила на другата по някакъв начин?
Също така, ще ми бъде интересно да прочета мнението и на представители на агенции и/или други потребители на преводачески услуги, които имат пряк поглед върху изпълнението на двете групи преводачи.
До сега съм работила единствено като писмен и устен преводач и не ми се иска да се дистанцирам от професията, но се колебая дали ще мога да я съчетавам безпроблемно и с друга отговорна работа.
Ще ви бъда благодарна, ако споделите вашия опит.

"До сега съм работила единствено като писмен и устен преводач..." Хъм, че то като какъв друг преводач можеш да работиш?

В казармата имаше един израз "да си направиш кушия". Та мисля, че така ще си спретнеш голяма кушия. Осем часа работи като изоглавена, после се връщай вкъщи и почвай да превеждаш. Малко нанагорно ще ти дойде според мене, но ако си под 30-те, може и да ти се отрази добре. Само внимавай прекалено многото работа да не се отрази на личния ти живот.

Аз си работя така и се оправям. Но при мен има облекчаващи обстоятелства, които обаче не бих искал да споделям публично.
Иначе Малката секира е прав. 8 часа дневно на работното място, поне още един час път дневно (ако не са два) и ако към това трябва и 4 часа да се превежда - може да му дойде на човек в повече.
Но ми се налага сравнително често да отказвам преводи. Обикновено когато искат от днес за днес или за утре. И не защото обемите са непосилни, съвсем нормални са си, ами защото просто няма как да намеря необходимите часове.

Правила съм го доста време.
Когато работех като учителка на половин норматив беше добре, защото имах доста време за преводи.
После пък го правех и като работех по 9 часа в кантора за недвижими имоти. По-изморително е, но не е невъзможно. Прсто няма да можеш да поемаш поръчки от рода на: "Ще можеш ли да преведеш едно писмо до два чАса?".
Нормалните поръчки, за които срокът е няколко дни, пак ще можеш да си ги правиш. Трябва да уведомиш агенциите, че ще работиш само вечер и че можеш да поемаш не повече от 3 страници на ден.
Ти всъщност колко време ще прекарваш на работното си място? В какво точно ще се състои работата ти? Изтощителна ли ще бъде? Защото има и работа, след която не можеш не само да превеждаш, но и въобще да си кажеш името.
Но няма да си първата, която носи две дини. Успех!

много хора работят така според мен.
агенциите сигурно предпочитат да си само преводач, защото така ще си изцяло на разположение; разлика в качеството не вярвам да има.

аз преди две години направих обратното, изоставих работата в офис и станах само преводач и съм много щастлива от това. надявам се да не ми се налага да съчетавам пак двете.

но пък зависи каква е другата работа, доколко те влече и ти се работи, в каква посока ще те развие. абе много е субективно. но при всички случаи ще превеждаш по-малко.

И а съм минала през този период на "двете дини" след 1989 г. Времената бяха бурни и исках да се пробвам как се справям, как се чувствам , колко печеля. След като се убедих, че нещата "вървят", започнах да се занимавам само с преводи.

Затова, ако трябва да отговаря "за" или "против", ще отговоря така: "за", защото е добре за бюджета, но "против", защото е неблагоприятно за личния живот. Но пък не е лошо да опитате и да имате собствени впечатления.

Според мен доколко могат да се носят тези две дини под една мишница зависи от човека. Ако си много енергичен и амбициозен човек, това по-високо натоварване може дори да ти се отрази добре - има немалко хора, които общо взето си пилеят свободното време за глупости и се чувстват по-добре, когато през цялото време вършат нещо смислено, т.е. работят. Няма нищо лошо да си работохолик, стига обаче това наистина да ти е в природата, а не да се насилваш.
Все пак ако основната ти специалност, за която споменаваш, е солидна и перспективна, гледай да не залиташ чак толкова в преводите. Тоест подреди си приоритетите - кое от двете ти харесва повече, кое виждаш като по-перспективно и т.н. и в зависимост от това си разпредели усилията.
Според мен качеството си зависи основно от квалификацията на преводача, а не от това дали има втора работа или не. Ех, друг е въпросът, ако работата ти на пълен работен ден те изморява дотолкова, че после да заспиваш пред екрана на компютъра - в такъв случай няма да се справиш и с двете.
Може би е най-разумно да пробваш да работиш и двете неща известно време и след това да решиш дали да продължаваш така - хората са различни, някои са по-мързеливи, други пък клонят към работохолизма, трети са по средата. Най-добрият начин да разбереш от кой тип си е просто като опиташ да работиш така. Освен това си задай въпроса колко свободно време реално ти трябва, доколко го използваш пълноценно или просто го пилееш. Казвам всичко това от личен опит, тъй като аз самият неведнъж съм се усещал, че си пилея времето и би било по-добре да работя.

По-добре да управляваш в ада, отколкото да слугуваш в рая.

Закачам се за последния.
Работил съм по този начин близо 4 години. Като преводач започнах да работя в търсене на допълнителни доходи - бяха ми крайно необходими. Работата ми през деня не беше особено отговорна, нито пък трудна, макар че често пъти вечер се прибирах вкъщи смазан и тепърва трябваше да почвам преводи. Но пък се чуствах много по-добре психически, отколкото преди, когато ми се случваше да се събудя в 3 през нощта, да не мога да заспя и да се въртя в леглото с мисли как по дяволите да закърпя двата края финансово. А и през почивните дни ми е по-приятно да работя, отколкото да си пилея времето...
С течение на времето парите от преводи ставаха все повече и повече. Започнах да правя преводи и на работното място. Но работата ми не беше перспективна, въпрос на време беше да напусна. Трябваше да избирам - или подобна работа на друго място, като не се знаеше дали щях да мога да си позволя да крада от работното време или да идвам недоспал на работа, или пък да остана само с преводите. Изборът не беше труден, тъй като доходите от преводи вече надвишаваха доходите ми от "основната" работа.
Сега живея само от преводи, плюсовете са: 1. Разполагам изцяло с времето си, а това е много важно, особено ако имаш малки деца, които трябва да се карат някъде, да се прибират отнякъде, да се гледат вкъщи при болест и т.н.
2. Изкарвам пари, които не бих могъл да изкарвам по никакъв друг начин.
3. Можеш да живееш в Алфатар, например, където разходите са ти поне 50% по-малки от тези в София, а да изкарваш същите пари :) Аз, за съжаление, това все още не мога да си го позволя, заради някои дребни препятствия. ;(

Минусите: 1. Адска скука е това по цял ден вкъщи, а понякога и мотивация трудно намираш - лесно е да се разсееш с всякакви дреболии.
2. Нямаш шанс да станеш шеф :) Понякога си мислиш: "Ами ако преводите спрат.... Тогава накъде?"
3. Пенсионното ми осигуряване не е най-доброто възможно, но макар че вече не съм първа младост, все още това не ми е основна грижа.

Колегите по-горе са ви дали някои основни насоки за размисъл, към които малко може да се добави. Все пак, според мен въпросът има поне 2 основни страни - личен (вкл. професионален) и финансов.
Плюсовете от съчетаването на двете дейности са (1) допълнителни приходи, и (2) възможност да си поддържате формата като преводач. Ако не сте семейна възможен плюс е да си запълвате времето с работа, ако нямате на какво друго да го посветите. Минусите според мен са доста повече - при продължително практикуване се натрупва умора, започвате да допускате грешки поради внезапно появили се различни служебни задачки, които ви бъркат сроковете за преводите, започвате да отказвате поръчки, защото не можете да ги поемате като обем и срок, съответно възложителите започват да ви търсят по-рядко и в един момент се изправяте пред необходимостта да избирате коя от двете дейности да вършите пофесионално. Направете също и оценка на настоящите си приходи от преводи и на очакваните от евентуалната ви нова работа, като разбира се, не пропускате евентуални перспективи за растеж в йерархията, възможности за контакти, командировки и т.н. Всъщност в битността си на преводач вече познавате едната страна на медала, така че ще ви бъде по-лесно да прецените. Каквото и да решите ви желая успех и късмет

Колегите са очертали общо взето доста от плюсовете и минусите. Аз ще се изкажа не като преводач, а като човек, който известно време е работил в Агенция за преводачески услуги т.е. аз съм възлагала преводи и съм решавала кой преводач да получи даден превод. При равни други условия, Вие ще минете по-назад в списъка с преводачи, на които агенциите, с които работите разчитат. Просто ще решат, че не сте на линия и толкова. Когато започнах да работя като преводач преди около 10 г., повечето преводачи бяха с една основна работа, а с преводи се занимаваха допълнително. Напоследък тенденцията е да изберат едното или другото и останаха по-малко хората, които съчетават двете. Но сега се усещам всъщност, че говоря за преводачите с английски, за които има най-много работа и един добър преводач рядко стои без такава. С другите езици вероятно е различно и преводите като допълнителна дейност си остават по-добрия вариант.

Хихихи, има и още един минус: трудно се пускаш в платена отпуска, за да отидеш на почивка или да си подредиш гардеробите

Иначе твоята история горе-долу е и моята, само дето взех да откачам да съм по 24 часа между 4 стени и да си говоря основно с компа

Отговарям Ви, без да съм прочела мненията на колегите, затова се извинявам, ако нещо се повтори. Аз лично смятам, че е невъзможно да се работи на ПЪЛЕН работен ден и да се превежда в оставащото свободно време. Или е възможно, ако е инцидентно и поръчката не е спешна. Аз лично опитах да работя така и беше изключително стресово и изморително. Преводът е нещо много отговорно и отнемащо доста време, а ако работите на пълен работен ден, а и къщни задължения като имате, как ще се справяте? Трябва да не спите.

Преводът е нещо много отговорно и отнемащо доста време
Напълно сте права. Това е факт, който всички в този клуб сме констатирали.
В моя случай работата, която предстои да започна, също изисква максимална концентрация, отговорност и непрекъснато допълнително усъвършенстване, в което е почти сигурно, че ще прекарвам свободното си време.
През почивните дни обмислях внимателно всички възможни начини на съвместяване на 8-часов (вероятно понякога и по-дълъг) работен ден и преводите. Изводите, до които достигнах, са, че колкото и силна мотивация да имам, все някога ще настъпи моментът, в който стресът и натовареността ще повлияят върху качеството на продукта от едно от двете занимания.
Най-неприятно ще ми бъде, обаче, че ще се наложи да не поемам устни преводи.
До тук везните клонят в полза на превода, но съществува и притеснението какво би станало, ако в един момент преводите свършат...

Писала съм "устен и писмен", защото знам, че има колеги, които предпочитат да се занимават само с един вид превод.

1. Адска скука е това по цял ден вкъщи, а понякога и мотивация трудно намираш - лесно е да се разсееш с всякакви дреболии.

Ето това също е нещо много важно, което аз пропуснах да спомена по-горе. Колко реално са хората, които могат години наред да издържат психически да си прекарват почти 100% от времето вкъщи, превеждайки? Или дори да издържаш, ще бъдеш ли удовлетворен от подобен стил на живот? Въпреки че действително изморява, другата (непреводаческата) работа все пак си е едно разнообразие, срещи с хора и т.н. Аз лично едва ли бих се посветил само на преводите (въпреки че са ми минавали и такива мисли), защото това несъмнено ще ограничи социалните ми контакти и наистина в един момент ще стане доста тягостно. Освен това е достатъчно няколко години поред да работиш само като преводач, за да позагубиш и позабравиш уменията, знанията и навиците, нужни за предишната ти full-time работа - тогава и да искаш, трудно ще се върнеш на подобна длъжност. Така че според мен човек трябва да става 100-процентов преводач на свободна практика само ако е много запален по преводите и е напълно убеден, че това е истинското му призвание. Това е решение, което не трябва да се взема с лека ръка, особено когато ще се придържаш към него дългосрочно.

По-добре да управляваш в ада, отколкото да слугуваш в рая.

Добре де, вярно, че е скучно да си все вкъщи, ама отдруга страна поне можеш да общуваш само с хора, които са ти приятни вечерно време и в почивните дни. Нямаш колеги-гадове и некомпетентни шефове, хи-хи.
И защо да не се организираме "домашните" преводачи и да се виждаме по градове от време на време. За да си създадем някакво чувство за общност? Би било чудесно.

Като идея е разкошно... обаче май тук само аз съм от Враца. И пак няма да си имам другарче. А много ми липсва общуването с колеги.

"I always channel my emotions into my work. That way, I don't hurt anyone but myself."

На мен не ми липсва общуването - от една години си работя у дома Ако преодолея някак си страха дали ще имам поръчки - всичко си е ок. Разведена съм и нямам на кого да разчитам с постоянна заплата до мен, а и плащам наем. Хубавото е, че си планирам сама времето, търся си сама клиентите, не бягам от работа, за да прибера детето си от училище. Ако имаш човек до себе си и деца - аз не бих избрала варианта на работа и допълнително преводи, а само преводите Днес, след една година стрес да си създавам контакти с директни клиенти, трудно биха ми предложили заплатата, която си постигам у дома. Само дето се самоосигурявам на минимума... Идеалната работа за мен е като старата ми работа - шеф чужденец, който все гледа как да си отиде у дома и да поседи повече, и аз разполагаща с времето си и с командировки до страните, чиито езици владея... Още не съм намерила същото, но горещо ти препоръчвам нещо подобно

Едни мои познати преди време се изхранваха с писане на контент за някакви сайтове. Но след няколко месеца стоене само в къщи, накрая си наеха едно апартаментче за офис, "за да имат чувство за належаща нужда от ставане навреме, принадлежност към някакъв колектив, и повече концентрация да работят".

Май не се изразих правилно. Нямах предвид, че ми липсва общуването с хора като цяло - аз по принцип съм затворен човек и се срещам с малко хора. Липсва ми /понякога/ общуването именно с колеги-преводачи. А иначе аз се занимавам с превод от повече от 10 години и това, че работя вкъщи, никога не ми е пречило. За хубавите страни на работата съм напълно съгласна. Разпределям си сама времето, гледам да почвам горе-долу по едно и също време сутрин, но дори да не успея, си знам колко време ми трябва, за да изпълня "нормата", която съм си определила за деня, така че обикновено успявам да свърша планираното. А и превеждам основно художествена литература, така че имам достатъчно дълги срокове. Става малко по-трудно, ако се наложи да "вместя" и друга поръчка /както онзи ден/, но досега, да чукна на дърво, не съм пропускала срокове.

"I always channel my emotions into my work. That way, I don't hurt anyone but myself."