Хелоу!

отново. Дис ис ми агейн, ама от чужбина.
Понеже днес хем ми е ден, хем не ми е, я да ви видя как сте вие.
Малко казусче, значи, съботна занимавка.
Сега, тука един колега, не е наше момче, разбира се, чужденче е, та му се чудя и мая.
Снощи реши да НЕ идва на купон на отдела, щото жена му, африканка, дълъг брак, деца, била разстроена емоционално - имали семейна драма в Африка, в нейната си държава и тя я преживявала. Аз му викам "Егати, ти си абсотютен съпруг, бе човек! Брава!" (е, не точно с тези думи). Пък той ми отговаря, че не, не бил толкова добър съпруг. Ха, сега де! Или куртоазничи нещо тоя, или идеята му за добър съпруг е направо...не знам каква. Ми аз по неговите критерии кандисвам и на средно добър тогава.
Вий кво мислите? Да си на линия, когато си нужен емоционално на твоя човек, това къде се нарежда сред изискванията ви за добър партньор?

Снощи реши да НЕ идва на купон на отдела...

Ми, решил човека... Негова си работа.

Ти от какъв зор му се пъхаш в живота? Той да не би да е малоумен?

Ти наставница ли си му или надзирателка?

Ехей, загубихме те за каузата, значи!
Здравей и наслука там, в чужбината! :)

Да си на линия, когато си нужен емоционално на твоя човек, това къде се нарежда сред изискванията ви за добър партньор?

Ако ми е/съм му нужен/нужна, а него го/мен ме няма, егатисиму и партньорите сме!

...

Радвам се, че си хванала живота си и се надявам и ти стискам палци да си добре и щастлива и доволна :-)
Емоционалната нужда е на първи места при добър партнъор...според мен

Здравейте!

Много се радвам да ви чета пак!
Дано да сте добре и оцелели след ледниковия период в татковината. Аз го пропуснах, за късмет, но препятствията пред оцеляването ми и тук хич не са малко . Но това не е оплакване в никакъв случай, всъщност съм много доволна. Дреболии от рода на тези, че не знам къде стои захарта в магазина или кое е препарат за почистване, а кое замразена храна, само създават вкус към живота. Впечатленията ми засега са в полза на заключението, че ако ние в БГ вървим напред, а тези хора тук - назад, ще се срещнем след 50 години. Но от друга страна си давам сметка, че положението ми не е на редови емигрант и съм облагодетелствена в значителна степен. И все пак, тук тече купон и това е видно от всяко положение.
Ако имате път насам, ще се радвам да се видим (апропо, имам място за 1-2 души в квартирата, това е покана)

Вий кво мислите? Да си на линия, когато си нужен емоционално на твоя човек, това къде се нарежда сред изискванията ви за добър партньор?


Това си върви по подразбиране.
Предполагам, човекът е не толкова куртоазен, колкото взискателен към себе си и способен на обективна преценка.

Ако е топло и има палми- идваме...Пиеше бяло вино, нали
а и някаква странна морална основа май има там където си

чак не е. . Но знаеш ли какво установявам, ако на душата ти е топло, няма никакво значение каква е околната температура. Иначе е влажно и често мрачно, но това започва да ми харесва. Абе в Брюксел съм, нали ви казах. И да, пия бяло вино, но имам залитания и по червеното. А не отказвам и всякакви други разновидности на великото човешко изобретение, наречено алкохол.

Даа, не знам от какво е, дали от по-голямото разнообразие, финансова независимост или друго, но хората си ценят връзките повече, отколкото по нашите ширини. В смисъл, не са толкова склонни да ги рискуват заради мимолетно увлечениие или заради моментна емоция. Имам предвид хора на средна възраст, младостта навсякъде е една и съща, явно. Не, че откривам топлата вода, но изпитвам някакво облекчение далеч от ... познатата мизерия. Ще видим колко ще ме държи.

Значи, много се надявам и аз да е така. И не мога да спра да сравнявам и да се питам - колко от мъжете, които познавам в БГ биха направили такова нещо? Колко дори биха се замислили за настроението и преживяванията на половинката си? Мачът, работата, приятели, лична изява, фитнес, друго "важно" нещо обикновено са по-важни от човека до теб, поне по мои наблюдения. "Ще отида само за час... това е важно...колегите ще се обидят...няма да ми се сърдиш..." Зад всички подобни обяснения и уговорки се крие само едно - "пука ми за моя кеф повече, отколкото за теб и твоите настроения."
И според мен, колкото по-успял е един мъж в България, толкова повече се среми да разшири периметъра на личната си свобода, за сметка на връзката, естествено. Защото му се полага, той е рядка птица и има голям избор от възможностти. Не, че по-малко успелите също не го правят. Въобще, емоционалният живот на жената в една връзка най-често е ... абе няма такова нещо, лиготии.

нямам какво да кажа

Бе друго си е, когато колегата не е наше момче, разбира се, а чужденче!
Ша има тепърва да си променяш критериите ти... Айде успех и кажи на колегата, че съпрузите от Карабунар не биха отишли на работа даже... Да са сепне пукъла му с пукъл!
А, и не се ограничавай само с наблюдения на колегите!

И умната – не русата!

... не бих държала приоритетно на този критерий, ако тръгна отново да избирам мъж, но иначе високо го ценя.
Моя мъж би го направил и го е правил, оставайки до мен в трудни емоционални моменти ... е, не всеки път, но достатъчно често...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Ок, на какво държиш, тогава? И с какво можеш да направиш компромис?

Верно ли това за Карабунар? Само там не съм била и май това ми е грешката. Щом всичко за жените си правите, дет се вика, чорапи на бос крак и прочее, веднагически се мятам аз на първия плейн и ...право в Карабунар. Ми с вас търговия може да се върти, бе! Евалла!

Ами освен на емоционалната поддръжка, /която, както казах, ценя и не отричам, но не търся на всяка цена/ бих държала на това Той да е мъж - силен, уверен, справящ се, можеш и активен във своята мъжка природа.... да мога да се облегна на него и НЕ САМО в емоционален план, да ме вдъхновява с енергията си....и да ми е верен, въпреки енергията си...
Но такива алфа-мъже са малко и трудно се задържат, давам си сметка...

На втория ти въпрос, ако трябва да отговарям... с какво мога да направя компромис - много обширно ще стане, защото уравнението с компромисите е било и явно ще бъде различно за всеки мой партньор. При компромисите принципно се търси баланс, а на мен с различните мъже балансът ми се получава по различен начин, и самата аз съм различна с тях...така, че това за което бих направила лесно компромис с/към един, не бих го понесла и на косъм спрямо/от друг.
Затова питай нещо по конкретно, ако ти се говори...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Чакай, това не го разбрах, как така си различна с различните си мъже? Не се ли предполага, че трябва да сме себе си и ако ни харесват каквито сме, ок, ако не, пак е ок, само че за всеки поотделно.

"Той да е мъж - силен, уверен, справящ се, можеш и активен във своята мъжка природа.... да мога да се облегна на него и НЕ САМО в емоционален план, да ме вдъхновява с енергията си...." "Но такива алфа-мъже са малко и трудно се задържат"

Ако те разбирам правилно, искаш мъжът да бъде успешен в обществото, в смисъл инициативен, добре пласиращ се и добре печелещ (апрото, ти в БГ ли живееш?). Това какво общо има с отношенията между вас? Ами ако той е прекрасен, успешен, силен мъж навън и безчувствен задник у дома си? Би ли ти стигало това, да знаеш, че си омъжена за добре адаптирал се (към конкретните условия) мъж, който може да обезпечи материално семейството, но е емоционално доста безчувствен?

... от подобно поляризиране...
Ами ако той е прекрасен, успешен, силен мъж навън и безчувствен задник у дома си?
Аз просто ти отговорих на какво ОЩЕ бих държала, освен на емоционалната поддръжка, която в повечето случаи, когато има любов и страст е едно естествено следствие. Не означава, че търся едното за сметка на другото!!!
-------
Да, в БГ съм, но какво общо има това?
-------

Колкото до въпроса в началото: Чакай, това не го разбрах, как така си различна с различните си мъже? Не се ли предполага, че трябва да сме себе си и ако ни харесват каквито сме, ок, ако не, пак е ок, само че за всеки поотделно.
... явно не съм се изразила достатъчно ясно или пък ти не си ме разбрала.
Аз съм си аз, но балансът с различните мъже и по-специално балансът в зоната на взаимните компромиси е различен, доколкото напасването със всеки е в различни зони и съответно такова е и ненапасването - там където се налагат компромисите.
Затовя няма как са обобщя компромисите, които евентуално бих правила, защото те са различни за всеки... и с всеки хармонията я постигам по различен начин.
А пък съвсем отделна тема е това, доколко всяка връзка изважда на бял свят различни черти от нашето АЗ. Ти във всяка връзка ли си една и съща?


Но все ми се чини, че ти нещо простичко искаше да разбереш в темата си, а не посмя да попиташ конкретно.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Тъй, тъй... Друго си е с чужденец!

Не искайте много, за да може да платите цената.

А, ей това си мисля и аз! Че толкова съм се чалнала, че намирам нормалното за изключително и странно.