Положението май е кофти...

С други думи - пийвам си. От години... Всяка вечер... Отначало само в компания, но от доста време сама със себе си. Обикновено не надхвърлям 200 гр. Не се напивам. Не ми се е случвало да ми се губят моменти. Винаги се придвижвам на собствен ход. Никога не пия през деня. Не пия и извън къщи, освен много рядко по едно малко (50 гр). Вкъщи обаче ми е пие, още с прибирането. Това започна да ми се отразява зле и се замислих, че не е нормално. Опитах да спра и успях. Две седмици не пих. Нямах симптоми на абстиненция. Просто замених водката с чай. От което се почувствах по-добре. Но се подхлъзнах пак - оня ден, вчера, днес. Оня ден и вчера пих около 100-150 гр., днес само около 50.
Отначало си мислех, че просто съм една пияница, но се опасявам, че нещата са стигнали по-далече. Чувствам се ужасно.
Имах нужда да споделя.

Добре правиш, че споделяш. Това определено помага много.
Но не разбрах - дали имаш нужда само от споделяне или търсиш някакъв съвет или помощ?

Съвет или помощ са добре дошли.

Здравей. Казваш, че не се напиваш, но пиеш всяка вечер и ти се пие. Също споделяш и че не губиш контрол. Повечето българи между другото са така.
" Битовия алкохолзъм " е много разпространен при нас. Но разлика между теб и останалите "битови алкохолици" има. Ти усещаш, че имаш проблем. Спираш алкохола и се чувстваш добре. Сега пак си започнала и се чувстваш ужасно - разочарована от себе си може би, чувстваш че си вредиш, но все пак продължаваш да пиеш. Това чувство че вървиш срещу инстинкта си на самосъхранение е много болезнено и саморазрушаващо. Може би на моменти дори се мразиш. Тези чувства може и да не ги изпитваш, но аз ги изпитвах , докато пиех и затова ти ги споделям. Моят съвет е да се вслушаш в себе си - какво ти казват тялото, ума и душата.
На мен ми отне около 5 години. Спирала съм да пия около 10 пъти за различен, но винаги кратък период от време. От 68 дена вече не пия. Усещам, че този път е различно, защото започнах да се примирявам с моето безсилие, да виждам нещата по-реално. Най-накрая се вслушах в тялото, ума и душата си, а те от дълго време ми дават знаци, че аз не бива да пия. Всеки случай е различен. Аз също не пиех през деня ( както повечето алкохолици ). И на мен ми се пиеше от момента в който се приберях. Но аз бях по-тежък случай, защото се напивах и ми се губиха много моменти.
Просто се вслушай в себе си навреме.
И пиши във форума. Всички са много отзивчиви и с радост ще ти помогнат, ако търсиш помощ разбира се.

Не знам какво да ти кажа като си описах опасенията преди време тука всичко ми дойде нанагоре и не съм сигурна че всички бяха с най добри отношения , към това което написах .Едни защото не отговарях на заклетия алкохолик дето сутрин търси да пие нещи и други защото се оказа , че съм особена , Въпроса е че помощ ни трябва , но трябва да разберем каква точно .

Положението е съвсем нормално.Щом осъзнаваш , че нещжо те тегли към чашката значи Има моменти в които и без да е алкохолик, човек посяга към чашката но чашката стане ли хапче з нерви работата се е пообъркала.Опитай да разбереш защо точно в къщи ти се пие....самота, натрупано напрежение от изминалият ден или просто леко бягство от реалността.Опитай да замениш чашката с приятна книга, приготвяне на нещо за теб самата, гледане на телевизия......опитай веднага щом се прибереш и измиеш да хапнеш нещо, алкохолната жажда намалява-след хапване пиини чаша сок, или нещо сладко и не газирано, поговори по телефона с приятел.Сигурна съм, че ще има ефект, просто опитай да си вземеш вечерната чашка -ще успееш! Не се обвинявай излишно, можеш да се справиш! Не залитай в безмислени самоанализи.Ако трябва иди на лекар-няма страшно! Успех!