Сериалите

И на каква основа я правите тази класация? Нещо не мога да си представя примерно ситкомите без дублаж. Ако, да речем, "Алф", "Ало, ало", "Приятели", "Всички обичат Реймънд" и т.н. се накичат с надписи, съмнявам се, че диалозите ще са толкова забавни. Освен това, сигурно половината реплики ще отпаднат по редакторски съображения. А в случая на "Спешно отделение", например, ще се загуби голяма част от очарованието на словесните престрелки.
Има си сериали и сериали, има си публика и публика. Сериозните, които изискват усамотение и размисъл, е добре да бъдат субтитрирани. Но атмосферата в развлекателните се предава много по-естествено чрез дублажа. Навремето Националната телевизия пусна "Бар "Наздраве" с надписи и ми беше невероятно скучен, въпреки записания смях... Освен това дублажът освобождава телезрителите, които са се отпуснали вкъщи пред телевизора или пък само надават по едно ухо, да си човъркат нещо, да готвят и прочие.

Съгласна. Особено с последното изречение. Пък и доста възрастни хора, по- трудно четат субтитрите. Виж, друго е като надуят ТВ- то с бясна сила...

"Човек,който желае настойчиво нещо,ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

в смисъл? :)

бар Наздраве на мен и на английски ми е скучен

С дублаж или с надписи - все тая - повечето наистина добри ситкоми или комедийни сериали, които са изпълнени с интелигентен хумор, са на практика непреводими поради безбройните игри на думи, специфичност и очарование на изказа, ташак с регистрите, идиомите и разни чуждици от френски примерно, с които английският бъка, но на български всичко това почти няма как да се преведе поради културни различия и поради липса на съответстващи езикови конструкции.

Примерно "внимавай какво казваш" (mind your language) вървеше преди с дублаж на български и ми беше безкрайно скучно, докато наскоро го гледах на английски и беше върха, макар че дори и сега не успях да разбера 100% от шегите.

Ок, непревидими може би твърде силно, но за много от тях се изисква наистина блестящ преводач, за да запази очарованието на оригинала, както и блестящи дубльори, каквито няма толкова много. Един наистина добре преведен и дублиран сериал, за който се сещам, беше Ало Ало :) Добрютрю!

Не видях една буква, оттам прочетох погрешно цяла дума и те репликирах, после видях грешката си и изтрих поста.

Марки Марк е продуцент на какво??? Това просто момче е пълнеж, не друго!

Спомена се разбира се ( Туйн Пийкс ).

Да добавим и Октопод, но само до към 5-6 част, след това много затъпя.

Mark Wahlberg and Stephen Levinson serve as the show's co-executive producers, and the show's premise is loosely based on Wahlberg's experiences as an up-and-coming film star.[1][2] The series deals with themes of male friendship and with life in Hollywood.

не разбирам кое те възмущава или те озадачава :)
момъка има кинти да е продуцент на нещо си ... в случая сериал- има идея, намира екип, сценарист, актьори и готово...

Аз "Октопод"-а след втория сезон просто не мога да го гледам, колкото и пъти да съм се опитвал. Докато баща ми ще го гледа постоянно, ако ще и да го преповтарят целогодишно...

Третата част ми беше най-любимата, неслучайно единствено нея имам на компютъра.

За мен сериалите са доста по- забавни от някои филми, особено напослесък ....
и убиват по- пълноценно времето ти :)
Също така мога да ги отделя в няколко категорийки, например:

Hustle ( uk), New Amsterdam ( uk ), Leverage са задължителни за всеки уважаващ се сериаломан.
Chuck, Reaper,- са идеален пример за добре прекарано време. След поредния епизод в главата ти не остава и спомен от серийката- ти и без това си си дръпнал целия сезон.
legend of the Seeker, the Adventures of Merlin- ако си падаш по фентази историйки, примесени с МЛХ- много лоши хора.
И естествено в категорията лице - Хю Лори ( House m.d. ) и Тим Рот ( Lie to Me )

и туй то;

Най-любмият ми сериал за всички времена е Октопод с Микеле Плачидо. Нито един сериал не ме е обвързвал толкова силно емоционално.
Веднага след него слагам (но без да подреждам, защото ми е невъзможно) Туин Пийкс, Досиетата Х, Седморката на Блейк, Бенджи, Закс и Звездният принц, Старгейт и Нашествениците
Има още много. Един от любимите ми беше Д-р Куин лечителката. Не знам защо никой не е споменал за него. :/
Както и Малка къща в прерията. :)
Имаше и един култов германски сериал ''Семейство Гулденбургови'' :)
На Робиянта Изаура имам малко смътни спомени, но си спомням как цяла България беше настръхнала срещу Леонсиу и май това беше най-мразената личност у нас :)) Хаха голяма мания беше.
както и австралийския ''Завръщане в рая'' ако си го спомняте.
Имаше още един много як - ''Шатовалон'' :)
Бих отличил и Профайлър, държеше ме е голямо напрежение :)

Като дете и юноша най-много ме белязаха:
Синьо лято, Войната на таралежите, Летящия Честмир, Господин Тау и Арабела. Е, няма такива сериали, няма!!! :)
Специално за Синьо лято сме бягали от училище. И учителките знаеха, но бяха безпомощни :)
Имаше и един руски култов сериал ама му забравих името на който плаках, а и бях влюбен в момичето. Ставаше въпрос за една пришълка гонена от един изроди извънземни пак. Тя стана ученичка в едно училище, влюбиха се с едно момче и така. Алиса ли се казваше героинята, уф тотално забравих.
Накрая тя си замина и сцената беше покъртителна. :)

Голям фен съм на Алф. В Топ 5 :) Майтап бе Уили :))
Ало Ало и Злостър черното влечуго също.
Ааа забравих за Фолти Тауърс и Двама мъже и половина :))


А иначе мога да пиша до утре за сериали, защото ги обожавам. Лошото е, че напоследък изобщо нямам никакво време. Не мога да смогна така както едно време, няма гледам прекално много спорт ;) А и като се добавят филмите и книгите и ужас...

Иначе не мога да понасям турските сераили и всичките там съвременни латинос сапунки, а пък Дързост и красота бих го забранил със закон :) Както и да е, това в рамките на шегата, всеки има правото да гледа и харесва каквото си иска. За това и много хора - много мнения. :)

Уф, как можах да забравя и най- сериалът Монк.
Може защото свърши и някак си съм игнорирала в съзнанието си мъката от този факт. Той е в категорията лице. След време съм сигурна ще остане като прякор за някой абсолютен перфекционист, обсебен от фобиите си.
Та той имаше фобия дори и от себе си. ..

wipes...wipes...wipes


и туй то;

Заповядай: [линк]



и това - от доста по-ново време: [линк]

руснаците правиха страхотни сериали и детски филми като цяло...
Говориш за Гостенка от бъдещето ... ама имаше и Приказка за звездното момче, Риж, честен и влюбен, Приключенията на Петров и Васечкин и прочие... пак пропускам нещо...

Ужас;) С тия пионерски връзки... ми се свива топка в стомаха...

"Flying through hyperspace isn't like dusting crops, boy!"

бегай бе... знаех, че ще се намесиш с нещо анти... аз пък никога не съм ги възприемал, като някакъв символ на соца и прочие... ставаха готини мародерски маски :)
И сори, ама съученичките ми със сини престилки, бели якички и бели чорапки бяха по секси от днешните чалга разголени пъпове и намацани перверзии. Да не говорим, че бяха момичета, не днешните мутирали бетеери...

а бе, тогава сериалите вълнуваха- сигурно щото сме били деца... ама днешните се вълнуват от турски сериали или латински тийн бози, все за някакъв "ЕСЕМЕС" говорят... днешните лапета са без детство и си падат по някакви сериали за простотии... поколения ... на бас, че ние бяхме по щастливи, нищо, че Джеди го е мъчила Стената...

Подкрепям, подкрепям!
Винаги деликатно прикритото е било по-привлекателно.