Само ти

Само ти успя да влезеш

вътре в моето сърце

И обля го с топлината,

сгря го с твойте две ръце



Само ти искра запали

в мойта ледена душа

И пожара разгоря се

в пламъците на страстта



Само ти ме извисяваш,

там — на седмото небе…

Тези две очи ме гледат…

даже времето ще спре



Само ти си моя фея —

нежна, мила и добра

Аз без теб ще полудея,

ще увяхна и умра…

много е приятно да се виждаш единствен и неповторим в очите на любимият човек.

Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.

Много хубаво звучиш-Поздравления!
Но извини ме за скептицизма - до кога,това ще е така? Ден-два,година-две и после падане от високо или?

... сърце, си ми приятел,
само ти не ми изневери,
и макар да си бедно и страдаш,
като мен сърце, твърдо бъди.

Недей да плачеш, недей да страдаш,
недей да пълниш със сълзи очи ми,
не се измъчвай, не се погубвай,
заради една жена.

Щом животът е игра, и аз ще играя,
който люби, той ще спечели
и дано на света се намери
едно сърце да ме залюби.

Недей да плачеш, недей да страдаш,
недей да пълниш със сълзи очи ми,
не се измъчвай, не се погубвай,
заради една любов

Само ти, сърце, си ми приятел ...

[линк]



Забранено е да изказвате мнения или да оставяте бележки.Причината:flood(до 01.01.2020 12:00)

[линк]



Veni, vidi, vici

Няма нищо вечно на тази земя. Както казват мъдрите баби на своите внуци "И това ще мине", независимо дали е хубаво или лошо. Това че нещо ще мине трябва ли да те лиши от удоволствието да му се насладиш?
И чашата вода не е бездънна. Това значи ли че не трябва да пиеш вода, за да не свърши или докато я пиеш все да си мислиш "леле, какво ще правя когато водата свърши а аз пак съм жаден"? На какво ще се радваш ако не можеш да се радваш на преминаващото (защото нищо не остава вечно, дори и ние)?

Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.

стихчета, стихчетааа ... требат друже тука
ади щи напрая услуга

Имам чувство за нелепост
за недоизпълнен дълг
прекалено е превзето
за един венерин хълм.
Казваше, че ме обичаш,
а си го поставяш с друг
може би съм импотентен,
евентуално и боклук.

Но не си намерих кофа,
за това си имам теб.
Спориш с мен, не съм Софокъл,
прекалено съм нелеп.
Как ли да го продължиме,
може ли да бъдем пак ?
Клатиш тлъстото си виме
и потропваш с пачи крак.
Аз съм вече бита карта
ставам рядко за айран,
хладен като Баба Марта
и изобщо съм насран.

Самочувствена си много
с огледалото в ръка
и с добре оформен пърдел
плосък като алпака.

Искаше да ме запазиш
да съм консервиран плод
ах, каква е твойта база -
марина или компот ?
Трогнат съм, рева и хлипам
боже, как ме просълзи
като нелекуван трипер
от тура, а не с ези.

Как можа да го направиш
сърце да ми нараниш,
тези прелести на крава
с други да ги споделиш ?

А ти вярвах, толкоз много
всеки път на месец - два.
Аз запалих в тебе огън
с лизане, но пак успях.

А ти вярвах, толкоз много
всеки път на месец - два.
Ти запали в мене огън
с духане, но пак успя.

Дий, деба, твой'та мама, дий...

Забранено е да изказвате мнения или да оставяте бележки.Причината:flood(до 01.01.2020 12:00)

Без теб денят ми мразовит бе,

със тебе пролет разцъфтя

Без тебе плачеха върбите,

а с теб и гарванът запя.

Какво ли щях да съм сега?

Откъснат и повяхнал цвят.

Живот си ти и светлина,

със теб е хубав тоя свят

Копнежите ти всеотдайни
от камък любовта разтварят,
вълнуващи и тъй омайни
студеното сърце изгарят.
Като разцъфналата роза
усмихваш се и си красива.
Защо ли да не съм аз този,
с когото ти ще си щастлива?

В какво ли би превърнал се светът
без твоята усмивка лъчезарна?
Какъв би бил житейският ми път
без обичта ти искрена и вярна?

Дали дъждът от сивото небе
тогава ще вали, за да удави
влечуги, птици, хора, зверове,
градини, къщи, ниви и дъбрави?

Или земята ще разтърси длан,
за да избликнат огнени стихии
и в кратера на някой нов вулкан
ще страдам вечно, без да те открия...

Какво би бил светът?-въпрос студен,
а топлината още ни вълнува.
Усмихвам се и знам, че си до мен.
Това ми стига, за да съществувам.