"Цялото" ?

На въпрос: "Как се тече като река?", Миро отговори:

значи да си естествен и да следваш Цялото.

Доста съм слишал за това прословуто "Цяло", но сега имам конкретени въпроси:

Ако това "Цяло" обхваща всичко, тогава защо следващият го се дели от него? Ако не се дели, тогава кой следва и какво следва, след като са едно Цяло?

___________

едно ражда две, две ражда три, а три - десетте хиляди / безброя неща
казва знаеш кой

според мен многообразието от неща е един господ знае защо. по някакъв начин съзнанието учи нещо така. космическото имам предвид.

а че всички сме едно - едно сме. отвъд привидността всички сме сияйна пустота, понякога тъмно блестяща

ама ти го знаеш всичко това. защо питаш?

"тук. сега.просто така."

Хубав въпрос.

Относно първият ти въпрос, струва ми се очевидно, че когато различни обекти формират едно цяло, тези обекти могат да бъдат разглеждани (или те самите могат да се разглеждат) и самостоятелно. Включително, един такъв обект може да каже "Доста съм чувал за това цяло, но не знам какво е".

Що се отанся до следването, ти примерно може да си част от едно цяло (семейство, група, страна...), но от това не следва автоматично, че следваш винаги решенията на това цяло. Аналогично, твоето същество е едно цяло, но умът ти може да иска едно, тялото ти - друго, а пък чувствата ти - нещо трето съсвем различно. Впрочем, това се случва при всички хора и е наистина интересно кой и какво следват като са едно цяло.

Според мен, обаче, много по-екзистенациален е въпросът как да го усетим това Цяло (главната буква означава, че включва всичко) или пък, ако сме го усетили вече, как да задълбочим и разширим това усещане. Всъщност, всичките духовни търсения започват именно след като човек получи проблясък за това Цяло... След като усети, че е взаимосвързан на най-различни нива (далеч извън физическите само) с Околното и че същността му може да се развива и намери своя смисъл именно в дълбок контакт, хармония и сливане с това Цяло.

Отговорът ми на горния екзистенциален въпрос на базата на скромния ми опит е, че колкото по-навътре човек навлиза в себе си, толкова повече се "доближава" до Цялото. Т.е. толкова повече го усеща, разбира и се разтваря в Него... А следването тогава идва от самосебе си.

Скоро наблюдавах отново това разкъсване, за което говориш. Когато сетивата са изманипулирани да отреагират на нещо, което Духът отхвърля. Щото иначе, ако човек не усеща връзката с Духа, приема за чиста монета всякакви послания, които го правят част от някаква малоумна маса и не се измъчва от двойния стандарт. Когато обаче същинският център е малко по-чувствителен или на път да се събуди, неизменно се появява противоречието. И си е нужно време за отсяване това, което истински усещаме, от това, което ни се втълпява, че следва да приемем на доверие. Може би чак вече по-пробуденият Дух не се разкъсва, а просто Е и водени от него, просто няма начин да се поддадем на масовки и промивки.

Относно първият ти въпрос, струва ми се очевидно, че когато различни обекти формират едно цяло, тези обекти могат да бъдат разглеждани (или те самите могат да се разглеждат) и самостоятелно. Включително, един такъв обект може да каже "Доста съм чувал за това цяло, но не знам какво е".

Въпросът ми беше:
"Ако това "Цяло" обхваща всичко, тогава защо следващият го се дели от него?"

Ти даде отговор от позицията на човек, който знае какво е да тече като река. И от тази позиция искам отговор. Как може хем да си част от нещо, хем да го следваш?

Що се отанся до следването, ти примерно може да си част от едно цяло (семейство, група, страна...), но от това не следва автоматично, че следваш винаги решенията на това цяло.

Дал си примери с изкуствено създадени обществени разделения. "Цялото", както казваш, съществува обективно, независимо дали отделните части съзнават неговото съществуване и не е въпрос на лично решение дали то съществува.

___________

„Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб.“

Здравей, никът ти Live Love Laugh е много ошовски . Впрочем, някой беше питал Ошо да резюмира учението си с 3 думи и той го беше направил точно с тези 3 L (в единия от вариантите Light беше на мястото на Live, но предполагам, че и ти би приела още едно L).

Сега по същество. Първо, едно уточнение: нещата които говоря тук и в съседните теми ги говоря от мой опит и както ги усещам. Може и нещо неточно да съм усетил, но не прехвърлям отговорността, че Х бил (ми) казал така.

Права си, че когато иде реч за Цялото (или Бог, Духа, Силите, Намерението и всякакви такива думички изписани с главна буква) е много лесно, човек да се подведе. Както по субективни причини (които ти много добре описа), така и по обективни такива, защото същностите, които стоят зад тези думи са толкова необятни, че наистина се изисква много будност за да бъдат точно усетени и разбрани.

В една съседна тема говорихме за съмнението, като основен инструмент за духовното познание. И именно дълбокото и същностно съмнение (т.е. безпристрастно търсене как стоят нещата) може да балансира докосването до горните същности изписани с главни букви. Включително и да е антидот за масовките, които спомена.

За повечето хора „Бог” и „вяра” вървят ръка за ръка, но за мен това съчетание не дава хармоничност, пълнота и дълбочина. Повече би ми харесало „Бог”и „съмнение”, а още повече „усещане за Цялото” и „съмнение”.

Срещал съм хора усетили Цялото от най-различни духовни и религиозни системи. Всъщност, разните системи са нещо второстепенно, а усетът за нечие чуждо усещане е толкова ясен... Ти смяташ ли че би ли усетила това у друг след дълбоко общуване с него независимо от backgrounda му?

Като говорим за Цялото в тази тема, нека се задълбочим с по-същности въпроси и който има такива, да заповяда. За начало, ще цитирам един човек от езотеричното бяло братство (удобен повод да сменим малко гледната точка, защото Ошо клуб предполага много различни такива), който определено е усетил Цялото. Та той казваше, че Бог избира ученика, който да го усети. Моето усещане е също такова и първото ми усещане за Цялото е станало, защото То така беше решило... Та, продължавайки споделянето на горния човек „Първата стъпка е от Бога, но втората (следващата) стъпка е от ученика”. Срещал съм и много хора, които са усетили Духа, но след това не са работили както трябва и това усещане е изгаснало...

За много хора пример за дълбока трагедия и страдания са войни, убийства, бедност или разрушения (примерно като след земетресението в Хаити), но за мен пример за такава трагедия и страдание са хора, които са усетили дълбоко Цялото/Духа и след това по една или друга причина връзката им с Него е прекъсната и са принудени да продължат да живеят духовно слепи... В някои традиции наричат такива хора „паднали ангели”. Общувайки с тях съм усещал как Цялото ми дава знам какво би могло да стане и с мен, ако не внимавам... Което ти стои като обеца на ухото и е чудесен съветник.

Ти как го усещаш Цялото?

Не е въпрос дали някой се дели или не от Цялото, а дали го УСЕЩА и как. Когато усещаш ясно Цялото, автоматически го следваш. Когато обаче не го усещаш, оставаш затворен в своята човешка черупка.

Някак си пропусна примера за една стандартна човешка същност тяло-чувство-ум, където следването може да е в различни посоки.

Човек може да е обективно част от Цялото, но да не Го усеща. И в следствие на това да не Го следва, а да следва това, което идва само от неговата камбанария/черупка.

Не е въпрос дали някой се дели или не от Цялото, а дали го УСЕЩА и как.

Мислих, че ще дадеш примера, който е толкова популярен: рибата и водата. За мен не важно "как" и "дали", защото всяко учение си има своите методи. Пък и за себе си, отдавна съм намерил отговори на тези въпроси.

Просто ми направи впечатление, че ползваш разделение там, където трябва да има сливане.

И все пак, какво е Цялото според теб?

___________

„Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб.“

Цялото не се движи! -за тази логика погледни учинията на дзен-будизъм "ако стоиш на едно място, цялата вселена ще премине пред очите ти" - по същата логика, ако се задвижеш, действително не се движеш, а вселената и всичките енергии се движат около тебе, особено ако ако познаваш същността си! -нищо не си разбрал от източните бойни изкуства -номера е не да умееш де се движиш, а да умееш да пропускаш ударите на противника около себе си

Репликата "следвам Цялото" не е на Мо.

-номера е не да умееш де се движиш, а да умееш да пропускаш ударите на противника около себе си


Номерът е да отваряш "дупки" (сюан-кун) в тъкънта на "Цялото" (и там да пропадат ударите на противника), аз пък да ти кажа.

Не знам...усещам го едновременно като съставляващо ме и като съставлявано от мен и всичко останало:) Хем самата съм Цялото, хем съм част от него и няма противоречие. За мен най-важно е директното взаимодействие със съставните Му и съответно съставлявани от Него части - ако във всички тях усещаме Цялото, няма начин да сбъркаме...Условно Го наричам "Цяло" - за да съм ти в тон :)

Цялото е Познатото, Непознатото и Непознаваемото.

П.П. Аз на твое място друго бих запитал относно Цялото, но щом си намерил вече отговора за теб си, тази дефиниция трябва да ти е достатъчна.

Наричай Го както искаш, думата не е важна. Важното е какво се промяна в поведението ти в разни ситуации, когато Го усещаш. Би ли споделила?

Тотално се променят нещата, когато го усещам - започвам да следвам потока. Ако миг преди това съм вървяла срещу течението, защото да речем боли, то, усещайки Цялото, просто се оставям да тека (както казваш) и приемам за елемент от развитието си определени ситуации.

Аз не искам дефиниция, достатъчна за мен, а такава, която ти си приел. Явно темата не потръгна.

___________

Обаче си се барнал.

Това не е ли приемането на практика?

Ако вземем примера с водата, то всичката вода е една единствена вода, но не пием от блатата или от отпадните води...

По същият начин, нашият чист АЗ е еднакъв с тези на другите хора, но от замърсяванията наложени върху него нещата стават различни. Тези замърсявания са нагласите(васани) и те дават различието.

По същият начин както кристала е безцветен и отразява цветовете от светлината, то Азът е неутрален и се оцветява от васаните. Затова като цяло се цели да се отслаби действието на васаните чрез тяхното осъзнаване, за да се прамехнат "оцветяващите" Аза обвивки. Това се нарича - разбиране. Разбиране, че всяко нещо, което може да се опише, вербализира или определи не е АЗ-а. И оттам доктрината нети-нети.

Гледайки човека срещу нас, освен външният образ, ние виждаме сбора от неговите васани, автоматични реакции породени от опита и останали като следи, семена в съзнанието. Азът не можем да го видим по съвсем логични причини.

Да се идентифицираш на най- дълбоко ниво с единната същност на всичко е все едно да се жертваш и да умреш приживе. Един истински Бодхисаттва, което състояние пожелаваме на всеки, макар никой да не го постига.

Едното, ще рече - цялата вселена събрана в точка. Време, пространство, енергия, атман и т.н. В тази точка всичко изчезва и аз и ти и всичко останало, няма я и вселената. Това е абсолютното нищо(приемаме, че това Нищо е с главна буква).

После спокойно можеш да развиеш нещата, след появата на първата мисъл и ще видиш колко закономерно от едно се появява две и т.н. Това е описано във Ведите, между другото.