"Ага", "оглу", "бей"...

Как се пишат тези титли/звания - с главна или малка буква?

Когато се използват самостоятелно е ясно, че са с малка - напр. Както кажеш, ага.

Но когато се слагат след собствено име? Хасан оглу или Хасан Оглу? Или пък слято - по аналогия с Денкооглу?...

Някой знае ли правилото? Благодаря предварително!

Ага и бей малка буква. Не е оглу, а е оолу и е редно да се пише слято с името - Хасаноолу (син на Хасан или Хасанов).

Напротив, Ага и Бей с голяма! Защото са титли, а иначе обръщението "бай" може и с малка, макар да е същото като "бей". Иначе за оглу си прав, то се пише след думата и затова се залепя за нея.

Бей не е титла, на български се превежда като господин. Ага също не е титла, а уважително обръщение. Не виждам основание да се пишат с главна буква, но ако много настояваш - няма проблем.

Малка поправка:

или "оолу", но тогава и "аа"
или "оглу", но тогава и "ага",
но не и "оолу" и "ага"

И двете думи съдържат, наричаното сега "проходно" или "юмушак g" (меко g), което в по-стария турски (в осмаския) се е четяло, но сега (в модерния турски)е загубило фонетична стойност. Затова текстовете от Възраждането са пълни с аги и -оглувци, но стане ли въпрос за съвременно произношение, аа и оолу са задължителни. Вероятно има периоди на преход, в които при едната дума g-то се е четяло, докато при другата вече не, които не е задължително да се застъпват с края на нашето Възраждане, но тъй като това са бавни и неравномерни в зависимост от място и социална група процеси, предлагам, ако се търси нормиране на този въпрос да се използва предложената по-горе схема.

Абсолютно си прав. А какво ти е мнението за главните букви?

Работата е там, че и аз бях стигнала до извода, че всички тези думички се пишат с малка буква, а пък "оглу" - слято. Как тогава обаче ще се казва например посланикът на Азербайджан в Русия:
Полад Бюл-Бюлоглу
или
Полад Бюл-Бюл Оглу,
или както си е на руски:
Полад Бюл-Бюл оглу
??
Ха сега де. Просто ми изглежда неестествено в името да има чуждоезикова съставка с малка буква... Да взема да го побългаря ли? Полад Бюл-Бюл - младши ми се вижда по-естествено. Ама как е правилно все пак?

Полад Бюлбюлоолу се казва човекът. Руснаците могат да си го пишат както си искат.

За главните букви съм съгласен с теб: трябва да се третират като "г-н" и "бай", т.е. да се пишат с малка буква. "оолу" и "оглу" винаги трябва да са заедно с основното (бащиното) име. Иначе си има и самостойна дума "ogul" (g-то трябва да е с обърната шапчица), която значи "син" и може да се каже "Denko oglu", което значи "син на Денко"; когато обаче се казва "Denkooglu" и ако, разбира се, се налага превод, то най-близкото би било "Денков".

Прав си за Бюлбюлоглу, наистина така се пишел човекът! Но той се оказа лесен пример - бащино име + о(г)лу. Обаче ако няма бащино име? Полина Оглу например; или още по-завъртените като Люфтияр Муслим оглу Иманов или Хасан бей Оглу - тогава как?

За "бей" приемаме окончателно, че е с малка буква, нали така? Като Джевдет бей. Включително и за Хасан от предишния абзац ли обаче?

И "ага" като "бей" - с малка буква (Ахмед ага), ама как пък се пише правилно името на злощастната Неда Ага-Солтан?

(Всики примери са от нета, т.е. имената реално си съществуват.)

Примерите са ти не просто от нета, а от рускоезичния нет. Просто не ми се коментира разбирането на братята руснаци за предаването на чуждоезиковите за тях имена. Отказвам се. В много случаи съм се двуомил дали съзнателно преиначават чуждите имена за се бъзикат с хората или просто са си задръстеняци.
А Полина оглу всъщност би трябвало да бъде Полина заде.

ii и от кога титлите се пишат с главна буква??

Ами официалните обръщения са титли, ама щом не са добре! Но принципно е добре да се пишат с главна, като официални обръщения! Избощо иначе не е проблем това.

Обаче ако приемем, че господин и бей като обръщения не са титли и ги пишем с малки букви за Ага няма как да е така, защото то вече не е обръщение, изгубило е тая роля, освен в ираноговоряките страни, и се е превърнало в титла.

не съм чувал граф, княз или цар да се пишат с главна буква

Ако си беше направил труда да прочетеш изписаното преди теб, нямаше да задаваш подобни въпроси. Особено ако беше видял моите мнения.

Kossoman, приятелю, не е съвсем така - само Полина, Люфтияр и, разбира се, Бюлбюлоглу са от руския нет, другите са си от нашия. Ами просто исках да дам конкретни имена за пример и като написах "оглу", такива имена ми излязоха в Гугъл. Но да не обсъждаме сега руския им правопис (от който любимо ми е Гусейн = Хюсеин), ами да видим как правилно трябва да се изпишат на български.

Проблем са онези имена, при които "оглу", изглежда, се е превърнало в някакво бащино или фамилно име - както е примерът с наш'та Полинка горе - в "Полина Оглу" би следвало да се пише с главна буква - или не е така? Всъщност цялото това изписване ми трябва за едни 20-тина имена на хора, живяли в Азербайджан през първата половина на ХХ век; и сред тези имена има доста на брой (вкл. женски), които са съставени по формулата "собствено име + оглу за фамилия".

А за Хасан бей Оглу и Неда Ага(-)Солтан все още не мога да стигна до никакво решение.

____________________________________________
Едно малко отклоненийце под формата на любопитно четиво из историята на наставката "-ов" в българските имена (и други наставки покрай нея), нямащо нищо общо с тази дискусия, но пък много интересно, затова ще ви го покажа:

Наставката “овъ” е играла важна роля в историческите съдбини на народа ни. Има за врагове гърци, турци, сърби, издържа две войни, като служи на българското самочувствие. За неприятелите на българщината тя е очевиден белег за пробудената у българина национална съвест.

Първата война срещу наставката “овъ” откриват гърците чрез Цариградската патриаршия, защото българското самосъзнание се явява заплаха за гръцката кауза. В чисто българските градове погърчените училища и църкви правят мирни завоевания. Сами неспособни да дадат образование, понеже обучението става на непонятен език, те имат за задача да служат на гръцката пропаганда в името на “великата идея”. Изучените в тях се подписват на гръцки и с погърчени имена. Така наставката “иди” навлиза в българския език: Нешиди, Богориди, Крестиди. Но това е само повърхностно, на пръсти се броят българите, които пишат така имената си. А когато повява националният дух, в цяла България “прдъ -овъ се топше -иди, както ледъ прдъ слънце”. Най-сетне, с фермана от 1870 г., който възстановява Българската екзархия и припознава правото на българската народност да съставя отделна община в турско, наставката “овъ”, заедно с цялата българска реч, издържа решителна победа.

Втората война е с турската наставка “оглу”. Всъщност тук има не война, а само гонитба на нашето “овъ” от страна на турците или по-точно на техните управници. Това не е с цел да се потурчват българските имена. Прибавката “оглу” (олу) при личните имена за израз на фамилно име или отечество българите си прибавят предимно под влияние на държавния авторитет и на вековното съжителство с турците, а не под културно въздействие. Така има Денкооглу, Начеоглу, Папазооглу. Ала се намесва гръцката интрига и турците започват да гледат враждебно на българското “овъ”. Гръцката патриаршия клевети пред турското правителство, че не някакъв си български народ иска църковна независимост, а това са платени руски провокатори и агенти. Издавали ги дори московските им имена: Иван-овъ, Петр-овъ, Максим-овъ, които действително наподобяват познати на турците имена на руски дипломати. Турското правителство не успява да разбере интригата. Когато всичко българско започва да им вдъхва недоверие, турските управници започват да обръщат внимание върху “овъ” в надписи и документи. През 1897 г. таен полицейски агент в Цариград рапортувал на министъра на полицията, че видял над един български дюкян в Галата български надпис с “овъ”. Министърът веднага повикал при себе си стопанина и му заповядал да заличи от надписа страшното “овъ”. Човекът се опитал да обясни за свое оправдание, че това е част от фамилното му име и че гърците също окачват над магазините си какви ли не патриотични и исторически табели. На това министърът отговорил: “Синко, отъ гърцит, ако ще би по единъ тонъ въ вска магазия да турятъ, не ни е грижа никакъ. А отъ васъ българитсе боимъ дори и отъ надписит ви съ “овъ”. Вие вървите (напрдвате) съ “експреса.”

Война се води и със сръбската наставка “ич”. Сърбите я обявяват “въ изпълнение договора за вчно братство между Сърбия и България” още с навлизането на сръбската войска в Македония за “освободителния ратъ”. Започва се с преиначаването на текстовете на подаваните депеши и със заличаване на български надписи. Българите лежали в затворите пет месеца само заради това, че имената им завършвали на “овъ”. Чиновниците подлагали на мъки всеки гражданин, който не прибави към бащиното си име “ич” и не се нарече сърбин: Кръстевичъ, Поповичъ, Начовичъ, Мирковичъ. “Овъ” намира простор само в българския дух и има за оръжие само правото си.

Във всеки случай борбата срещу българското “овъ” и заедно с него срещу българската народност е осъдена на неуспех, докато съществува българската народност.
(Източник)

Щом става дума за Азърбайджан, нещата са доста объркани за нас. Там правописът (доколкото в случая въобще е коректно да се използва представката право- ) е силно повлиян от руския фактор. Братята такава езикова реформа са им надробили на азърбайджанците, че още стотина години ще им държи влага. Не мога нищо да те посъветвам. Ако се прилага нашата практика би трябвало да пишеш ага, оглу, заде слято с името. Но дали е допустимо да се прилага точно нашата практика - те това е истинският въпрос, на който точно аз не мога да ти дам еднозначен отговор.

Наставката -оглу се пише слято, както в Денкоглу.

Наставката -оглу може да се чете -оглу или -оолу, но би трябвало да се пише все -оглу. Например, пише се Наим Сюлеманоглу, може да се чете и така, със звучно г, а може и да се чете с дълго о.

Нито ага, нито бей се пишат с главна буква, понеже са съществителни нарицателни, а не съществителни собствени. С малка буква пишем дори такива титли като цар и султан.

В думата ага буквата г трябва да се пише и звукът г да се чува. Произношението аа не е актуално за българския език и не се вписва в него, дори да е актуално за съвременния турски.

Думата ага точно съответства на нашето бай. Бай Ганю на турски трябва да се преведе Ганю ага. В турски думата ага има основно значение бате, а пък българското бай просто е съкращение от бате.

Нашата фамилна наставка -ов наистина е водила борба със съответни гръцки или сръбски наставки, но едва ли се е противопоставяла на турската наставка -оглу, просто защото двете са били взаимно-заменяеми. На български език хората са се пишели Йорданов, Стоянов, Чобанов, Халилов, Исмаилов, .., а на турски съответно Йорданоглу, Стояноглу, Чобаноглу, Халилоглу, Исмаилоглу, ... Едва след така наречения възродителен процес турците в България се сетиха да се противопоставят на българската наставка -ов.

това беше реплика към първото изказване на khosrow, само че тъпия дир я лепна към тебе

Българското "бай" не е съкращение на "бате".
Основното значение на "ага" не е "бате".
Думата "ага" изобщо не съответства на българското "бай".

Изобщо, учил ли си турски поне малко, защото от лексикалните ти декрети лъха неуместно за мен самочувствие?