Без тема

В събота вечер за първи път ми се случи нещо, за което само бях чувала или чела. Присъствах на танцова ... панахида. Много особено преживяване! Бяха наели зала и оркестър. До една от стените имаше мемориал със снимки, брошури, вещи и пр. на починалия. Красив мъж, в разцвета на жизнените си сили, повален от рак 2 месеца преди 40-тия си рожден ден. Бил е преподавател, а танците са му били хоби. Искал е хората да го помнят в танца. Близките му го бяха организирали по невероятен начин. Някакси смъртта беше в залата, но хората празнуваха живота на починалия, защото танцуваха със сърце и душа в продължение на часове. Трудно ми е да го опиша, но ме впечатли много!

Звучи много красиво.

По принцип не бих се учудила на такова нещо, по-чудно би ми било, ако става в България. Преди години имахме един приятел - наистина близък приятел, с когото семейството ми поддържаше връзка някъде от края на 60-те, американец от украински произход. Той беше музикант, интересуваше се от фолклор, имаше дори група, която свиреше невероятни песни от рода на руските цигански романси. Та когато той почина преди десет години, хората, с които беше работил, му организираха точно такава "панихида" - с много музика, с много песни и танци. Изпратиха ни и снимки - наистина беше впечатляващо, а и аз винаги съм смятала, че това е по-хубав начин да почетеш паметта на някого - да посетиш негово любимо място или да събереш приятели и да направите нещо, което е обичал да прави, вместо да ходиш на гробища и т.н.

'I always channel my emotions into my work. That way, I don't hurt anyone but myself.'

Ми да, готино тъй. Аз например искам някой ден като се гътна, хората да си направят купон. Не ща да ревтунят, щото няма смисъл.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

Наистина е красиво, когато живота тържествува! Аз лично го приемам логически, но не мисля, че бих имала силите и мъдростта да почета близък и обичан човек по този начин. Не съм достатъчно "висока" вероятно...

Е, до гробищата няма как да не отидеш... Все пак няма как да му викнат едно такси, нали?

Да де, нямах предвид погребението. Говорех за помените след това.

'I always channel my emotions into my work. That way, I don't hurt anyone but myself.'

Наскоро присъствах на едно погребение. Бяха ангажирали някаква погребална агенция. Ужас... Като на комсомолско събрание. Едни клишета. Простотии големи. Ама на хората си им харесва така. Не знам. Аз бях с мъжа ми. Предупредих го, че ако съм първа и ми организира такъв фарс ще се върна от оня свят да го тормозя докато не направи церемонията както аз я искам.

Катафалката не е ли вид такси?
Уффф! Как ме предизвикваш към черен хумор!

Не бях се замисляла за това. Да. Такси. В едната посока. С перденца и цветя. Звучи почти романтично.

Дано съпруга ти не е природно любопитен като мен. След подобна закана аз бих направила точно обратното на това, което искаш, за да видя как ще се върнеш за тормозенето.

Ти си ведър събеседник по подобна тема.

Ааааааа, щом е за мърморене изобщо няма да се усъмни, че ще го направя. Сладур ми е той, и подробно осведомен какво искам като му дойде времето... Ей така, за всеки случай да си кажа, че да не стане обърка и да трябва да се връщам.

Да, няма да я подхващам сериозно за да не ме изхвърлят от клуба... но никой не може да ме убеди, че един ден няма да цакаме карти в пълен състав. Та в този ред на мисли приемам подобни събития като временна раздяла.

Ми, така де! Ако те обича няма да ти разваля рахата там и да те тормози с връщане на тая грешна земя.

Да ти кажа при такъв фарс тип комсомолско събрание направо ще го разкатая.
Странното е, че това направи впечатление само на мен. И да имаше други не казаха нищо... Но аз не се стърпях естествено... как.

Интересно ми е, неодобрителния коментар само пред съпруга си ли направи? Възможно е и други да са казали нещо, но само помежду си.

Като го казваш ... аз бях преди две седмици на погребение на приятелка, която си отиде изненадващо за всички. Беше лекарка и почина на работното си място. И донякъде разбирам какво имаш предвид, защото и нейният живот беше изключително пълен. Просто нямаше нещо, което да е пропуснала и беше дала много от себе си. Беше странно усещане - от една страна се опитваш да не плачеш, от друга си даваш сметка, че не трябва да се плаче за толкова пълноценен живот, но пак не можеш да спреш.

[линк]

Не само пред него. И пред съпругата на починалия. Неудобно ми беше но аз съм си магаре. Нямаше как да не го кажа. Тя ме изгледа като марсианец на точки. После пред една по-младичка братовчедка. Надявах се, че ще повлияе на баща си (брат на съпругата), но не би! Накрая съседката дето беше дошла да помага ме "успокои", че "така правят всички".

Я ти разкажи за танците. Какви бяха?

Подсказвам: "Ако умрам ил' загинам, немой да ме жалите - напийте се с руйно вино, скършете ги чашите..." Езическо светоусещане, напомнящо ми за тракийските погребални празненства, честване на пълноценно изживян земен път, без обречеността на отвъдни съдилища, без съжаление и страх. И подкрепям напълно, искам го същото. Някой да свири на акустична китара ако може - и да има дрезгав глас.