Скъпи дами!

кочина!?
всеки с истината си!
чувствам се длъжен да отдам дължимото
и да благодаря за стореното

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

благодаря!

чувствам се като малкия принц
който просто иска да си копае градинката
в която да закопае нещо от себе си

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

късмет!?
красива дума зад която стои един потен стоик!
благодаря ти!

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

а и ти ли умееш да наостряш и мърдаш ушчки?
клишето за наполовина пълна чаша не го знам,но
по пътя на логита се досещам за непълното щастие
или...!?

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

бях
после преминах през
а сега съм



Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

ушите нито ги наострям, нито ги мърдам...но това удобство май не ми липсва много...Сега ме размисли пък с това пълно и непълно щастие...използвам израза, че"пълно щастие нема", но нещо започвам да си противореча...като за начало излизам малко на студа, да ми се посмръзнат кристалите и ще се опитам да мисля...но закачайки се с теб- мисля, че Кастанеда е изживявал пълно щастие или Нирваната...изобщо тези агрегати могат ли да се случват без помощни средства и то за по-дълго от времето на действията...или има "наркотик" и наркотик...
Ужас неделя и такива размисли -не е честно просто

времето е чудно вън!
пълно е с хора чиито усмивки са замръзнали
няма пълно щастие!
и както е казал поета...
оценяваме когато губим!
кастанеда е намерил душевен мир с неговата си идеология
изпълнена с мистицизъм и шамани,но той е търсил неща
които аз не търся.малко ми напомня за Ницше и неговия
свръх човек!
аз търся с кого да мога да си говоря без
да казвам нито дума






това дава тонус:


[линк]

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Наистина е чудно и наистина са поусмихнати хората, не забелязах чак озъбено усмихнати от студа..виж дакелката се озъби определено
Наистина е добре да можеш да помълчиш с някой без да ти е некомфортно-много тъпа дума...Анбричка има едно нещо като мисъл-изречение от сотра на: който не разбира мълчанието Ви, няма да разбере и думите Ви"...Аз знам освен мълчаливият разговор какво искам: Не сикам да ме оценяват или аз да оценявам след като съм /са ме загубили...
А свръх човеците /тези поне които се мислят за такива/ са едни много самотни хора...според мен-даже и в мъчанието си
Боже, откакто не съм блондинка не мога да си се нарадвам- ама Аз ...това Аз ли съм
Хубав и усмихнат ден ти желая...даже хилещ

.Анбричка има едно нещо като мисъл-изречение от сотра на: който не разбира мълчанието Ви, няма да разбере и думите Ви"..
Ох, наскоро имах възможност да го преоценя!! Казани некви си думи, вместо да ревна или да се ядосам, млъкнах... и така .. час /който ме познава, ще разбере, че това е ... свръхчовешко за мен Мълчах, пушех, преосмислях казаното, гледах прекрасния пейзаж и пътя и ... мълчанието ми беше разбрано правилно, и думите след това си дойдоха на мястото. Изненадах се от себе си от реакцията си!!
Помъдрявам, явно.. или обичам истински

Помъдрявам, явно.. или обичам истински май и двете

вероятно са самотни,но и бягат
от своите слабости които ги правят
слаби и несигурни...всички на моменти
сме свръх човеци,а после само човеци!
е как да не оценяваш загубата!?
нима можеш без да оцениш поведението си
да разбереш грешката си?

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

прав си за свръхчовецитеи само човеците :-)
за другото-за загубата не си ме разбрал правилно...Първо не всяка грешка е загуба на всяка цена и второ, ....всъщност има в предвид да ценим, обичаме, радваме, възхищаваме и всиките тези трепетни усещания към ТОВА, което имаме в момента, за да имаме поне хубавите спомени, когато вече си е отишло- тогава няма да е загуба-мисля....незнам
Когато спомена за загубата си спомних за случаи, когато са ми казвали, че са загубили най-хубавото нещо в живота си...най-често заради глупост/ не говоря за себе си...а даже и за себе си-какво от това/-за загуба от този "вид" не искам да чувам и да имам в моя си живот...това е- дано съм ясна :-)

вероятно пак не съм те разбрал правилно,
ама вероятно
днес не си в настроение ми се струва?
в такива моменти се сещам за:
...ходя обзет от самосъжаление,а
в същото време ме носи величествен вятър
в небето...

може да ми се смееш,но си измислих (или съм измислил
топлата вода)принципа на малката кошничка
винаги имам малка кошничка за да може каквото
и да сложа в нея да изглежда прилично пълна.
кошницата са моите очаквания,а тя е голяма
колкото са големи емоциите ми

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

аз нямам голяма кощница...може би много малки, но не една голяма,а и съчетанието самосъжалително, но в небето- днес ми харесва

владеш емоциите си като същински самурай!


Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Джедай-джедай, щото и в самураите има колебания...ше припадна ор смях с теб, само какви сюреализми ми приписваш-или очи кат цепки или емоция кат на муха

Джедай под прикритие с перли!

------------------------------------------------------------
Моето КА

мани...щях да напиша една простотийка, ма нали съм под прикритие

джедай?
класика в жанра!
ПРИЕМЕТЕ МОИТЕ ИЗВИНЕНИЯ!!!
виж по романтично е да си джедай от първомай!

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Какво да кажа, освен : Благодаря ти за милите думи, вярвам, че са от самурайското ти сърце изригнали...