Синоними

ли са смрад и аромат?
Все за миризма става дума.

И защо "адска смрад" апък "божествен аромат"?

антоними им казват, а на смрад-воня и на аромат-ухание им казват синоними.
а "защо "адска смрад" апък "божествен аромат"? - от тук можем да проумеем, че ангелите си мият крачката и си режят ноктите, и си перат чорапите, а дяволите - не

Ми в ада на немити крака ли мирише? Все си мислех, че е нещо като на сяра...

Коте, забелязвам, че с граматиката си на ти и винаги пишеш апък слято, а то се пише а интервал пък.Както и да е.
Трябва да гледаш Парфюмът,ако не си, за да ти стане ясно как едно обоняние може да завихри ужасни престъпления.
А смрад се употребява при неприятни миризми от които ти се повдига.Например" Смърди на умрели лебеди!"
Докато аромат веднага ти извиква ягоди и малини в представите, или пък хубав мъжки парфюм като Акуа де Джио.

Чудаците украсяват света!

А Акуо ди Софка на Паваджо на ко смърди?

Quiero escribir aqui
М+З=ВЛ

Аз обичам Мирикъл ъф курс.

Чудаците украсяват света!

не съм била в ада, ама не съм ходила и до рая още, та не мога да споделя от първа ръка впечатления
обаче - адът - на "немити крака", ти пък - само някакви си крака. все едно да оприличиш "дебелата берта" на прашка за скобички.
може би в ада воняе на запалена сяра + майска каца от ланшно зеле + мидени спомени от лятното море, когато отвориш буркана в края на октомври + жива стръв за акули и раци + азиатски полеви затвор + праз, пържен с яйца, нещо такова.
а сега за райските ухания си ти наред

само съм го чела /ако става дума за Коелю/. Не знаех, че има и филм.
Апък миризмите за мен са много важен елемент от живота. Ако нещо или някой ми мирише хубаво /ама хубаво не означава непременно парфюм/, оставам роб на тази миризма.

И освен това имам памет за миризми.
Няма начин да харесвам нещо, което ми мирише на друго нещо, което свързвам с нещо неприятно в миналото.
И обратното.

Сигурно не е приятно да бъдеш куче.

ми дааа....

и затова парфюмът "Дяволо" има ацки аромат:)

Щастието идва при веселите!

тооочно
в момента сме си пуснали
Парфюмъ
потресаващ филм
бррр
усещането за смрад и
нам кво
е направо материално
браво за което на авторите

мдаммм... знаех и аз, че недоглеждам, изпущам нещо
дяволът просто трябва да мирише привлекателно, лъстиво... страстно, огнено, омайващо, възбуждащо сетивата и изпържващо разума, волята, съвестта... къф дявол би бил инак
мани ги, тия вонливците в ада са някакви третокачетвени незначителни демони там... ама па ква смрад вадят!

но в никой случай не би ухал на ванилия дяволът.
би било неестествено, камо ли пък свръх!

;-)...

Как ти хрумна да сравняваш аромат и смрад :-)? Всъщност самата дума "аромат" е тооолкова претенциозна. Не е мойта. Е, и другата не е :-).

Бъркаш автора. Не е Куелю, а Патрик Зюскинд.
Филмът е много хубав. На мен страшно ми допадна, а режисьорското решение за края му, ме разби съвсем. Гледай го!
Аз може пак да го гледам, за да си го припомня, но това е филм наситен откъм усещания и представи. Точно за мен.
Подобно на теб имам изострено обоняние и също приемам определени аромати като приятни, а други наситени като неприятни. Не обичам силните миризми на лавандула, белина, ацетон, тамян, лепило и т.н..
Обожавам леките, ефирни аромати на плодове,на цветя като фрезии, рози и карамфили, на кожа.Особено малкият ми син има страхотно приятен аромат на кожата на главата си. Обичах като беше по-мъничък да си завирам носът в косата му и да си го душа.

Чудаците украсяват света!

Коте, забелязвам, че с граматиката си на ти и винаги пишеш "апък" слято, а то се пише "а", интервал, "пък"._Както и да е.
Трябва да гледаш "Парфюмът",_ако не си, за да ти стане ясно как едно обоняние може да завихри ужасни престъпления.
А смрад се употребява при неприятни миризми, от които ти се повдига._Например_"Смърди на умрели лебеди!"
Докато аромат веднага ти извиква ягоди и малини в представите, или пък хубав мъжки парфюмя като "Акуа де Джио".




всеки е главен герой в неговия си филм - С

нааай-прекрасна е миризмата на бебе
когато съм с внучката съм опиянена направо

а повдига ли ти се когато засмърди на пържоли,
от скарата на комшиите?

Щастието идва при веселите!

Не е Куелю, а Патрик Зюскинд.

Сбърках го с Алхимикът!

Разбрах, бе! Нали лаф да става!
Пак добре, че с 11 минути не го обърка.

Чудаците украсяват света!

Апък се набива на очи, а другите грешчици могат да минат метър.
Ех, и аз веднъж да направя забележка , а тя да ми излезне през носа.

Чудаците украсяват света!

........................
Апък как се пише деденцелюбимо или Дяденце Любиму?
Не ги разбирам тези неща!