Моите сълза и сърце

„Ово е мое суза и сърце”


Нали ви се е случвало да срещнете някой за кратко ? Да ви каже нещо още по-кратко. Вие да вземете да го запомните за цял живот.
Къде ли е този сръбски учен, който ми подари тази реплика ?
Човека ми го казваше докато ми подаваше един предмет направен с много труд. Все едно направи магия. Всеки път, когато виждам предмета виждам и широката усмивка с тъжните очи. Думите все едно влизат с вятъра в стаята.

Напоследък около мен все изригват някакви хора. Всевъзможни нападки и обвинения се мятат като чукове. Тия хора до вчера са били много мили с мен. През наивният ми поглед са били загрижени и безкористни в отношението си.
Докато седя и броя до 100 мълчейки, гледам уж в земята от неудобство, вътрешно се усмихвам с безкрайно задоволство. Веднъж за това, че чуковете се удрят в стената от мълчание. Втори път, че ударите рикошират и обвиненията ми отговарят на въпроса защо са били мили и добри с мен. В момента на просветление чувство ми за дълг се освобождава от тежко бреме.

До тук добре. Всичко е перфектно и по местата. Терена се разчиства и място се освобождава.

Но какво да правя с хората, които са ми сузата и сърцето ?

Там вече ми става трудно. Там също мога да седна и да мълча. Но това, което се случва вътре не е задоволство с усмивка и нищо не си идва по местата. Напротив. Пластовете се разместват и зейва някаква бездна.

Та :
Има ли неща, които са ви радост и мъка ?
Неща които ви изправят пред желанието да ги захвърлите възможно най-далеч. Но не намирате сили защото знаете, че ще ви е мъка.

Графенберг ела сега ми кажи, че тези, които най-много се карат всъщност най-много се обичат и да приключваме темата

Моля някой друг да дойде да каже, че най-скъпо ни е това за което сме се трудили най-усърдно

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

ами какво да ти кажа, най-скъпото съм Аз
мен кучето ми е сърцето и знам, че то никога няма да ме нарани, предаде или да ми се скара. Няма да двуличничи и ще прави това което му кажа или това което му е на сърце.
Сузите са ми ... не знам ... кое ми е.
ти пък кво си го замислила ... намери центъра си на тежест. Опитвай се да не го губиш - каквото и да правиш. Така винаги ще си тежиш на мястото

"Бях луда по него, а сега не мога да го гледам! Как се променята мъжете само ..."

Кучето е доказателство за съществуването на платената любов.

почти

"Бях луда по него, а сега не мога да го гледам! Как се променята мъжете само ..."

Моля някой друг да дойде да каже, че най-скъпо ни е това за което сме се трудили най-усърдно

Ето, аз го казвам, но това не е нещо ново, има ли кой да го оспори?

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Колкото и странно да звучи, мен най-много ме боли за милата ни родина... 3 пъти я оставям и 3 пъти се връщам, защото не е редно да си зарязваме магарето в калта и да чакаме друг да го измъкне....
най-скъпо е това за което сме се трудили най-усърдно не само ние, но и хората преди нас, не бива да забравяме лицата на бащите си!

Recedite, plebes! Gero rem imperialem!

Е, на мен не ми звучи странно.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

e па нема

Veni, vidi, vici

Не мисля така Дарки, виждал съм собственик на куче(алкохолик) да го пребива, да го държи гладно и т. нт. но кучето винаги го е гледало като куче в очите!

Много е трудно да откриеш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма в стаята!

ми анджик де, купуваш си го от магазина и то те обича, ку щеш го дръж гладно или пребивай, то си те обича и тва е!

Най-скъпото си си ти, но не се прави, че в теб няма частици от други хора. Не ме разбирай буквално.
Пример за това е точно репликата на човека описан в началото на темата. Дал ми е нещо и го нося с мене, защото ми е ценно. Помня, че го направи като жест в отговор на моята най-искренна усмивка и възхита от труда му.

Моя си център на тежест може да си го знам.
Но в центъра на тежестта в отношенията ни с другите хора не седим сами нали ?

Пиши и моето сърце при кучето ми по същите причини. Въпреки, че моето и ми се кара и ме претрепва в някои ситуации

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

То много от любовите ни се оказват "платени" по един или друг начин Дарки Къде сълзи, къде сърце.

Само дето "цената" не е обявена предварително

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Нищо странно няма Хари.

Човек милее за различни неща. Въпроса е да е наясно за кое, защо. Милеенето го доказва точно с това, че не си оставя магарето в калта

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

ако го вземеш от улицата как е ?

"Бях луда по него, а сега не мога да го гледам! Как се променята мъжете само ..."

има в мен адски много частици. Все пак те са ме направили мен си. Ако човек може да се поучи от опита на другите се оформя като образуван от много хора. Не са 1 и двама хората повлияли на нашият живот мислене и тн ...

когато намериш своят център на тежеста можеш да увлечеш в него и партньора си

"Бях луда по него, а сега не мога да го гледам! Как се променята мъжете само ..."

Къде е "платеното" в любовта му! По скоро е безкористна!

Много е трудно да откриеш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма в стаята!

ако го зема аз, ще обича мене, нищо че съм черен и още 16 прилагателни нататък, ако го земеш ти - ще обича тебе, нищо че ще му миришеш на бензин и моторетки, ако го земе киро, ще обича киро, нищо че е 'дминстратор и така ...

още един въпрос: само мен ли ще обича или всички около мен или поне повечето

"Бях луда по него, а сега не мога да го гледам! Как се променята мъжете само ..."

а всъш'ност... "нищо на тоя свят не заслужава и пет минути тъга"

беше шега.

Но в тази поговорка, колкото и повърхностно да звучи, има и истина. И тя е точно тази, за която ти пишеш. Колкото повече някой ти е близък, толкова повече боли когато обидата дойде от него (и ти се иска да го захвърлиш още по-надалеч за да не идва отново тази болка).
Заради различната си емоционалност различните хора реагират в такива ситуации различно. Някои мълчат и го потискат в себе си, някои си го изкарват на други близки и прочие. Но има и тези, които крещят точно по този, който им е нанесъл удара. И - колкото е по-близък човекът и обидата голяма, толкова е по-силно викането. Не мислиш ли?

И ДА! Неща, за които сме се трудили най-усърдно са ни най-скъпи.