на чаша кафе...

Група отдавна дипломирали се студенти посетили един от своите професори от университета. Всеки от тях имал своя успешна кариера и реализация в обществен и личен план. Приятният разговор скоро обърнал посоката си и се превърнал в поредица от оплаквания от напрегнатото и проблематично ежедневие. За да почерпи гостите, любезният професор донесyл кана с горещо кафе и десетина различни чаши. Сред тях имало порцеланови, пластмасови, стъклени, керамични... Някои изглеждали съвсем обикновени, други били изящни и фини, трети – с причудливи и странни форми. Професорът предложил на гостите да си налеят от ободряващата напитка. Когато всеки от тях си сипал кафе във взетата чаша, той казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха на масата. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Това, което всички искахте, беше кафе, но всеки от вас съзнателно пожела и се пресегна към най-хубавата чаша. А после дори започнахте да оглеждате чашите на останалите. Животът е кафето, а работата, парите и социалното положение са чашите. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме истински да вкусваме от напитката... Не забравяйте да се наслаждавате на кафето си!"

Това е много хубаво и много вярно. Трябва да си го припомняме по-често, накара ме да се замисля...

Много истинско и вярно, НО често забравяме да се наслаждаваме на дребните неща и все искаме още и още .... усмивките и радостта остава на заден план

Hot stuff

аз преди се мъчех да видя тези дребни хубави моменти и да са ми опора, а сега ги усещам и им се наслаждавам. Някак вътрешно израстнах за тях. От известно време съм в доста добра кондиция (пу пу, да не дърпам дявола за опашката). Може би точно, защото почнах да подминавам всички дребни несгоди и може би най-вече спряха да ми действат хора - сноби, злобни, меркантилни. Или просто помъдрях от възрастта.

Ох, хвърли насам рецептата, защото аз всеки път, когато прочета нещо такова си казвам, че няма повече да се ядосвам за глупости, но накрая все не успявам. Искам да съм над тези неща, а толкова не мога...

Докато си напиша поста и клюкарника затвори...
... та да си кажа - нещо се депресирам от лошото време и курсовата работа дето хич не върви, пък нямам вече време, и реших да "грейна" в жълто-оранжево...

като ми стане хубаво от нещо гледам да не го отминавам, а да му се насладя колкото може по-дълго. Дори и някакви дребни случки с децата или половинката се връщам отново и отново към тях в мислите си. Не съм в очакване на новото, а си преживявам минали случки. Ето кога беше август и ходихме в Родопите, а още си мисля колко хубаво ни беше. Като се ядосам веднага се питам защо и има ли смисъл да задълбочавам толкова нещата. И знам, че е ми е хубаво, когато съм спокойна и гледам бързо да мина през гадното настроение.

лошото време и на мен много ми влияе, особено ако съм вкъщи

Е поне се опитваш - това не е никак малко.

Хубава история.

Вече се разписах по тази тема в Женския

само така, марго!

[линк]

Не е така. Човек трябва да се стреми всичко около него да е хубаво. Не ми се пие кафе от мръсна или нащърбена чаша. Искам да ми е хубаво пред очите.