Тема за размисъл

6 отговора 0 прегледа
#1

Тема за размисъл

Как мислите има ли връзка между разтворимостта на органична киселина и дисоциационната и константа? По специално имам предвид бензоената.Изобщо кои сили в кристала пречат на дисоциацията и възможен ли е случай на дисоциация без пълна разтворимост?

Отговор
в отговор на Mamut4o #2

Re: Тема за размисъл

личи си, че си новак. Нищо не си обяснил за разтворителя, само се предполага, че е вода. Нищо не си казал за температурата.
Двете неща нямат нищо общо по между си, а и в много случаи са и трите накуп. Всеки преситен разтвор например.

Отговор
в отговор на N_7O #3

Re: Тема за размисъл

Разтворителя е вода.Температурата на водата е произволна но не достатъчно висока за да се разтвори киселината.

Отговор
в отговор на Mamut4o #4

Re: Тема за размисъл

възможен ли е случай на дисоциация без пълна разтворимост?

Какво разбираш под "пълна разтворимост"? Някои течности са напълно смесяеми в определени температурни граници, но твърдите вещества имат крайна разтворимост, която зависи от температурата и вида на разтворителя.

Основният принцип при разтвяренето е "Подобни се разтварят в подобни". Вещества с полярен или йонен строеж са склонни към висока разтворимост във вода, а неполярните съединения са слабо разтворими. Това правило не е абсолютно, все пак - по-точно е да се сравняват енергиите на кристалната връзка и на солватацията. Някои вещества вещества със силна йонна връзка са слаборазтворими във вода, защото процесът е енергийно неизгоден - пример: KClO4.

Ако перифразирам: "Възможен ли е случай на дисоциация при слаборазтворими вещества?" - отговорът е "да", особено ако са с полярен строеж. Например, сулфидите на тежките метали са слаборазворими, но напълно дисоциирани във вода.

Как мислиш, че стои случая с органичните киселини?


----
бял подпис на бяло поле

Редактирано от linjack на

Отговор
в отговор на linjack #5

Re: Тема за размисъл

В примера който даваш със сулфидите напълно се дисоциират само тези молекули които преминат в разтвора,a тези които останат в кристала?
И освен това тук по скоро говорим за хидролиза отколкото за дисоциация.
Въпросът ми към органичните киселини е дали е възможно да отделят водороден протон а ,,опашката,, да остане в кристала?Така като се замисля би трябвало само молекулите в най външния слой на кристала които са в досег с водата да отделят протон и процеса да спре до тук,което обяснява слабата киселинност в студена вода и същевременно не разтворимостта на самия кристал.Ако опашката преминаваше също в разтвора то тогава кристала щеше да се разтвори.

Отговор
в отговор на Mamut4o #6

Re: Тема за размисъл

Ако гледаме теорията на Брьонстед и Лоури, в много случаи границата между процесите хидролиза и дисоциация е условна, но понякога е удобно да говорим за дисоциация (в смисъла на Арениусовата теория) - и в случая не виждам проблем да го правя. По-правилно би било да кажа дисоциативна солватация (хидратация), но не и хидролиза. Това са подробности.

Въпросът ми към органичните киселини е дали е възможно да отделят водороден протон а ,,опашката,, да остане в кристала?Така като се замисля би трябвало само молекулите в най външния слой на кристала които са в досег с водата да отделят протон и процеса да спре до тук

Хъм, какво значи "най-външния слой" - омешал си термодинамика и кинетика - разтворимостта на веществото не зависи от дифузията на йоните извън кристала, от това зависи само скоростта на установяване на равновесието. С повишаване на температурата, кинетичната енергия на йоните расте и те по-трудно се съутаяват - твърде много енергия и висока ентропия. Това, пак казвам е условно - някои вещества имат положителна топлина на разтваряне и с повишаване на Т, разтворимостта им пада.

Това, което описваш - с отрицателно заредена повърхност на кристала и положително зареден разтвор - не се наблюдава точно така. Кристалът може да има повърхностен заряд, поради повърхностна хидролиза/дисоциация или асоциация на йони, но около него има компенсиращ двоен електричен слой, самият разтвор остава електрически незареден. Такова, например, е приблизително поведението на йонообменните смоли. Но за киселините - слабата киселинност при ниски температури се дължи на разтворените и дисоцииринани молекули.

Тази "нерастворимост на самия кристал", за която говориш, е илюзорна - кристалът се разтваря, но малко - ти просто не можеш да го видиш.

Що не вземеш да почетеш малко физикохимия - нещата може да ти се поизяснят.

ПП:При металните сулфидите не е много коректно да се говори за "молекули"...


----
бял подпис на бяло поле

Редактирано от linjack на

Отговор
в отговор на Mamut4o #7

Re: Тема за размисъл

Кои сили пречат на дисоциацията?
Силите на мрака.

Отговор