Още малко опит

Много ми се ще да попитам сума ти неща... чудя се дали аз нещо не разбирам. Кажете ми къде бъркам?
Аз мисля, че в къщи всичко се върши по равно и заедно - пазаруване, готвене, пране, чистене. Плащането на сметки се следи и от двамата и се плащат и от двамата по равно. Купуването на храна се следи и от двамата и се плаща и от двамата по равно. С една дума мисленето, предлагането и вършенето на общото ежедневие не е нечий приоритет на сексистка основа.
Обаче това изобщо не е така. Искам да разбера, наистина ли жената се прибира в къщи, мисли за вечерята, пазарува, минава пътьом да плати сметките, готви, пере, чисти, храни се сама, защото мъжът още е по задачи, преди да си легне тя, той се прибира скапан, никой няма настроение вече, спим и утре е същото. На разговорите някакси ми се пробутва идеята, че аз съм жена и съм имала афинитет към домашната работа, а той е толкова зает, че аз даже не го разбирам и не го обичам вече ми се казва, след като това на мен не ми харесва.
Добре, кажете, ако е така в живота, просто ми остава да си измисля някакъв смисъл, че има това и да се примиря. Откъде ми идват на мен такива странни идея, дето на практика изобщо не са така. Общо взето и от други хора чувам, че така стоят нещата.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Както е казало кучето На всеки му се случва да го налегне работата но ако това стане ежедневие значи жената по приоритет е след работата. Да ама работата не пере готви глади и чисти нито някои други по-специфични аспекти на съвместното съжителство Аз съм ЗА равноправието в нещата. Може мъжа да не умее да глади да речем но може да го компенсира с чистене и готвене. Примери безброй. Относно разпределението на парите - кел файда да имаш много пари като няма за какво да ги харчиш? Преболедувал съм го. Човешкото в къщи няма цена. За съжаление много хора го разбират след като тотално са осрали пейзажа а пък после седят и питат - що така?! Ами така. Кой мисли само за себе си проблемите си работата си и все си е на първо място дотам го докарва.


Да ти отговоря експлицитно - не бъркаш никъде! Дано това те успокои

аз също съм за разделянето на всички
ангажименти и всяко налагане и отбягване
е неприемливо и неефективно за връзката.
хронично не понасям търтеи с подобно поведение
от мъжки и женски пол!!!

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

тази тема ме интересува и бих
искал да добавя нещо от себе си,а
всъщото време не намирам думи за
да напиша нещо...странно!
чувствам се пуст,празен и вероятно е
така защото и аз самият съм си задавал
същите и други подобни въпроси,но прекалих
с размишленията,изгоряха желанията ми някъде по средата
да търся синхрона и равновесието.
Безсънна,не се променяй!
:))
Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Понеже днес съм на такава вълна, ще ти отговоря по този начин.

Хващам се първо за това, че описваш ситуация, в която жената върши всичко като желана. И второ ситуация, че щом тя не го върши, реакция "Не ме обича".

Това е често срещано, но не е зряло. И на практика идва от фиксация в оралната фаза. Т.е. тогава бебето на няколко месеца има фантазията, че значимият обект (най-често майката) е длъжен да дава емоция, храна, обгрижване, подсушава и т.н., т.н. един вид всичко. Бебето все още си мисли, че светът се върти около него и също така не може да направи разграничение между храна и любов - всичко това го получава от мама. И ако не му е стигнало вниманието и любовта от майката или пък ако тя го е продължила прекалено дълго изкуствено тази фаза като не го е оставила да осъзнае, че всъщност не е център на вселената, тогава човек като порасне очаква от значимия друг (съпруга, любима) да бъде мама и да прави всичко - да го обгрижва, да му готви, чисти - така изживява нейната любов. И ако тя не го прави, решава, че не го обича. Защото ако го обича, е длъжна да го прави. И дори човек интелектуално да казва "да, бе, аз се сещам че не е длъжна" на емоционално ниво тече този процес, в който той има очаквания и ако те не се изпълнят се засяга.




ПП. Иначе личното ми мнение е, че не е нужно всичко да е поравно - може да се разделят сферите според желанията на двамата. Ако някой нещо мрази да прави например или нещо му е по-удобно, приятно. 50:50 си е много статистическо, все едно счетоводител разпределя задължения.


let it snow, let it snow, let it snow

Моля разпредели ми кой взима решения, при положение, че единият не може да взима такива, а другият не иска да носи цялата отговорност.

Благодаря предварително.

Това си е според ситуацията и решението. Може адвокат да го вземе, може лекар, счетоводител - зависи за какво става въпрос, някой, който е компетентен.

Единият защо не иска да ги взима? Защото се страхува, че другият няма да е съгласен с неговото мнение, а много иска да му се харесва или защото много се колебае и не може, т.е. чака на практика или подкрепа и сигурност от другия (ако се чувства несигурен) или обгрижване (като вземе решение вместо него), или чака другият да сбърка и да му се навика


Иначе хората е добре да се допълват. Обикновено по-силният характер се налага при решенията освен ако точно защото е по-силен не гледа да направи така, както другият иска.... Равнопоставеност си е най-добре, но ако единият избягва отговорност, няма как да стане. Тогава другият ще се адаптира и той ще я поеме ИЛИ ще напусне ситуацията.


let it snow, let it snow, let it snow

Напусна я. И го нарекоха страхливец.

Така го е нарекла, защото е очаквала от него да вземе той някакво решение, да поеме отговорност вместо нея. Може дори да е имала мнение какво решение трябва да вземе, само че да е искала да не идва от нея, ако е било рисково.
Но какво значение има това, ако той се чувства добре с избора си.


let it snow, let it snow, let it snow

Бинго!
Но е тъпо.
След поемане на цялата отговорност само от единия, отговорността пада само и изцяло върху него.
И ако е фиаско....другият ще го обвини.
А това боли.

Така е, но да оставиш решението в ръцете на другия, също е решение. И този, другият, може да го извърти така, че след като е делегирала властта, отговорността е и нейна - имала е възможност да предложи друго, а не го е направила. Това, ако има почва за подобни обяснения, разбира се. Защото ако всичко се случва на процесно ниво (т.е. емоционално), а не на интелектуално, тогава обяснения няма да помогнат.

От една страна да поемеш цялата отговорност е неприятно нещо, но от друга това ти дава власт и свобода ти да решаваш. Нещо, което много хора биха искали, но не им се позволява от половинките, например. Това го казвам, за да погледнеш и от евентуално положителна страна.


let it snow, let it snow, let it snow

Всъщност ми хареса как преплиташ мнение и решение.
Интересна логика.
Мнение е едно, решение е друго.Не можеш ли да взимаш решения, за какво си на този свят?

При мен се случи така, че се взимат бързи и трезви решения за едно , а мнооого трудно се взимат решения в отношенията ни.
И после какво?Ти го искаше, ти го реши, ти се съгласи, ти каза така да стане...
Ееееех ,жени.....тайфуни с нежни имена....

Има си причина единият да изчаква другият да реши. Потърси тази причина, усети я. Може така да е възпитана, че мъжът трябва да взима решенията. Това, разбира се, е най-елементарното обяснение.

Но ако й е толкова нежно името, приеми тайфуна като танц


let it snow, let it snow, let it snow

не можах.

То бяха ''ох искам, но...'', то бяха''ама сега тва, ама сега онова, ти?...а?..,
''а ти искаш ли го?, ''...ох да беше друго, ама не точно тва...''

и после: ''...ти къде чу ,че аз не го искам'', ''ти как разбра,че аз не съм съгласна?''.... ''Ти се уплаши, тва е цялата работа''....''аз тъкмо да ти кажа, че и аз го искам и тииии...''

Хахахаха, баси, даже ми е смешно.

ам да
сякаш си описала същото, което се случва и на мен....
и явно не само на мен
не, няма да се промени
остава ти едно - да се влюбиш отново в него....
или в друг и да избереш да живееш в приказка
съжалявам, но нямам отговор

и.. не не си сбъркала - ние еманципираните кучки сме тъпи до мозъка на костите - в разходите участваме поравно, но в поддържането на семейния уют участваме еднолично, после се оплакваме от което и направо /или заобиколно след дълги преговори в режим safe mode със онова, как се казваше ....съвестта/ си хващаме любовник за компенсация на загубената романтика.

Ах колко точно е казано товаааааа.....

Адмирации!

Ами знаеш ли какво - в такава ситуация, ако вземеш решението, което тя иска, ще го усетиш по някакъв начин в поведението й, а ако вземеш другото ще последват реакции. Ако искаш да си с нея, можеш така да се ориентираш, но няма как да не бъдеш поне малко "татко".


Иначе това, което пишеш, си е хленчене на едно недоволно дете, че не е станало, както го е искало. Оттам идва и "ти се уплаши", защото и тя се е уплашила и я е яд и на себе си, може би. Или друг вариант е да е искала да те пробва какво реално искаш и дали мислите еднакво, но то си зависи какво е било решението.


let it snow, let it snow, let it snow

Захапа ме и ти. Е дано ти е вкусно.

Не е хленчене, щото имах чувства. Каквото е пробвала и е искала да види, го е видяла.Да, зависи от решението.
Беше важно и зависеше от двамата. Имахме отговорности, които трябваше да поемем заедно.

Аз нека си хленча.Загубата е и за двамата.

Лека вечер и благодаря за вниманието и отделеното време. За мен беше полезно.

Имах предвид нейните думи, които цитира, че са "хленчене" и то не в лош смисъл, ами просто като близко сравнение, за да кажа, че не че иска да те обиди, ами не е станало на нейното и й е гадно и затова го говори това. Освен ако не си цитирал себе си и аз не съм разбрала.

Лека вечер


let it snow, let it snow, let it snow