Продължение

"Надявам се да си се научил да мислиш трезво и с мисъл за последствията."

Пиша ви това именно защото се научих да мисля за последствията. Извинявам се че отново отварям нова тема свързана с предходната ми, но исках да се прочете от повече хора. Исках да ви обясня, че разводът е крайна мярка до която в повечето случаи се пристъпва прибързано. А не бива. Най-малкото в името на децата и естествено само при наличието на чувства между съпрузите. И не винаги нещо счупено не може да се залепи. Може би няма да е същото, но отново, ще е цяло. Не винаги е възможно да се получи. Дори в редки случаи. Но шансове трябва да се дават. До последно. Когато сключвате църковен брак, той не предвижда развод, а трае цяла вечност.
"И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува” (Матея 19:8–9).
Скоро попаднах на интересна статия, където в общи линии се казва следното:
Бракът не бива да се приема като договор, който може да бъде сключен и развален при първата трудност. Повечети бракове не се прекратяват поради несъвместимост, а от егоизъм. Но решението не е това, а е свързано с лична промяна. Тъй като разводът разделя интересите на децата от тези на техните родители, те са първите му жертви. А иначе най-добрият начин да избегнете развод с партньор, който би ви наранил по каъвто и да е начин е да не се жените за него. Успехи

"Когато сключвате църковен брак, той не предвижда развод, а трае цяла вечност."

Аз пъ получих дикимент за разтрогване на църковния ми брак по пощата, подписан и подпечатан от Светата Митрополия, без хабер да си имам, че е възможно въобще и без мои стъпки за целта. Уточнявам от чиста любов към детайла.


- - - -
Recuerdame

Леле, трета тема на една и съща тема в рамките на два-три дена. Ако има нещо дет не си ни казвал до сега, давай направо, че ше наводниш Първа

Quiero escribir aqui
М+З=ВЛ

А стига бе верно ли?И кво пише вътре?

Ти си голЕм сладур ‘начи

„Исках да ви обясня, че разводът е крайна мярка до която в повечето случаи се пристъпва прибързано. А не бива”

Благодаря за обяснението. Малко късничко ни идва туй ти обяснение, като се има предвид, че вече сме разведени, но айде ... няма да бъдем дребнави.

Ти не четеш ли отговорите в темите си ? Ако да що пускаш една и съща повторно? Не се заяждам само питам.

А ако не си встъпил в брак, но се разделиш с партньора си, при наличие на общи деца, нима пак не се засягат по някакъв начин интересите на децата?
Може и да съм лекомислена според мнозина, вярно е, че не съм и преминавала точно през това, ала на мен ми се вижда много силно драматизиран момента "дете на разведени родители". Сигурно ще повторя и други, ала перспективата едно дете да живее в атомосфера, в която е надвиснало напрежение от нелюбов, недоизказаност и неразбирателство, даже не говоря за случаи буквално на ексцесии между родителите, ми се вижда по- неприятна и вредна за психичното му здраве от варианта "развод" или "раздяла". Тук обаче е моментът хората да покажат колко струват,казано най- популярно. Амбициите на по- силно обидения или наранения да натрие носа на другия, много често на гърба на детето, и изобщо децата да бъдат използвани като разменна монета или като средство за натиск и психологически тормоз, е основоно това, което накърнява най- силно интересите на децата. Защото бракът, какъвто и да е той, граждански или църковен, не е гаранция за доживотна обич и хармония, понякога нещата са необратими и жертвите на лицемерието и живот под мотото "правим го заради децата" са не само децата, неизраснали в приятна семейна среда, ала и родителите, ненамерили онази обич и хармония, на която всяко човешко същество има своето мъничко право.
Не смятам, че счупеното никога не може да се залепи и да изглежда така че да не дразни окото на "естета", ала не трябва да се лепи на всяка цена. Няма смисъл.

Опасявам се, че няма да се получи... дълга дискусия.
Ако не го обърнем на смях, разбира се.

Със сигурност, аз вече не мога да бъда сериозна.
Много се впечатлих от рефренът: шанс до последно.

Докога? До гроб?
И това в името на децата?!
Един приходящ и изходящ биологичен тати... Их, че кеф! Може, ама ако е моряк. Или военен на мисия.

П.П. Пък аз като малка исках да се омъжа за капитан на кораб. Щото чух, че ги нямало с години понякога...

Желим овде написати...

... студени тръпки ме полазиха от това "трае цяла вечност". Никому не мога да се врека за толкова дълго време, пък и гаранция да му дам. Изобщо много дълго ми се види туй "цяла вечност" и лишено от всякаква привлекателност. В това словосъчетание има повече окови, отколкото обещание. Мммм, не. И колко съм щастлива, че един от браковете ми не траеше цяла вечност, ако знайш...

Аз по-скоро съжалявам, че се омъжих, а не че се разведох. Омъжих се с много любов и много вяра, че няма начин нещата да не се получат, но понякога наистина не се получава. Доколкото схващам бившият продължава да е същия тиранин и жените продължават да си тръгват от него. Тиранията не се проявява отведнъж. Тя се наслагва с времето. Търпиш, правиш компромиси, па накрая ти писва. Като съм сбъркала, дай да страдам доживот! Някак си не ми се връзва да се пренасям в жертва, а както я бяхме подкарали наистина щях да си отида млада и зелена!
Слава Богу, че нямаме деца. Иначе щяхме да се избием в прекия смисъл на думата!
Веднъж Асасин ме попита как така са се вдигали скандалите? Добре де, защо с този си мъж нямаме нито една дума казана накриво? Значи причината не е в мене. Та такива ми ти неща! Най-добре забрави миналото и се опитай да си организираш по-добре бъдещето! Никак не бих се зарадвала ако бившият реши "да си ме връща", ама никак!

Оня ДеНиро от 2004, който си заряза жената и дъщерята заради голямата пламенна любов със семейна жена??? И дето щяхте да се развеждате и двамата, ама се разведе само ти.

Нали ти сърфираше по вълните на любовта?! Цунамита те връхлитали...

Бъркам ли нещо?


Я, кажи какво искаш, че вече ставаш досаден

Аз пък едно не разбрах - това, че вторият баща на сина ти го е записал на народни танци ли го прави див селянин? Защото, моите уважения, ама и аз смятам да се запиша на народни танци, та се замислих, ако това ще ме направи дива селянка хич да не го правя, да не се излагам, де.

Е, то ако иде реч, и Папата развежда. Нищо, че трае дълго.

О, чакай, че се сетих нещо в духът на темата.
Допреди грубо 10 години, срокът за размисъл, който отпускаше Папата, беше 7 години. После го намали на 3.
Дори и той проумя, че шансовете не могат да са "до последно".

Желим овде написати...

Ето в твоят случй те подлрепям напълно. И е прекрасно, че си намерила щастието. Аз говоря за случите в които "съгрешилият" да го наречем, може да се покае, да се промени. Тогава трябва да се дават шансове, вместо да се прибързва и да се хващаш за развода като за единственото решение на проблемите.

Сега ми стана ясно. Преживяваш, че жена ти, вместо да те чака да се покаеш, да установиш, че от лЕбовта нищо няма да излезе, примерно, и търпеливо да изчака момента, в който разумът ти пак ще се върне на обичайното си място, взела да си търси щастието, а пък и евентуално го е намерила... Не е ли малко егоистично, а?

Синът ми си има един баща и това съм аз :) Относно селянията...дадох ви пример със нашумелият испански сериал "Моите мили съседи" .... шарен свят. Различни хора, различни разбирания. Моите са си мои :) Не те карам да приемаш моите виждания, само ги споделям.

Ми, ако бъдеш така любезен да ми отговориш: Как по-точно ще докажеш, че си се покаял и променил?
Само не ми казвай, че е въпрос на доверие...

Аз пък не бих дала шанс в по-голяма степен, точно заради децата ми.
Всячески бих се опитала да им спестя циркове, сцени и гледки от инфантилни, безотговорни деяния.
Ако не си трил сълзите на детето си, докато майка му си вее байрака нейде, не си отговарял на кофти въпроси "къде е мама? кога ще си дойде?", ако не си гледал детска болка причинена от безумията на възрастни хора, няма да разбереш и бъкел от това, което ти казвам.

Човече, забрави тази дума "трябва". Няма такава.
Ако са ти отрязали достъпа до детето, разбирам, но явно проблемът не е такъв.
Порасни.

Желим овде написати...

Вярвам ти просто ми стана интересно Значи ,ако се жениш и развеждаш до 4-пъти всичко е по християнски Това обеснява,защо си го получила в деня на християнското сем до 4пъти се си праведен християнин