Извънбрачна връзка

Какво мислите за извънбрачните връзки?
Къде свършва "позволената граница" и обратният път става невъзможен?
Какво става, ако и двамата сте обвързани вече?
Бихте ли развалили семейството си? Бихте ли развалили чуждо семейство?
Ако сте огорчени, но все още обичате?
Ако се разделите, но все още цялото ви същество се бунтува и само достойнството ви помага да носите маската на безразличието?
Как се справяте?

Бе, хич не е лесно.......Но се бориме, справяме се.

Не бих си развалил съществуващото семейство. Случвало ми се е веднаж (не го развалих аз, развалиха ми го), та знам на каква цена идва.....Има цена, да знаеш. И отнема и жертви.

here I am

Аз пък покрай едни събития в живота ми прогледнах и установих, че във времената, в които живеем, дори и с добрите намерения, които имаме, не може да си с някой до края на живота ти. Не може. Мислиш си, че може, докато не срещнеш някой, който да ти занимава мислите постоянно. Тогава късаш синджира и се преориентираш. Може да не стане нищо с този човек, а може и да стане - да поживеете 5-10-15 години и после пак фаза нула - някой ти се появява в полезрението, късаш синджира и продължаваш.

какво да мисля.. при положение, че губя интерес към партньора в рамките на 2-3 мес., мисля, че извънбрачните връзки са едно необходимо зло, за да се чувстваш жив и желан
стига да ти е ясно, че са просто за забавление. Не съм сигурна, че бих си развалила семейството, но да не се заричам..

твоите въпроси са много относителни и извадени от контекста така или иначе. Няма принципни отговори на тези въпроси, още по-малко се надявам да взимаш личното си решение на база опита/мнението на другите тук

Подаръците, които се помнят...

не може ли да ти занимава мислите без да късаш синджирите и да почваш от нулата.. малко лекомислено ми звучи

Подаръците, които се помнят...

Може. Но при мен не се получава. Не се смей, но ме притеснява фактът, че любовникът ми ще ме смята за курва, а някакси не мога да си представя да правя секс с мъж, който ме смята за курва. Аз затова слагам чертата и почвам от начало, защото какъв е смисълът да си с някой, а да искаш да си с друг?

Иначе, ако е само някакво временно увлечение, тогава и без секс се минава. Но аз не говоря за тези временните, за които ти трябва само малко време и пространство, за да ти станат безинтересни. Аз говоря за онези, които с месеци, години не можеш да забравиш, а напротив - откачаш още повече.

По ред на номерата:

Какво мислите за извънбрачните връзки?
Не одобрявам.
Къде свършва "позволената граница" и обратният път става невъзможен?
"Границата" за всеки се простира до различно място.Онова,което някой намира за невинно,за друг може да е висша форма на предадено доверие.
Какво става , ако и двамата сте обвързани?
Не съм и той не е в момента.Но обвързването е нещо сериозно,поне за мен.Повече отговорност ще е нужна.
Бихте ли развалили семейството си? Бихте ли развалили чуждо семейство?
Не бих искала. Досега не съм разваляла чуждо.Дано не се случва,ще се старая.
Ако сте огорчени,но все още обичате?
Зависи от дозата огорчение,от причината.Ако обичам и знам,че има обич към мен,независимо от станалото-прощавам.
Ако се разделите,но все още цялото ви същество се бунтува и само достойнството ви помага да носите маската на безразличие?
Нося си я. Случва се да мога и без нея- достатъчно е собственото ми равнодушие,което понякога настъпва.
Как се справяте?
Дано в бъдеще- по-успешно.

"Човек,който желае настойчиво нещо,ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Хайде да те копирам, че ми хареса как мислиш. На места се припокриваме.

По ред на номерата:

Какво мислите за извънбрачните връзки?
Колосална щуротия.

Къде свършва "позволената граница" и обратният път става невъзможен?

Границата е прекрачена, когато това ти отнема от вниманието и съсредоточеноста в семейството.

Какво става , ако и двамата сте обвързани?

Най-добрият вариант, защото е наравно извънбрачна. Друг вариант винаги води до прекрачване на граници.

Бихте ли развалили семейството си? Бихте ли развалили чуждо семейство?

Не.Не.

Ако сте огорчени,но все още обичате?

Зависи от дозата огорчение,от причината.Ако обичам и знам,че има обич към мен,независимо от станалото-прощавам.

Ако се разделите,но все още цялото ви същество се бунтува и само достойнството ви помага да носите маската на безразличие?

Маски не нося. Когато се бунтувам - се бунтувам. Когато ми е безразлично - ми е безразлично.
Тия идеи, че като правим това или онова - другият си мисли/възприема същото каквото искаме да покажем според мен са глупости. Всеки вижда и чува - това, което му изнася. Това принципно положение де. Затова ми се струва, че куклените театри са излишни. Ако срещу вас седи средно интелигентен човек, много добре ще прецени и разбере какво ви е - ако ще да седите като сфинкс.

Как се справяте?

Чудесно. Само не разбрах за кое се пита как се справяме ? Но при всички случаи е чудесно.

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Добре. Това беше на повърхността - като отправна точка. Да задълбаем малко сега. Решенията си ги взимам аз сама, разбира се. Но нали затова са измислени тези клубове - да чуеш мнението и на другите.
Ще споделя първо своето мнение по точките както следва:

Какво мислите за извънбрачните връзки?
Имам само една зад гърба си. Достатъчно дълго продължила, даже ужасно дълго, за да съм наясно за какво става дума. Има два подхода - 100% забавление с първоначална тръпка за отскок, имитация на влюбване или навлизане в дълбоки води, от които, докато се усетиш няма обратен път назад. Аз попаднах на втория вариант. Попаднах, защото търсех отново любов.

Къде свършва "позволената граница" и обратният път става невъзможен? Границата бързо я "изядохме"... Любовта е като тумор. Метастази имаше няколко месеца след като се бяхме докоснали за първи път.

Какво става , ако и двамата сте обвързани?
Играта е с равен брой участници. Аз пазя своята крепост, той пази своята крепост. Аз останах вярна на това, но той не успя. Искаше да бъда само негова, НО (голямо НО) той не можеше или не смееше да бъде само мой.

Бихте ли развалили семейството си? Бихте ли развалили чуждо семейство? Когато притежаваш сърцето си е лесно да останеш верен на принципите си. Аз моето го загубих и сега рия като откачена да си го върна. Може би щях да разваля семейството си. Исках да живея, не просто да съществувам. Стахувах се, гризеше ме съвестта, не знаех как бих могла да погледна съпруга си и да му кажа, че бракът ни е кух, изчерпан. Не виждах смисъл от подобни отношения, които се крепят единствено на уважение и маскарад за пред околните.

Ако сте огорчени,но все още обичате?
Много лъжа се натрупа. Много обещания без покритие. Много шум за нищо. И това е, което все още не мога да преценя - дали обичам въпросния човек или егото ми е много наранено. Защото отношенията ни съвсем не бяха идеални. Даже напротив. Карахме се, почти не можехме да общуваме. Страст и тотално отчуждение след това. Безумие, от което не мога да се отърся. Ако не бях омъжена, сигурно щях да съм го забравила до сега. Щях да съм опитала отново с друг човек. Но аз не търсех просто секс или забавление. Аз търся моя човек...

Ако се разделите,но все още цялото ви същество се бунтува и само достойнството ви помага да носите маската на безразличие?
Нося я. Твърде горда съм, за да му позволя да ме вижда огорчена. Катализатор на края между нас беше една негова постъпка, която буквално ме втрещи. Втрещи ме най-малко защото седмици преди това правехме планове как ще заживеем заедно. Разумът е проумял всичко, но сърцето ми явно е бавно развиващо се и някак недоумява какво се е случило.

А, как се справям?...
Не знам. За околните няма разлика. Но в мен на моменти е жестока пустиня...

тц, тц, тц.....


то няма такава мъка и такъв печал вселенски....
направо вземай въжето и ....

Как се справяте?

Отговарям:

Развеждам се и всеки от двамата да се ебе с когото си ще и да се лигави колкото си ще и да се прави на интересен пред когото си ще!

чак пък курва.. а що да не е той курвата?

просто си доставяте взаимно удоволствие, но той примерно има 1, 2, 3, нанайсе деца и има отговорност към тях (това е смисълът да не се разделя), а ти имаш доволна връзка с някой който те подкрепя, разбира, помагате си взаимно и гледате в една посока (щом говориш за години връзка, сигурна съм че разбираш за какво ти говоря), пак е възможно да имаш деца, но страстта е угаснала там след толкова време.

освен това искам да ти кажа, че най-страстните и желани връзки са точно тези, в които не сте постоянно заедно. Тогава желанието наистина не спира и всеки откраднат момент се помни.

Както и да е, ще ти дойде само с времето, явно все още си малка

Подаръците, които се помнят...

Не си длъжна да взимаш отношение по тема, която очевидно не те вълнува. Може би си желязната лейди.

Туй стАна много интересно.

То любов, то принципи, то сърца, то лъжи, планове и кухи какво беше там ?
А да бракове !

То общо взето няма какви решения да взимаш повече. Взела си решението. Да не пускаш единият клон, докато не се закачиш за другият.

Единственото в случая, което противоречи с моите принципи е, че не си информирала този твой официален мъж за това. Те тогава щеше да е много интересно. Щеше да разбереш къде зимуват раци и риби .

Хард-кор-порно щеше да се разиграе и туморите на любовта щяха да са изрязани в зародиш. Сиреч ти вече щеше да си сама и евентуално връщане назад да няма /зависи мъжа ти колко е стабиларка и държи на теб /

Морал и етика тука няма. Има осмисляне на това колко високо можеш да скачаш и дали ще се приземи човек без синини.

За гордост пред кого ми говориш, че не разбрах ? Този въпрос си задай.
Гордостта важи пред тебе си. Щото човек е важно пред себе си да запази облика си.

Пред другите вече е без значение.

Ако ти бях мъж щях да те уважавам в пъти повече ако седнеш и ми кажеш - мухъл - за нищо не ставаш - либим друг- дай да видим кво правим - нали се взехме в добро и лошо ?

Ако ти бях любовник щях да ти се възхищавам как ме чукаш и не ти пука.
Щото сега любовника има риск да се колебае - при следваща криза в самочувствието ти или нещо подобно - дали пак няма да яхнеш "любовта" и да заебеш и него.

Мдам. Знам звуча ужасно. Нищо хубаво не казах. Но има дни в които трябва да сваляме розовите очила.

Не търси оправдания. Не хленчи. Недей бъди многострадална. Ако можеш да оправиш забърканата каша - направи го - така поне ще си върнеш съзнанието. Тогава и всичко ще се нареди.

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

да , аз съм желязната лейди
да , темата не ме вълнува изобщо
да , можеш и да се гръмнеш , нищо друго няма да оправи кашата и да излекува болката.
някъде писан шарен кретен весело е навирил пишкя някога , мислейки си как ще ти се затресат чевръсто цомбите като леко ускори темпото ,пък после работата са е развила в тежка любоф;

има жени /по често от мъже/, които са еднакво кофти млади , стари , руси , черни , сами , в двойка , в изневяра , в пъб, в театър , в офиса, у форума , на светофара , всякак.
ако не беше гнусния спомен за тоталната им непригодност като ти видех излиянията -даже дума нямаше да отворя
беси са чевръсто да се оттърват всички

Как и го начука .... по клавиатурата, то другаде няма как, .... в главата де- ясно е."

Хмм... все пак и аз да кажа:

...търсех отново любов. .... Ако не бях омъжена, сигурно щях да съм го забравила до сега.Щях да съм опитала отново с друг човек... .. - чи то, омъжването без любов ли е било ...? Опитвала си и ще опитваш.... не съжалявай, що са дни занапред - твои са!

...не мога да преценя - дали обичам въпросния човек или егото ми е много наранено - пък си правила планове да живеете заедно...Явно да продължиш да търсиш, ти трябва съжител...?

Аз останах вярна на това, но той не успя. Искаше да бъда само негова, НО (голямо НО) той неможеше или не смееше да бъде само мой ...ти не негова, пък и той толко твой,....те тва вече е много коФИФти ситуация,.. ко прайм сеа?

"Пий и после забрави!"-
капката в пустинята твърди.
Доза глътка-нов живот,
хич не ти е до любов.
Щом все планове чертаеш,
гледай да не се окаеш.
Разумът ти ги реди,
а сърцето-що тупти?
Нещо не разбрах защо,
мъж си имаш,но какво,
търсиш някъде встрани,
шантава съм,извини.

"Човек,който желае настойчиво нещо,ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Какво мислите за извънбрачните връзки? - случват се, застраховани няма, както и гаранции 100% в една връзка, хората се променят, търсенията им също, никой не знае какво го чака, с какво ще се сблъска и как ще реагира. Тези, дето най - много се заричат, че няма..няма и те как да погледнат толкова напред, за да го гарантират на практика.

Къде свършва "позволената граница" и обратният път става невъзможен? - пътят е в теб и това, което те прави да се чувстваш добре, границата ти си я налагаш, докъде и как да стигаш и защо.

Какво става, ако и двамата сте обвързани вече? - нищо особено, просто живеете двойнствен живот с всичките му прилежащи неща откъм "логистика". Впрочем, много хора са така - особено в бракове по сметка, заради деца, имущества и по задължение и пр.

Бихте ли развалили семейството си? Бихте ли развалили чуждо семейство? - да, ако имаме планове да създадем наше и не се чувстваме добре в настоящите. Има безброй много хора, който се развеждат и имат втори брак, в който са щастливи - особено поизбързалите, на невръстна възраст, примерно.

Ако сте огорчени, но все още обичате? - всичко на този свят си има някакви граници и всеки има личен предел на насищане на глупости и пречупване, след което няма как вече да възприемеш човека отново по същия начин. Зависи къде ти е летвата.

Ако се разделите, но все още цялото ви същество се бунтува и само достойнството ви помага да носите маската на безразличието? - ако не се уважаваш ти, не чакай някой др.да го стори. Нали, не говорим за фръцни, настроения и капризи, говорим за сериозни неща - етиката си е етика, без значение формата на взаимоотношенията.

Как се справяте? - гледам да си изясня много точно какво изпитвам и колко е силно и значещо за мен, дали не е моментно, дали няма др.причини, който да ме поставят в ситуацията, какво имам като отношение отсреща - такива неща. Просто се наблюдавам. Границата за всичко е как се усеща човек сам в ситуацията - ако повече го кара да се чувства зле, няма смисъл. Седни си и си разсъждавай за теб си - само за теб.Всичко тръгва от тази точка.

Ей като се сетя как се прецака с онзи, направооо ми става.... смешно
Та преди да се влюбиш в новия първо го провери.

Относно темата, а бе не знам. Мисля че когато създам семейство, то ше се стремя да подържам искрата, а не да се стига то там че да се чудя как да оправя или прекратя нещата. Пък ако е нямало искрата дори не бих тръгнал да го създавам, ама при жените е друго все пак че дърти моми никой не иска.

"То общо взето няма какви решения да взимаш повече. Взела си решението. Да не пускаш единият клон, докато не се закачиш за другият."
Е, това да ми го обясниш, ама ти да си на мое място. В смисъл - имам брак, имам деца. Човекът до мен е стойностен и свестен. Бях влюбена в него, когато се оженихме. Просто чувствата угаснаха и без да търся съзнателно, съдбата ме срещна с човек, в когото се влюбих. Отговорни сме за действията си в този живот, но за чувствата не е възможно. Извън нас са. Така, знаех какво правя. Живот в два свята. Класика. С времето дойде моментът, в който трябваше да се реши с другия човек какво правим, защото е повече от ясно, че така не може да продължава. Не го направихме поради ред причини, но според мен основната беше, че него го достраша. Това е. Какви два клона?
И това да седна и да кажа на мъжа ми: Мухъл, не ставаш. Страшно тъпо. Защо да не става? Става човека. Единственото, което липсва е любов между нас. Ако реша да се разделя с него, това никога няма да бъде начинът.
И другото, което не разбирам е за какво да чукам някого, за когото не ми пука. Това е за тепърва прохождащите и тези, на които все още им е интересно да упражняват учтивата механика в тъмното. Сексът изваден от контекста на любовта е нещо изключително скучно.
И не търся оправдания, нито хленча. Споделям и чета мнения.