Говедарника...

Работен ден е... Това направи удоволствието по-... /дори от най-/
Дългоочакваната среща с НАЙ- ПРИЯТНИЯ ПОЗНАТ МИ ХИЖАР в БГ накрая се случи отново- посетихме Иво на х. Чавдар.
Иначе маршрута е тривиален- с. Буново- х. Чавдар- вр. Говедарника /разбирай при още 20-тина минутна разходка- и Етрополски чукари, както и Челопечка Баба, но... не това бе целта/ и обратно. На това аз му казвам "еднодневка" в стил Жоро Левскаря. 1100 м. тренировъчна денивелация, 4-5 ч. чист въздух и МНОГО ПРИЯТЕЛСТВО- това е равносметката
Лекотата с която се случи разходката ме кара да я причисля към тези, подходящи за "вербуване" на нормалния "народ" към МАГИЯТА ТУРИЗЪМ.
За подробности и фото-документи ще изчакаме, разбира се с търпение, включването на спътника ми днес.
Поздрави и до срещи!

P.S. Да добавя само, че на излизане към Говедарника БОГ "ВЯТЪР" показа истинското си Лице- ох... СИЛА- добре, че беше ЮЖНОТО му проявление.

....Аз още снимките не съм свалил а ти тема си пуснал вече
Идеята да ходим да видим Ивчо на Чавдар дойде още преди две седмици, но различни причини ни накараха да отложим това ходене. Но тази седмица всичките ангажета приключихме и днес - 08.01.2010 поехме с колата в посока Буново. Тръгването от селото нагоре беше малко късно, но това не попречи да изпълним това, за което бяхме дошли....
В началото вървяхме по път, където се смесваха кал и топящ се сняг....

Не след дълго хванахме синята марка, която тръгва директно нагоре през гората....

Маркировката се засича на няколко места с черния път, но като цяло е много по-пряка от него. Има няколко по-стръмни участъка, но е за предпочитане пред виещия се път. До хижата снигнахме за час и двадесет минути, където Ивчо ни посрещна радостен. Аз не бях ходил от повече от три години и ми беше наистина кеф, че си виждаме. За мен той е много свестен и като човек и като хижар. Постояхме няколко минути, които запълнихме с приказки и захапахме баира нагоре. Етрополска баба бързо се появи пред нас....

Аз лично го харесвам този връх, но мисълта, че ще се срещнем с военни направо си ни отказа от идеята да го качваме. Затова и след няколко минутен отдих на паметника на загинарите войници, бързо отпрашихме към крайната цел за днес - вр.Говедарника. По пътя натам имаше какво да се види....


....докато накрая не се и появи и самия Говедарник....

След като стигнахме в подножието му даже и не се замислихме откъде да го качим. Имаше вариат да ходим по пътя и след това рязко да свием на север, но това нямаше да направи интересно качването. Хванахме директно нагоре по зимната....

Дотук не обръщахме внимание много на южнака снегояд, както Вангел нарече силният южен вятър, който топеше и малко останалия по билото сняг. Но в един момент започна да вее, както той си знае. Южен, южен, ама ураганен. Сигурно дватесет минути ни вя, но си беше както трябва. Стигнахме бързо до Говедарника, където успяхме да направим по една снимка, както и да маркираме върха на машинката и веднага тъгнахме надолу да се пазим от внезапно сполетялата ни вихрушка.....




На слизането усетих и видях как вятърът успя да изкара от страничния ми мрежест джоб на раницата една празна бутилка от минерална вода и да я запрати в посока Етрополе. Като слезнахме отново на пътя вихърът утихна малко и продължихме надолу в по-добри атмосферни условия. Преди хижата се насладихме на може би вековните дървета, които позираха гордо пред нас......


Постояхме още малко при Иво на лафче и в 16:00 ч. тръгнахме надолу. Определено имаше какво да се снима....



Така за по-малко от час стигнахме отново в Буново, откъдето с колицата и хоп - до София....
Разходката ми хареса много. Първо, че отново мога да държа добро темпо след тежката контузия, Второ, че се разходихме из най-ветровитата планина и уцелихме наистина ветровито време и най-вече за това, че с Вангел отново влизаме в ритъма на хубавите ходения. Нещо, което ми липсваше месеци наред. Тези ходения ме правят наистина щастлив. Един човек разбира най-добре значението на планината, едва тогава, когато е най-далече от нея.
Бъдете здрави и за много дни в планините на всички!!!!
Жоро

На забравяй линка към целия си албум, френд...

Ето го и него....
[линк]

Само да попитам - тъй-като говориш за "НАЙ-ПРИЯТНИЯ ПОЗНАТ МИ ХИЖАР" - дали не става въпрос за човека, който преди няколко години беше хижар на хижа "Момин кладенец"? Питам, защото преди около три години се качвах за последно на х.Чавдар (дотогава това беше любимата ми хижа) и тогава видях, че той е станал хижар на Чавдар. Само не помня дали името му е Иво. точно тогава бяха започнали първите ремонти и беше направена вътрешната тоалетна.

***
Човекът е човек,когато е на път!

Не знам точно Иво ли е бил на Момин кладенец, но от поне 3, да не кажа 5 години все той е на Чавдар.
Ако не споделяш мнението ми, ще те разбера- всеки има право на собствено- моето си го казах...

Да, за същия човек става дума. Момин кладенец-Колош планина.

По принцип бях решил да не пиша за това тук, но понеже се заговорихме за същия човек и някак си случката изплува отново през очите ми...ще я разкажа, пък всеки сам да си прави изводите...Ще започна с това, че х.Чавдар е първата хижа в която съм спал в смисления си живот - откакто имам спомени. Бях едва осем годишен тогава, но спомена от преживяването ми тогава още ме топли, да не говоря, че това е нещото, което ми показа какво е Планината и ме свърза завинаги с нея...с други думи имам доста лично и емоционално отношение към гореспоменатата хижа. Ходих там с болка на сърцето и след като изгоря, от сърце се радвах когато заработи отново с Илина и Алексей като хижари. После те си отидоха и тя пак запустя за малко...после се появи въпросният хижар... Аз го познавах от хижа Момин кладенец (два пъти съм спал там докато той беше хижар) и наистина до този момент бях с чудесни впечатления от него, затова когато го видях на хижа Чавдар и той каза, че е новия хижар много се зарадвах. Вече беше направена вътрешната тоалетна и си личеше , че се грижи за хижата, всичко изглеждаше чудесно...На хижата имаше една компания от пет шест човека, после дойдоха още няколко...всичко изглеждаше ОК. Единствено правеше впечатление масата до вратата в малката столова - заредена с доста на брой бутилки с твърд алкохол...но все пак те бяха по голяма компания, не ни направи впечатление...ние хапнахме набързо (бяхме само аз и жена ми) и легнахме с идеята на следващия ден да станем рано...долу музиката постепенно се усилваше, с нея и пиянските викове...слязох веднъж долу и помолих хижаря ако може малко да укротят топката (той се веселеше с тях и доста беше попрекалил с алкохола). Към 1 часа виковете долу вече бяха наистина нетърпими, цялата хижа се тресеше. Слязох по стълбите...гледката ме изуми - почти всички от компанията много пияни, единият мъж гол (окичен с женско бельо по тялото) танцува с една полугола жена под одобрителните ревове на останалите и на хижаря, друг също полугол се въртеше до тях...щом се показах на стълбите двама се разкрещяха и ми скочиха на бой, едвам удържани от единствената по-трезва от жените...докато те ми скачаха и крещяха въпросния "хижар" с доста заплетен език ми обясни "ми какво искате, ние тук си празнуваме рожден ден, ако не ви харесва тръгвайте си...". Беше един часа през нощта, но ние така и направихме (нямах си идея след още няколко часа пиене какво щеше да прави въпросната компания), така че си събрахме нещата и си тръгнахме...преспахме на една полянка под хижата (имахме си чували) и ...с това се приключи моето ходене на хижа Чавдар...А точно в този ден по една случайност с нас не бяха децата ни...не мога да си представя дори какво бих направил ако те бяха там с нас и се случеше това...
Та затова се замислих за "добрия хижар" в разказа по-горе...искрено се надявам въпросната случка да е била единствена и никога да не се повтори, но аз нямам куража и желанието отново да отида при този стопанин...

***
Човекът е човек,когато е на път!

И понеже вкарах малко негативна емоция с последния си пост тук, пък смисъла на тази тема е да сподели удоволствието от едно хубаво преживяване - поздравления момчета за чудесния преход и пожелания за още много щастливи мигове с Планината...ще се радвам ако съдбата ни срещне някъде там горе...и простете ако съм развалил темата...

***
Човекът е човек,когато е на път!

Не се притеснявай. Мнението си е твое и както става ясно си има причини да е такова. Всеки има лоши моменти, но те тежат само нему.
Аз моите впечатления ги споделих и докато не се случи "случка" лично с мен, те ще си останат такива.
В подобна "ситуация" съм и с Иван от Тевно- симпатизирам му, макар всичко....казано и изписано......
До срещи горе!

Рошльо,когато пишеш по форуми,неспестявай част от истината.Да,напусна хижата ,но по собствено желание.Въпросния ден още в 14 часа следобяд бяхте предупредени,че ще има рожден ден в хижата и ще бъде шумно.До 17 часа се чудихте дали ще спите в хижата или на палатка.Рожденика ви покани вечерта сложи ви дори чинии с ядене,но вие си легнахте в 19 часа,без грам уважение към човека,с което неискам да намекна че сте темерути и саможиви,нещо неприсъщо за планинари.Първото ти възмущение от шума беше към 23 часа,когато един човек свиреше на китара и пееше,а в 24 когато описваш голия мъж до кръста танцуваш с жена ,да беше по-шумно но все пак честитяха рождения ден на момчето.Тогава слезе за повторна забележка и хижара ви каза ако чак толкова ви е шумно и имате желание да отивате да спите на палатка,че и без това се чудехте къде да спите и вие си събрахте багажа и напуснахте хижата.Ако хижара е бил пиян нямаше да си спомня всички тези подробности,така че и за това излъга,но все пак разбирам обидата ти ,че други туристи са били с предимство ,а не вие .И еди съвет винаги като ходите по планините си носете палатка че на такива мрънкала като вас никой неможе да угоди.Може и да неотговаряш че рядко влизам тук и тези писания ги сътворих за да е ясно какво точно се е случило