Тема за приоритетите

Бай ви Гълъб лети навсякъде и чете навсякъде - от професионалните та чак до клубовете за взаимопомощ, в това число и този на разведените, ако ще и той самият да не е разведен.
Преди няколко дни една девойка с ник boli пусна една сърцераздирателна тема - всички можете да я прочетете. Та там ми направи силно впечатление един от отговорите до нея - изпаднала е в амок за някого, когото познава от 3 месеца, и е готова да рискува с него, независимо от това как ще се отрази всичко това върху детето и. Според нея човекот го било еня за детето - ами то и вторият баща на Дейвид Копърфийлд го беше еня преди да наебе майка му, а в последствие му трови живота не малко време с всякакви форми на насилие. (За героя на Чарлз Дикенс става въпрос, не за фокусника). Друг е въпросът дали може да се вярва на голите обещания на еректиралия фалос/сърбящата путка - докато не наебе патката/патока обещава цветя и рози за детето или децата, а после се обръща на 180 градуса.
Давам пример с boli, защото темата и е скорошна, но, за съжаление, тя не е единствен случай.
Молейки модераторите да не се стресират от нецензурното ми изложение, но душата ми така чувства нещата, ви питам:

Какви са приоритетите ви? Бихте ли пренебрегнали интересите на собствените си деца заради така наречената лИбоФ, т.е. начесване на ...? Т.е. кой е по-важен за вас - някой такъв химерен/а или реалните ви собствени деца?

Ей, сега Лира ще ми оскубе перушината, ама нея не я питам, защото и знам позицията житейска.

Тамън щЕх да ти отговоря и ти прочетох последното изречение

Та няма да хабя дирското пространство с увод, изложение, заключение

Просто като една Клаудия Шифър та поздравявам пътьом...Копърфийлде

------------------------------------------------------------
Моето КА

Ма съм ти писал, че не е тоз Копърфийлд, а един друг...

Стига да не ми скубеш перушината, можеш да си напишеш увода, изложението, заключението

Разбрах аз, ама защото по оная тема нЕма от класиката ншма какво да се изказвам, рекох по фашъна...нЕма да спамя повече...аз съм клубар с мярка

интересно ми е и на мен какво ще кажат колегите...

------------------------------------------------------------
Моето КА

А защо да не съчетаеш нещата така, че да няма ощетени, наранени и прочие? Защо винаги се предполага, че новото гадже ще е някакъв изверг или извергиня, който/която ще съсипе всичко детско у децата ти?

Най обичам да чета, ама не мога.

Ни съ стряскай толкоз - на готовите да приемат нещата и да живеят с човека си, обикновено им бият дуспата още в началото, щото да си носиш на думата не е като да я оплескваш тотално и навсякъде и да ревеш наред.

Да видим до кога?!

Ми то остава да е изверг. Все пак, едва ли ще ги приеме като собствени деца.Това важи и за двата пола.

А защо трябва да ги приема като собствени деца? Тези деца си имат родители. Няма нужда от заместване, а само от цивилизовано отношение.

Най обичам да чета, ама не мога.

Чудя се да ти нанижа ли едно-две "аз те предупреждавах" /емотикон по твой избор/ или пак няма да има чуваемост никаква. Много обща черта между глухарите в любовен период и измамените камилчета.

О, от теб го очаквам това.
Само да ти кажа - Никой не е застрахован. Дори и ти.

Да видим до кога?!

Ayyy, qué fria...Както казват по едни други географски ширини. Мисля, че човек се нуждае от любов и топлина именно в детската и юношеската си възраст. Ако не ги получи, няма да му се разминат неврозите в зряла възраст.

Тези деца си имат родители.

Не си ли противоречиш? Да, тези деца си имат родители, но ако някой пишковец или путаранка краде ресурса, времето, вниманието и обичта на родителя, който е преднзначен за собственото му дете, какво става?

И що да не питаш Лира? Мисля, че и нейния случай илюстрира посочения от теб феномен.
И аз отдавна се чудя над твоя въпрос, а именно как може да мислиш единствено за собствения си задник, предник къде ще пърди ииии, да не ти подражавам. Хей така да забравиш едно, че две, че по три деца си имаме в клуба.
И аз в моя случай се чудя.На него човекът - бившият, му трябвало само дом на аванта, ядене и клатене, скромничкият ми той!Ама те затова си се харесват с ЛИра.
Моят опит показва, че приоритет е искреността . Ако наистина чувстваш тая обич, за която говориш то и останалите се подреждат.Духовният ни недоимък е най-тежък и мисля, че именно той е най-пагубен и ни сравнява с животните.
Я да питаме кака кога за последно е харесала Човек, а не картинка?

Малко кръгла в разцвета на своята възраст.

"И що да не питаш Лира? Мисля, че и нейния случай илюстрира посочения от теб феномен. "

Щото ми е съсед и ми чете мислите по комшийски)))


"И аз в моя случай се чудя.На него човекът - бившият, му трябвало само дом на аванта, ядене и клатене, скромничкият ми той! Ама те затова си се харесват с ЛИра."

Е каква аванта ве?...нали изплащаме заедно жилище, разходи, туй -онуй))...не знаех , че на ипотечните кредити им викали вече - Аванта ...ааа, сетих се, под нас е магазина на "Аванти"...това ми е най-голЕмата аванта за сега

Много мЪ споменаваш у молитвите си...ама нали знаеш прекаления светец и богу не е мил

------------------------------------------------------------
Моето КА

А, това boli, ако не съчинителства на коляно, е лапнимуха отсЕкъде.
Но повече ми докарва на литературна героиня, щото истински жив човек, по-голям от осмокласничка не може да изцепи такива умозаключения:

Обича детето. Проверил е за смяна на училището,даже ми го показа.
Един телефон до канцеларията на близкото училище и два реда, записани на бележка са генерален извод за наличие на любов. даже ми го показа. /на тази сцена сълзите ми капят/.

Всяко нещо ще го нареждаме с времето.Лека полека.Така каза моята прекрасна половинка. Болеше, когато беше груб по телефона, но аз си го заслужавах.

А това някой ако ми разгадае от кой розов роман е преписано, ще го черпя една голяма бира.

Май това е предмет на друга тема, но пропуск ли е в образованието ми, че не съм чел лИбоФни романи?

Аз този филм съм го играла преди да се омъжа. И съм го гледала няколко пъти от първия ред.

Ма не ми вземай мненията под внимание, щото съм щатната гаднярка и пиша, колкото да навъртя бройка.

Бе, душа, това с гледането не е същото, вЕрвай ми!
За гледане и предисватбено връткане му викам жизнен опит, нищо друго. То наистина минава и после гледаш с лека усмивка натам.
Айде, стига съм дрънкал.
Мненията ти са ми ценни, понеже говориш, както би ми говорила ядосаната ми съвест някой ден.


Да видим до кога?!

А единственият ми въпрос към тебе О,ливерке е кога за последно си се възхитила от човек, повтарям ЧОВЕК, а не нещо със синоним и в картинка? И въпросът ми е не за пред нас, а за самата теб.

Малко кръгла в разцвета на своята възраст.

Ми не ги познаваш тия, от които се възхищавам...сори

Някои от тях са и наши клубарки и си седим и на маса често))

------------------------------------------------------------
Моето КА