Президента и Маргините... ???
4 отговора
0 прегледа
Президента и Маргините... ???
Тайната вечеря на Първанов и Маргините в Гоцеманската градинаПетък,
Надявам се в държавата да се води, а не да се имитира битка срещу тарторите на подземния свят. Да не е срещу някакви маргинали.
Прокуратурата повдигна обвинение срещу Красимир Маринов-Големия Маргин за подбудителство за убийството на Брислав Цанков. От ноември 2009 г. до 5 януари 2010 г. ( когато Борислав Цанков беше застрелян в центъра на София) в съучастие с брат си – Николай Маринов, двамата са подбудили неустановен извършител умишлено да умъртви и последният умъртвил Боби Цанков. Според прокуратурата това е престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 от Наказателния кодекс.
Красимир Маринов е задържан под стража за срок от 72 часа.
Кои са Маргините е въпрос, на който всеки може да си отговори. Ако случайно не знае, може нарочно да се поинтересува в интернет, където чете този текст.
Като съвестен гражданин, който иска да допринесе за борбата с престъпността, искам да задам въпрос. Може и да прозвучи политически, може и да изглежда маргинален от страна на маргинализиран журналист, но е свързан с Маргините и тяхната среда.
ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ПРЕЗИДЕНТЪТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ СЕ ПОЗНАВА С АРЕСТУВАНИЯ КРАСИМИР МАРИНОВ-МАРГИНА, С КОГОТО Е БИЛ НА ОБЩА ТРАПЕЗА ПО СЛУЧАЙ 50 ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ЕВГЕНИЙ УЗУНОВ?
Питам, защото за подобна “тайна вечеря” , но с други оперативно интересни лица, също “братя”, но по-скоро “ по оръжие”, отколкото по рождение, каквито са “братята” Галеви от Дупница, беше принуден да се раздели с поста си вътрешният министър Румен Петков. Той е същият, който предлага през 2008 г. Евгений Узунов за член на ИБ на БСП ( и предизвиква Татяна Дончева да възкликне, че така в ръководството на партията прониква “банкера на Маджо”).
Узунов не само поема поста, но става и шеф на предизборния щаб на партията. А ако надникнете в сайта на БСП (където за Узунов пише “владее руски”), ще видите, че е ръководител на секретариата на ИБ на БСП, секретар по партийната дейност.
Но и това не е всичко. Тъкмо напротив, има и по-важно (според мен) качество на Евгений Узунов. Той е бивш шеф на ГУ Митници, бивш подуправител на БНБ и създател на Първа източна и международна банка (ПИМБ). Не е кой да е. И кани на своя половин вековен юбилей не кого да е, а държавния глава Първанов в комбинация с Маргините, които заедно отбелязват важното събитие.
За скептиците и любопитните уточнявам: не става дума за коктейл, на който с фалшива усмивка се разминават с досадно затоплени чаши с вино някакви непознати, разменяйки си визитни картички, а за класическа богата софра с всичките й задушевни салтанати и подразбиращото се в тази задушевна атмосфера празнуване.
Именно на 50 годишнината на Евгений Узунов през 2003 г. ( когато Първанов е президент от две години) на една трапеза в едно заведение в една компания са пирували щедрият домакин и приятелите му. Сред тях е бил уж низвергнатият от времето на Виденов червен висш функционер Красимир Премянов, президентът Георги Първанов и … Маргините.
Не търсете в интернет. Няма да намерите нищо по въпроса. Организаторите са си давали сметка за необходимостта от конспирация и не са допуснали външни лица и хроникьори на мафията.
На моя маргинален сигнал за Маргините и общуването им с техния високо поставен сътрапезник най-вероятно ще бъде отговорено с мълчание. Но, както и друг път съм писал, “мълчанието е злото”. Поради което не искам да ставам негов съучастник –нито на Първанов, нито на злото ( дали има разлика, ще се види).
Всеки си има слабости. Моята е в желанието да не мълча. Първанов пък има слабост към връзките си с бивши митничари, които пък имат “силни позиции” спрямо него. Но това е тема с продължение – нека първо да видим дали ще се появи реакция на въпроса ми за познанството между най-знаменития в момента арестант и най-именития от 8 години български управник.
Иво Инджев
ivo.bg
Надявам се в държавата да се води, а не да се имитира битка срещу тарторите на подземния свят. Да не е срещу някакви маргинали.
Прокуратурата повдигна обвинение срещу Красимир Маринов-Големия Маргин за подбудителство за убийството на Брислав Цанков. От ноември 2009 г. до 5 януари 2010 г. ( когато Борислав Цанков беше застрелян в центъра на София) в съучастие с брат си – Николай Маринов, двамата са подбудили неустановен извършител умишлено да умъртви и последният умъртвил Боби Цанков. Според прокуратурата това е престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 от Наказателния кодекс.
Красимир Маринов е задържан под стража за срок от 72 часа.
Кои са Маргините е въпрос, на който всеки може да си отговори. Ако случайно не знае, може нарочно да се поинтересува в интернет, където чете този текст.
Като съвестен гражданин, който иска да допринесе за борбата с престъпността, искам да задам въпрос. Може и да прозвучи политически, може и да изглежда маргинален от страна на маргинализиран журналист, но е свързан с Маргините и тяхната среда.
ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ПРЕЗИДЕНТЪТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ СЕ ПОЗНАВА С АРЕСТУВАНИЯ КРАСИМИР МАРИНОВ-МАРГИНА, С КОГОТО Е БИЛ НА ОБЩА ТРАПЕЗА ПО СЛУЧАЙ 50 ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ЕВГЕНИЙ УЗУНОВ?
Питам, защото за подобна “тайна вечеря” , но с други оперативно интересни лица, също “братя”, но по-скоро “ по оръжие”, отколкото по рождение, каквито са “братята” Галеви от Дупница, беше принуден да се раздели с поста си вътрешният министър Румен Петков. Той е същият, който предлага през 2008 г. Евгений Узунов за член на ИБ на БСП ( и предизвиква Татяна Дончева да възкликне, че така в ръководството на партията прониква “банкера на Маджо”).
Узунов не само поема поста, но става и шеф на предизборния щаб на партията. А ако надникнете в сайта на БСП (където за Узунов пише “владее руски”), ще видите, че е ръководител на секретариата на ИБ на БСП, секретар по партийната дейност.
Но и това не е всичко. Тъкмо напротив, има и по-важно (според мен) качество на Евгений Узунов. Той е бивш шеф на ГУ Митници, бивш подуправител на БНБ и създател на Първа източна и международна банка (ПИМБ). Не е кой да е. И кани на своя половин вековен юбилей не кого да е, а държавния глава Първанов в комбинация с Маргините, които заедно отбелязват важното събитие.
За скептиците и любопитните уточнявам: не става дума за коктейл, на който с фалшива усмивка се разминават с досадно затоплени чаши с вино някакви непознати, разменяйки си визитни картички, а за класическа богата софра с всичките й задушевни салтанати и подразбиращото се в тази задушевна атмосфера празнуване.
Именно на 50 годишнината на Евгений Узунов през 2003 г. ( когато Първанов е президент от две години) на една трапеза в едно заведение в една компания са пирували щедрият домакин и приятелите му. Сред тях е бил уж низвергнатият от времето на Виденов червен висш функционер Красимир Премянов, президентът Георги Първанов и … Маргините.
Не търсете в интернет. Няма да намерите нищо по въпроса. Организаторите са си давали сметка за необходимостта от конспирация и не са допуснали външни лица и хроникьори на мафията.
На моя маргинален сигнал за Маргините и общуването им с техния високо поставен сътрапезник най-вероятно ще бъде отговорено с мълчание. Но, както и друг път съм писал, “мълчанието е злото”. Поради което не искам да ставам негов съучастник –нито на Първанов, нито на злото ( дали има разлика, ще се види).
Всеки си има слабости. Моята е в желанието да не мълча. Първанов пък има слабост към връзките си с бивши митничари, които пък имат “силни позиции” спрямо него. Но това е тема с продължение – нека първо да видим дали ще се появи реакция на въпроса ми за познанството между най-знаменития в момента арестант и най-именития от 8 години български управник.
Иво Инджев
ivo.bg
Re:Още нещо интересно!
Унизената журналистика
10 януари 2010 09:25 | Георги Папакочев, Deutsche Welle |
Поредният разстрел на фигура от престъпния свят в София се оказа не само своеобразно „новогодишно послание" на мафията към властите, но и отново изнесе на показ тежките деформации в българската медиа.
Изстрелите на столичния булевард „Стамболийски" в началото на седмицата прозвучаха като истинска „Ода на радостта" за обагрената в ярко жълто медийна среда на „европейска" България. Защото няма по-благодарна тема след постничкия откъм събития празничен новогодишен период от поредна порция куршуми, трупове и кръв, този път гарнирана с печалната публичност на жертва, гравитирала нагло из многобройните маргинални радиостанцийки и кабеларки в продължение на години и натрупала криминални „активи", за които обикновено се лежи зад решетките повече от десетилетие.
Истинската драма в конкретния случай се оказа не толкова логичната гибел на обречен млад авантюрист, колкото припознаването на въпросната личност като част от медийната общност в страната. Провъзгласяването на жертвата за „български разследващ журналист", „радио- и телевизионен водещ", „хроникьор на мафията" и „писател", дори придаването на допълнителни карати на неговата медийна дейност с определението „скандален", за пореден път постави пред публичното огледало местната журналистическа гилдия, за да може тя отново сама да се порадва на реалната си професионална физиономия.
А тази физиономия е отблъскваща и жалка...
Цяла седмица името и личността на отстреляната жертва не слязоха от информационните емисии, от вестникарските страници, от студиата на практически всички електронни медии, в това число и женските кулинарни и козметични предавания. Неизбежното митологизиране на личността на потърпевшия, който приживе е мамил по най-безобразен начин с огромни суми пари стотици наивни зрители, слушатели и читатели, премина от „бандитския шик" на връзките му с „героите" на националната мафия, бивши и настоящи, за да стигне до сълзливите откровения на негови медийни колеги и приятели по маса, които нищеха патетично последните си разговори с убития, обещавал им да направи в тяхното телевизионно или радио студио, представете си, зашеметяващи разкрития около поръчковите убийства на знаковите престъпни фигури от българския преход! Дори повече, бивш работодател на убития в местна развлекателна радиостанция (междувременно осветен като агент на някогашните тайни служби) обяви на всеослушание, че жертвата била „най-добрият български радиожурналист през последните 15 години", но той все пак го изгонил, защото въпросният пускал в ефир реклами за своя лична сметка.
Да задаваш въпроси или да търсиш отговори?
Така, вместо да поставят до втръсване безсмисления въпрос кой и защо ликвидира поредната натрапчива фигура от подземния свят, добре би било малката, но все още разсъждаваща група местни новинари да започне да пита как и срещу какво собствениците на най-маргиналните частни електронни перачници на пари охотно са предоставяли телевизионен и радиоефир на човек с доказано тежко криминално битие? Да се поинтересуват дали чуждестранните медии съзнателно не бяха заблудени, че убитият е „известен разследващ журналист" и „хроникьор на мафията", както и да потърсят отговор на въпроса защо вместо в затвора след многобройните си присъди, потърпевшият продължаваше до последно да вилнее в луксозни заведения, да се движи с бронирани маркови возила със скъпа охрана и да „грее" като слънце в почти всички телевизионни и радио студиа?
И най-вече мислещите да проучат докога българите ще наричат откровения мошеник „оправно момче", независимо дали той действа в парламента или от телевизионния екран? Лично аз, искрено погнусен, се отричам от званието „радио" или „телевизионен" водещ. Поне докато нещо, макар и малко, не се промени.
10 януари 2010 09:25 | Георги Папакочев, Deutsche Welle |
Поредният разстрел на фигура от престъпния свят в София се оказа не само своеобразно „новогодишно послание" на мафията към властите, но и отново изнесе на показ тежките деформации в българската медиа.
Изстрелите на столичния булевард „Стамболийски" в началото на седмицата прозвучаха като истинска „Ода на радостта" за обагрената в ярко жълто медийна среда на „европейска" България. Защото няма по-благодарна тема след постничкия откъм събития празничен новогодишен период от поредна порция куршуми, трупове и кръв, този път гарнирана с печалната публичност на жертва, гравитирала нагло из многобройните маргинални радиостанцийки и кабеларки в продължение на години и натрупала криминални „активи", за които обикновено се лежи зад решетките повече от десетилетие.
Истинската драма в конкретния случай се оказа не толкова логичната гибел на обречен млад авантюрист, колкото припознаването на въпросната личност като част от медийната общност в страната. Провъзгласяването на жертвата за „български разследващ журналист", „радио- и телевизионен водещ", „хроникьор на мафията" и „писател", дори придаването на допълнителни карати на неговата медийна дейност с определението „скандален", за пореден път постави пред публичното огледало местната журналистическа гилдия, за да може тя отново сама да се порадва на реалната си професионална физиономия.
А тази физиономия е отблъскваща и жалка...
Цяла седмица името и личността на отстреляната жертва не слязоха от информационните емисии, от вестникарските страници, от студиата на практически всички електронни медии, в това число и женските кулинарни и козметични предавания. Неизбежното митологизиране на личността на потърпевшия, който приживе е мамил по най-безобразен начин с огромни суми пари стотици наивни зрители, слушатели и читатели, премина от „бандитския шик" на връзките му с „героите" на националната мафия, бивши и настоящи, за да стигне до сълзливите откровения на негови медийни колеги и приятели по маса, които нищеха патетично последните си разговори с убития, обещавал им да направи в тяхното телевизионно или радио студио, представете си, зашеметяващи разкрития около поръчковите убийства на знаковите престъпни фигури от българския преход! Дори повече, бивш работодател на убития в местна развлекателна радиостанция (междувременно осветен като агент на някогашните тайни служби) обяви на всеослушание, че жертвата била „най-добрият български радиожурналист през последните 15 години", но той все пак го изгонил, защото въпросният пускал в ефир реклами за своя лична сметка.
Да задаваш въпроси или да търсиш отговори?
Така, вместо да поставят до втръсване безсмисления въпрос кой и защо ликвидира поредната натрапчива фигура от подземния свят, добре би било малката, но все още разсъждаваща група местни новинари да започне да пита как и срещу какво собствениците на най-маргиналните частни електронни перачници на пари охотно са предоставяли телевизионен и радиоефир на човек с доказано тежко криминално битие? Да се поинтересуват дали чуждестранните медии съзнателно не бяха заблудени, че убитият е „известен разследващ журналист" и „хроникьор на мафията", както и да потърсят отговор на въпроса защо вместо в затвора след многобройните си присъди, потърпевшият продължаваше до последно да вилнее в луксозни заведения, да се движи с бронирани маркови возила със скъпа охрана и да „грее" като слънце в почти всички телевизионни и радио студиа?
И най-вече мислещите да проучат докога българите ще наричат откровения мошеник „оправно момче", независимо дали той действа в парламента или от телевизионния екран? Лично аз, искрено погнусен, се отричам от званието „радио" или „телевизионен" водещ. Поне докато нещо, макар и малко, не се промени.
