Безпокойство

Все нещо ме човърка, по-точно ме разяжда отвътре. Имах много тежка съдба, но в момента всичко ми е наред. Опитах много неща. Антидепресанти, много натоварване, за да избягам от тревожността. Не мога да се справя. Взривявам се от най-малките неща. Не съм сигурна в нищо. Раздразнителна, мнителна, припряна,нервна, страхлива, не ми харесва да съм само, пък немога да понасям безмислените брътвежите на другите. Нищо не ми доставя удоволствие. Все по-често си мисля за смърта, като за избавление. Опитвам книги, филми..... не и не. Побъркана ли съм не знам, но съм сигурна, че ще подлудя всички около мен.

Нека експертите си кажат думата,пък после и аз да излея глупостите си в твоята тема.

Колко голяма любов трябва да притежаваш за да се противопоставиш на Законите на джунглата?

Побъркана ли съм не знам, но съм сигурна, че ще подлудя всички около мен.
Айде аз като експерт, да ти кажа - това, че ще подлудиш другите не е важно, важно е ти да се чувстваш добре. Всичко, което те прави да се чувстваш добре, е полезно за теб.

Те - експертите - със сигурност ще кажат, че без тяхната намеса няма да мине и може би ще имат право. Но първо да се замислят дали всички, които не стигат до тяхната помощ нямат нужда от нея. Много ти съчувствам, мила, защото често изпадам в твоето положение...... Трудно се прикрива тревожността, защото не винаги среща разбиране и трябва да понасяш сам своя кръст, да останеш в своя си свят на притеснения и несигурност, да се стиснеш за косата и да се измъкнеш от обгръщащото те блато.......
Празници, веселби, настроение - ОК! Но първият работен ден след това поставя на изпитание способностите ни да се върнем бързо в забързания ритъм на деловия делник. Обаче от собствен опит препоръчвам - ведрата усмивка и оптимистична нагласа /макар и малко пресилени/ помагат да се слее човек в общия поток.
А на поредния въпрос на Блъди отговарям, че Любовта която може да се противопостави на Законите на джунглата трябва да е по-голяма от себеобичането, количеството раздадена Любов да е по-голямо от очакваната.
Много успешна и ползотворна 2010 година!

не се предавай лесно!

Антидепресантите кой ти ги изписа, колко време ги пи и по каква схема ги спря?


Иначе според мен психотерапия би било един добър опит в случая.


Има го момента, че човек когато е под напрежение е мобилизиран. И после когато нещата утихнат, вече почва да му се отразява случилото се. Всъщност сега понеже всичко ти е наред, както пишеш, психиката ти е решила, че не е необходимо да се преструва и че може да отреагира на преживения стрес. Т.е. това, че се чувстваш зле в някакъв смисъл е лечебно. Според мен. Но понеже пишеш за смърт и избавление, бих те посъветвала наистина да потърсиш добър психотерапевт. Оттам нататък всичко останало е в някаква помощ - и спорт, и храна, витамини, чист въздух, слънце.


let it snow, let it snow, let it snow

За първи път ли ти се случва или е състояние, в което изпадаш често?