Това което е живота...

Живота е това което ни се случва и ние трябва да
отреагираме адекватно или да ближем рани с
пресъхнал език и напукани устни.
Всъщност искам да кажа,че в този свят в който
живеем е(май сме в периода КалиЮга)е опадъчен,брутален,истеричен и липсват
всякакви моорални ценности,а мотото е бий за да те уважават,прееби за да се пазят,за да се респектират,абе някакъв макиавелен свят с примесица на бандитски капитлизъм е този свят в който съм принуден по естествени причини да живея и оцелявам.
оцелявам в смисъл,че оставам верен на своите принципи които са широки като три лентова магистрала


вие какво мислите?

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Всичко е относително.

Мъдър е този, който знае не много, а нужното.

и аз имам очила с розови стъкла,но днес не съм с тях.



Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

какво означава товето пестеливо изказване?
излез от рамките на думата

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Добре. Животът е една страшна бъркотия. Прилича на мая, на фермент, който се движи минута, час, година, сто години, но рано или късно това движение престава. Големите изяждат малките, за да продължат да се движат; силните изяждат слабите, за да запазят силата си. Тези, които имат късмет, изяждат по много и се движат по-дълго… И нищо повече. Е?

Мъдър е този, който знае не много, а нужното.

как така престава това движение?
или аз не пиша правилно или ти не ме разбираш?!
това което си написал ми е ясно и ежедневно,но не
това е акцента на моята мисъл.
има хора които просто преминават от едно състояние
в друго без угризения на съвеста,а други въпреки обстоятелствата
и методите с които им се налага да живеят запазват своята съвест.

вероятно и аз незнам какво питам

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

За това и написах: "Всичко е относително".

П.п. Знаеш ли, наточил съм хубавичко червено винце и пържолките цвъртят оттатък. Вероятно не съм най-подходящия събеседник по разни философски въпроси.

Мъдър е този, който знае не много, а нужното.

Здрасти Гръм! Животът наистина е ужасен, добре че не сме постоянно в течение на нещата, които стават с различни хора - убийства, насилия всякакви, смърт от глад, от ужасни болести. Хубавото е, че по някакъв начин сме имунизирани да го усещаме това, независимо, че става. Медиите се опитват да ни го натякват, де, но ако можеха - всички да сме се гръмнали.

Има обаче и много добри и прекрасни неща /за които пак сме имунизирани да не ги усещаме/. Все пак - независимо, че огромен процент от хората по земята живеят в страшна мизерия /напр. в Индия и Китай/, нека не забравяме, че в този момент не е толкова зле. Няма концлагери, няма масови войни - каква ли съвест са имали хората, учасващи в тези неща, а?

Сега са мърсните дни, явно те е хванало някое демонче и те дразни, дано по-бързо го изгониш

железни доводи извади!!!
благородно ти завиждам

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

така описано, ми прилича по-скоро на бира животът - сравнен с тъмно пиво, това си е поезия

Животът си е мой и отказвам биячи, пиячи и други $бачи да му влияят.
А сериозно, стават гадни работи , боря се, даже и да не мога, поне се зъбя, не умея да съм пасивна. А понякога се озовавам с нещо в устата, което не би трябвало да е там, но щом съм го допуснала ... гълтам. Еми, някой път просто гълташ и продължаваш.

Извинявай, обичайно се държа като дама. Честно.

Радвам се да те видя ssonia!

извини не,но не мога да си събера мислите,раних
се на една предновогодишна репетиция

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

хич ме няма днес с мисленето
като парализиран съм...
последното казано от мен е метафора

весело посрещане на новата година!

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

ей,jojo-mojo!!!

ама недей така виевито и неясно да се
изказваш като дама!

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

за много години жива и здрава да си,както
ти така и всички които обичаш!

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

освестих се,но нищо не се е променило,само
главата продължава да ме боли.
при теб вероятно е преминало далеч
по-благоприятно въпреки,че за нищо не
съжалявам-като в песента на Едит Пиаф

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Мисля че това е твоята близка околност. Света е многолик. Има си закони, но от позицията на един човек в една конкретна среда от съжители не може да съдиш за законите във вселената, тъй като се явяваш частен случай. Ако обаче си добър в самоанализата, ще познаеш всички хора по света чрез себе си. Трудна мисийка.
Да се ограничим до по-прости правила - егоизъм, разум. Разума има едно качество - стремеж към хармония. От там идват добрините - справведливост, приятелство. Но егоизма води хорото по принцип. А когато не е така, индивида застрашава оцеляването си. Плод на разума, този недостатък при движението по тънкото острие на реалността може да бъде и сила. Всичко зависи от ума.

[линк]
[линк]