има един автор

...само дето не се сещам как се казва :) Единствено се сещам, че преди време някой ми го препоръчваше да го прочета... и съм щял да разбера много за типовете хора, за характерите им и т.н. Сещам се, че името му звучеше английско-американски, но тъй като по принцип не съм голяма читанка аз... да не кажа, че почти не чета ...и си нямам идея кой е този автор. Може и поредица от няколко книги да има човека... мисля, че за повече от 1 книга ставаше дума, ама не знам дали са свързани една с друга, или не :)
Надявам се някой да успее да помогне :)

Също може да препоръчате и разни интересни книги според вас... дето смятате, че могат да ме привлекат към четенето, защото както казах не чета много. Имам тук Достоевски, ама много дебели книгите нещо.... имам Ерих Мария Ремарк, ама не ми се чете за войната.... може би ми се иска книгата да има някакъв смисъл, но пък да не бъде чак толкова обемна и да е малко по-съвременна такава и интересна, без войни и подобни глупости :) Какъв жанр точно - идея си нямам... може да препоръчате каквото искате, стига да го смятате за интересно, че си заслужава... и че е подходящо да заинтригува човек, който по принцип четенето не му е голяма страст :)

Благодаря предварително

Големи сте скръндзи бе... не обичате да помагате май много-много... добре, няма лошо. И по трудния начин може да стане с проба-грешка ;) Ама ще почакам още малко, може да се появи някой все пак ;)

Пауло Коелю.
Всъщност, съвсем сериозно - тънки книжки и лесно смилаема мъдрост. Не случайно манекенките го посочват като "любим автор", когато се налага да посочват, че четат.

------------------------
Слушай беззвучието...

само се чуй - някакъв автор с някакво англо-американско име, дето пишел за различни типове характери и имал една или, може би, повече от една книги, които, може би да били свързани, а може би и да не би.

Две неща от двама не англо-ам. звучащи автори ми дойдоха на ума на прима виста: "Да имаш или да бъдеш" на Ерих Фром и "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера.

------------------------
Слушай беззвучието...

Хехе :)
Знам, че не звучи много добре, но просто нещата в главата ми са хаотични малко.... опитвам се да дам повече белези за какво става дума.... можех да кажа само - писател, чрез който могат да се разберат характерите :) Сигурно щеше да звучи по-добре, ама едва ли щеше да помогне повече, като се има предвид ...че търся определен автор, за който ми бяха споменали преди не помня вече колко години :) А пък и се опитвам да звучи малко по-шегувито.. да не се правя на много сериозен и всичкознаещ :)

Помисли си още, не бяха тия двамата 100% :Р
Въпреки че може и те да свършат работа... кажи ми защо смяташ, че може да са точно те ? А пък и този Ерих Фром не е ли психолог или нещо такова... демек да ме караш да чета психологическа книга вместо роман.... и сега като се замислих, май за криминален роман ставаше дума... въпреки че не съм сигурен и в това. Просто много от отдавна са ми спомените... защо още тогава не си го намерих автора и книгата... да ме пита човек, сега нямаше да ги има тия мъки в търсене :/

Благодаря все пак :)))

Наистина, май си прав.... може би това ще бъде едно от нещата, които да прочета на първо време докато свикна да чете евентуално (надявам се да не се откажа както друг път, затова се опитвам сега да си създам някаква предпоставка какво да чета, за да не се откажа) :)
Но пък от друга страна ме караш да се чувствам като манекенка, което не ми харесва :Р
Куца ли някъде цялата работа с Пауло Коелю, или просто реши да ме подразниш с манекенките ;)))

Куца, защото Коелю е... как да кажа - наистина е лесно смилаем.
Това някак си дразни ценителите и особено много "ценителите".
Лично аз съм благосклонно насторен, щото вкарва общодостъпна мъдрост, позитивизъм и човещина. И е подходящ за младежка аудитория, например.
Заради лесната си достъпност май наистина е предпочитан и от манекенките, които, все пак, трябва да "имат" любим автор.

------------------------
Слушай беззвучието...

Хех, имаш нещастието да попаднеш именно на най-малко челия в този клуб, под критичния минимум, да си го кажа направо.
Но пък към момента единственият отзовал се.

Винаги е било модерно сред младежта да се четат "психологически" книги. За това ми хрумна, че колкото и да е невероятно, все пак е мъничко възможно да е нещо от тоя род.

Що не се хвърлиш направо по гребена на вълната - Здрач сагата била голяма работа отвъд океана, па и филмчето е добро, ако ти писне четенето, може да превключиш на гледане.

------------------------
Слушай беззвучието...

По-добре 100 такива като теб дето са под средния минимум... отколкото нито един отзовал се над критичния минимум :)

Мда, модерно е.... аз все пак психология уча сега.... ама искам като романи по-скоро, отколкото по-психологически специално насочени :) Но понеже съм в началото на психологията, може и да не съм много наясно с Ерих Фром.... като стигна до него някой ден, може да се окаже, че съм ти писал големи глупости тук в клуба :)))

Щото го гледах Здрач поне 5-6 пъти.... Новолуние 2 пъти.... някакси ми е тъпо като чета книги, които съм гледал.... пък като не съм и свикнал да чета - съвсем. Иначе знам ли.... може и да се пробвам, но след време като ги позабравя вече :)

Абе, може би точно той ми трябва и може би точно, защото е лесно смилаем... в смисъл, да ми хареса да чета, да свикна да го правя.... щото съм свикнал с глупавите филми, да гледам по 2-3-4 на ден.... и така книгите ми се струват бавни и отегчителни някакси. Ако бях свикнал да чета навремето, сигурно щях да стана интелигентен човек.... ама..... дано още да не е много късно :) Та, ако свикна да се съсредоточавам над една книга и да не ми е толкова скучна, да се замислям и да си представям, да се концентрирам... може би тогава би било успешно да премина към нещо по-трудносмилаемо :)
Манекенките поне това имат... аз любим автор нямам :/

Зарежи го Коелю, ще те отегчи, сега загрявам.
По-добре някое криминале хвани - криминалетата са предпочитани почти от всички, явно са изключително занимателен жанр.
Но ше требе да ти препоръча някой, който е чел.
Аз навремето съм чел Баскервилското куче. А като по-голям се измъчих с някаква книжка на Агата Кристи. Няма да мога да ти помогна.

Сега, ще ти кажа нещо много шантаво, но пък заради експеримента...
За "Идиот" ми е думата, на Достоевски. Някак е странно, но сякаш гледаш някаква изключително динамична пиеса, с актьори, търчащи и щуращи се енергично насам натам...
Та, заради тази енергичност, може пък и да не ти доскучае, знам ли. Би било страхотен експеримент.

------------------------
Слушай беззвучието...

Кхм, аз май никога не съм чел книга, след като вече съм гледал филма.
Но с абсолютна сила важи обратният феномен - след като си прочел книгата, задължително изпитваш разочарование от филма. Представи си какво е четенето. Кво да си представяш - само си представи филмите, които може да изрисува собственото ти въображение в главата ти, без граници и натрапени чужди представи за визия и звук.

------------------------
Слушай беззвучието...

на характери имаш в криминалната л-ра, приключенската детско-юношеска, фантастиката, комедията, сатирата и старите трагедии.

Защото форматът на изява/правилата на жанра не им позволяват допълнителна разработка на персонажите.

Така че... все едно откъде ще почнеш, важното е да почнеш да четеш.

Иначе, щом вече се спомена Е. Фром, "Анна Каренина" на Лев Толстой е художествено признат пример за теорията на Фром за двойнствеността на женската психика.

Фром няма да го учиш в курса си на следване по психология. Само ще ти го споменат като неофройдист.

Не малко, много са хаотични такъв е въпроса, че няма верен отговор
Чарлз Дикенс?

Да, именно
Е, как не го позна автора?

Понякога филмът е по-силен от книгата.
При мен така се случи с Жена на честта Филмът ми хареса и заради него си купих книгата. Очаквах истинско удоволствие за сетивата и бях разочарована. Именно цитат от тази книга давам за пример на неграмотни преводачи и редактори. Там пише = Той отиде във вестника с метрото=
На първо четене си представям мъж с вестник, който се вози в метро. Чета отново. Не, вестника е извън метрото. Чета отново. Представям си вестника разпънат на тунела на метрото. Не, и така не е. Чета отново. Човекът отива в редакцията с метрото. А книгата е истинско мъчение.

Не е Чарлз Дикенс... тоя съм го чувал :) Ако беше някакъв чак толкова известен, сигурно щях да се сетя.... и Джек Лондон не е със сигурност :)

Това е това човеко.... ама аз като не съм свикнал да си представям и нещата ми са били давани винаги досега наготово чрез филмите..... мислиш ли, че мога по-добре да се справям с фантазирането, отколкото да си ги видя :) Затова не искам някакви супер сложни такива неща за в началото, по-натам като свикна вече и да си представям и едно друго, тогава вече по-сложните неща биха били добре... и да чета първо книгата, после да гледам филма :)))

Ами, замисли се..... ако има някакъв супер начетен човек тук, който знае за какво става дума.... и който има представа кой автор е написал роман(и), чрез които да станат много по-ясни типовете хора..... по принцип това са си някакви насоки, което казвам. Това, че на теб не ти помага, за да ти стане по-ясно... не значи, че някой, който наистина много е чел и си има на представа, няма да се сети за кой точно става въпрос и за кои точно произведения :)))
Що ме дразниш така :р

Ами аз го разбрах, че отива в редакцията веднага. :)
Неграмотните преводи са кошмар. Особено сред новите филми, дето се занимават неграмотни келеши. :)

------------------------
Слушай беззвучието...