Прочетох това...
10 отговора
0 прегледа
Прочетох това...
...Викам му- да ти кажа ли шегичка? Той ми отговаря- НЕ БЕ, ЗАЕБИ, ЗАЕБИ... почти на всичко отговаря със ЗАЕБИ ЗАЕБИ ДАЙ ДА СИ ХОДИМ... кога ще се приберем, ще се приберем ли изобщо някога... След известно време мълчание се обръща пак към мен- Знаеш ли кво? Тва няма да свърши добре!... питам го- КОЕ? КОЕ НЯМА ДА СВЪРШИ ДОБРЕ/ЗЛЕ?? "АМИ ЦЯЛОТО ТОВА" отговаря той, изплашен до смърт. Минаваме покрай един храст, той изхвърля кутията с 3 свити цигари марихуана.. няколко метра по-натам изхвърля и запалката. Вика ми- МАЙНАТА МУ НА ШИБАНИЯ ДЖОЙНТ... не искам като умра и дойдат да ми взимат трупа, да ме претърсят и да намерят няква тъпа трева в мене.. дори и запалката.. да нямам нищо общо с пушенето.
Вървим още известно време, возим се дори в един трамвай, който и двамата си мислим, че води до вкъщи. Изведнъж адски притеснен, той нарежда, че слизаме на спирката, която идва. Звъни му телефона и говори с майка си. Всячески се опитва да не издаде уплаха си и изогваря механично разни думи, които се очакват от него. Слизаме и вървим още дълго пеша. Наближаваме познато място- комините, които са на няколко спирки от нашия квартал. И двамата изпитваме за първи път леко облекчение. Той започва да говори малко по-адекватно. На мен ми се избистря още повече. По пътя той изхвърля чергата, на която седяхме горе. Казвам му- браво бе, най-сетне, до сега закво я мъкна.. така е по-леко. Напълно доволен, че изобщо отново е прогледнал нормално, изхвърля и раницата си, в която носи още една доза гъби (която е "за всеки случай, ако онези не ни хванат"). Викам си- Ок, стара раница, закво му е наистина, дай да се приберем и да ни е по-лек пътя. И без това ми каза да си вземем дрехи, които да не ни трябват много.. все пак беше кално. По пътя ми разправя, че се е привързал към дрехите си и иска да умре с тях. Точно след 5мин изхвърля и якето си в една кофа за боклук. Казвам му- защо бе, идва зима, ше ти трябва. Той ми отговаря, че му било старо. Аз си викам- е ок, явно има ново в тях. Нека го метне и ше си ходим по-бързо. На следващата кофа изхвърля и горната си блуза. Питах го, дали не иска да му ги нося тия неща ако му пречат, но каза, че нямало смисъл... Питах го- не беше ли нов тоя суичър? Казва ми, че и без това вече времето има съвсем друго значение.. което и двамата не можем да разберем... почти ни е страх от смисъла, който носи в себе си думата ВРЕМЕ. Така че НОВ също е понятие, което няма значение. След блузата си, започва да разкопчава и ризата си. Викам му- е тва е прекалено. А той съвсем спокойно я хвърля и вика- ХОП! Така е много по-добре! Олекна ми!
Почти стигаме в квартала си, говорим си почти нормално, взимаме си по бира и сядаме на пейките в добре познатата ни градинка. Облекчението ни, което изпитваме е НЕВЕРОЯТНО. Буквално се чувстваме като преродени. Изведнъж си даваме сметка, че почти сме щели да умрем. Сякаш сме оцеляли след най-страшното. Той ми казва- знаеш ли кво? на тоя ден умряхме.. коя дата е, запомни я. Ей така, квото сме живяли до сега, тва беше. В днешния ден видяхме целия си живот, все едно сме умряли на старини. Пак ще можем да се виждаме от тук на татък, но днеска просто умряхме. И все пак това беше адски утешително. За първи път почувствах допир на твърда материя. Стоим си на пейката и се чудим какво изобщо сме преживяли и какво изобщо сме си причинили на мозъците до сега...
...и много ме потресе...
Какво ли не си причиняват хората в търсеве на приключения, на нови усещания...
...или в търсене на истинската Реалност и собстената си Същност (на своят Аз)!
Вървим още известно време, возим се дори в един трамвай, който и двамата си мислим, че води до вкъщи. Изведнъж адски притеснен, той нарежда, че слизаме на спирката, която идва. Звъни му телефона и говори с майка си. Всячески се опитва да не издаде уплаха си и изогваря механично разни думи, които се очакват от него. Слизаме и вървим още дълго пеша. Наближаваме познато място- комините, които са на няколко спирки от нашия квартал. И двамата изпитваме за първи път леко облекчение. Той започва да говори малко по-адекватно. На мен ми се избистря още повече. По пътя той изхвърля чергата, на която седяхме горе. Казвам му- браво бе, най-сетне, до сега закво я мъкна.. така е по-леко. Напълно доволен, че изобщо отново е прогледнал нормално, изхвърля и раницата си, в която носи още една доза гъби (която е "за всеки случай, ако онези не ни хванат"). Викам си- Ок, стара раница, закво му е наистина, дай да се приберем и да ни е по-лек пътя. И без това ми каза да си вземем дрехи, които да не ни трябват много.. все пак беше кално. По пътя ми разправя, че се е привързал към дрехите си и иска да умре с тях. Точно след 5мин изхвърля и якето си в една кофа за боклук. Казвам му- защо бе, идва зима, ше ти трябва. Той ми отговаря, че му било старо. Аз си викам- е ок, явно има ново в тях. Нека го метне и ше си ходим по-бързо. На следващата кофа изхвърля и горната си блуза. Питах го, дали не иска да му ги нося тия неща ако му пречат, но каза, че нямало смисъл... Питах го- не беше ли нов тоя суичър? Казва ми, че и без това вече времето има съвсем друго значение.. което и двамата не можем да разберем... почти ни е страх от смисъла, който носи в себе си думата ВРЕМЕ. Така че НОВ също е понятие, което няма значение. След блузата си, започва да разкопчава и ризата си. Викам му- е тва е прекалено. А той съвсем спокойно я хвърля и вика- ХОП! Така е много по-добре! Олекна ми!
Почти стигаме в квартала си, говорим си почти нормално, взимаме си по бира и сядаме на пейките в добре познатата ни градинка. Облекчението ни, което изпитваме е НЕВЕРОЯТНО. Буквално се чувстваме като преродени. Изведнъж си даваме сметка, че почти сме щели да умрем. Сякаш сме оцеляли след най-страшното. Той ми казва- знаеш ли кво? на тоя ден умряхме.. коя дата е, запомни я. Ей така, квото сме живяли до сега, тва беше. В днешния ден видяхме целия си живот, все едно сме умряли на старини. Пак ще можем да се виждаме от тук на татък, но днеска просто умряхме. И все пак това беше адски утешително. За първи път почувствах допир на твърда материя. Стоим си на пейката и се чудим какво изобщо сме преживяли и какво изобщо сме си причинили на мозъците до сега...
...и много ме потресе...
Какво ли не си причиняват хората в търсеве на приключения, на нови усещания...
...или в търсене на истинската Реалност и собстената си Същност (на своят Аз)!
Re: Прочетох това...
Леко скука, кончетата от подписа ти ми харесаха повече.
Себе си съм намерила, моята реалност също, а в търсенето на причключения не се замислям какво си пичинявам, ама без тях животът е скапан, все пак живея за себе си и забавленията.
Ако не срещнеш дявола по житейския си път - значи се движите в една посока!
Себе си съм намерила, моята реалност също, а в търсенето на причключения не се замислям какво си пичинявам, ама без тях животът е скапан, все пак живея за себе си и забавленията.
Ако не срещнеш дявола по житейския си път - значи се движите в една посока!
Re: Прочетох това...
Подобни приказки, които написа, съм ги слушала и чела. Шаблонни са.
Чувстовото, което изпитвам от подобни неща е състрадание и едновременно уважение към подобни хора.
...към тези, които осъзнават какво точно правят и съзнават, че не са намерили нищо от това, което са търсили - тях ги уважавам много повече...
Чувстовото, което изпитвам от подобни неща е състрадание и едновременно уважение към подобни хора.
...към тези, които осъзнават какво точно правят и съзнават, че не са намерили нищо от това, което са търсили - тях ги уважавам много повече...
Re: Прочетох това...
причиняват си,мамка му,причиняват си.А когато осъзнаят,какво са си причинили,вече е късно.А понякога даже не успяват да осъзнаят,нямат време.А дали пък тогава,не си отиват щастливи???
Re: Прочетох това...
имам чувството, че всъщност водиш особено скучен и монотонен живот щом толкова често постваш тук, но общо взето всички разбрахме, че "живееш за забавленията", и че всичко ти е скучно щото си тъпа и "живееш да се забавляваш". найстина, не е нужно да го афишираш постоянно, особено когато няма нищо общо с каквото и да е.
______________________________________
exterminate all rational thought.
______________________________________
exterminate all rational thought.
Редактирано от diamorph на
Re: Прочетох това...
Да не си започнал да ми светиш? Не всички са се затворили в къщите си като теб в чудене с какво да се надрусат.
Ако не срещнеш дявола по житейския си път - значи се движите в една посока!
Ако не срещнеш дявола по житейския си път - значи се движите в една посока!
Re: Прочетох това...
ако идеята ти за щастлив продуктивен живот, задоволителна 'реалност' и 'приключения' са ефедрин и 'машинките', обсесията ти да отслабваш и комплексираното натъртване на един плитък и неубедителен image на 'не ми пука за никой, аз съм тук само да смуча евтини, долнопробни и лесно достъпни удоволствия от тоя живот'... хубаво.
но ВЕЧЕ ВСИЧКИ РАЗБРАХМЕ СКЪПА:)
не е нужно да го повтаряш, БУКВАЛНО, във всеки следващ твой пост.
______________________________________
exterminate all rational thought.
но ВЕЧЕ ВСИЧКИ РАЗБРАХМЕ СКЪПА:)
не е нужно да го повтаряш, БУКВАЛНО, във всеки следващ твой пост.
______________________________________
exterminate all rational thought.
Re: Прочетох това...
психотомиметиците - триптамини и фенетиламини, не са неща с които.. можеш туко така casually да се ебаваш.
те не са дрога, и всеки който е гледал на тях като на дрога и е тръгнал да ги взима като дрога се е опарил много лошо.
и си го е заслужил.
______________________________________
exterminate all rational thought.
те не са дрога, и всеки който е гледал на тях като на дрога и е тръгнал да ги взима като дрога се е опарил много лошо.
и си го е заслужил.
______________________________________
exterminate all rational thought.
Re: Прочетох това...
Гледай своите идеи за щастлив живот, вместо да ми се обясняваш. Като гледам колко измислени психолози са се навъдили МОН няма да смогне да ви напечата дипломите.
Ако не срещнеш дявола по житейския си път - значи се движите в една посока!
Ако не срещнеш дявола по житейския си път - значи се движите в една посока!
Re: Прочетох това...
абсолютно прав си. в между впрочем, може би въпроса не е на правилното място, но знаеш ли нещо за токсичността на пейота и другите кактуси съддържащи мескалин? всякаква противоречива информация изчетох... говоря за сурова маса, не извлечен мескалин
Re: Прочетох това...
Не ми се занимава да обяснявам. Само ше ви кажа, че нищо не разбирате. Тука всичките са се обсебили от тъпите истории за хероини, абстиненции и лайна. Тва представлява целия ви живот и явно постоянно мислите за такива неща. А защо не се споменава, че става въпрос за халюциногени в историята? Както и други подробности? Изобщо имате ли представа какво може да ти даде един трип, също и "бад" трип? Ако някога сте преживели и имате способността да го осмислите, вероятно ще знаете.