Вкусът

е кадифен. Облизвам бавно лъжицата. Няма начин да ям бързо, езикът ми сякаш опипва сладкото. Не съм си мислела, че вкусното може да е красиво, но не като визия, а като усещане докато го хапваш.
Не, не става въпрос за витамините "Марсианци":)

Опишете нещо около вас, което ви е впечатлило тези празнични дни пълни с емоция. А аз ще се опитам да позная за какво говорите.


Думи, думи и нищо повече

Зная, че вкусът му е уникален и пристъпвам към него с нетърпеливо любопитство. Всеки е с различен вкус. Потапям леко лъжицата. Тя потъва бавно и се окъпва в златото му. Любопитството е все по-силно. Поднасям я към устата си. Нищо сладко не може да се сравни с това. Блаженството просто избухва. Преминава през цялото тяло и крещи като лято. Това е вкус, който остава за дълго. Като слънчева поляна с цветя която ме прегръща.

Мед.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

Даааааа. Ти обичаш ли мед?

Да, особено акациев.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

Дядо ми (Бог да го прости) гледаше пчели. Този от магазина... не е същия. Взимала съм от разни познати но не. Преди няколко дни обаче бях приятно изненадана. Мед, така плътен и наситен като в детството ми. Невероятен.

Искаш ли да ти подаря бурканче истински мед?

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

Неееее, това е нещо много специално. Не мога да приема. Намерих си тук един пчелар. А ти от къде си ги купуваш (ако не е тайна де)?

хайде, плъмпкин, опиши ти нещо.

Думи, думи и нищо повече

Момичета, а ако ви чете бременна жена? Мъжът й ще трябва да търчи по магазините посред нощ, за да й търси това, което й се е прияло!

Не купувам мед. Доставят ми.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

сега не мога да пиша, щото ми се катерят по главата, при първа възможност ще пусна моята загадка.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

е, ако познае какво е.
пък и то може да не е за ядене.:)

Думи, думи и нищо повече

Хммм, ако няма да е за ядене.....връхлитат ме едни мисли, може би поради късния час

Е, не мога да се сетя една много хубава асоциация за мръсни подсъзнания, която накрая се оказваше, че е кафе. Нещо като онова, което ближеш, докато се размекне в устата ти и те изцапа, а пък накрая се оказва "Делта - връх на сладоледа", само че казано за течност. Тогава го познах от раз - казах нещо, което обичам да пия, щото е ясно, че отговорът не е онова, на което прилича... Сега остава да измисля моята собствена асоциация.

Почвай да мислиш, ще стане интересно

Аз наскоро четох нещо подобно, което се оказа "как се ядат раци".

Усещам мириса, плътен, омайващ, връща ме към боровите гори. Седя и гледам чинията - кехлибарени хрупкави парченца - и някак искам да задържа мига, да не посягам веднага. Искам да ги запазя за десерт, нищо, че не са сладки.
Връщат летата от детството ми, когато ходехме семейно на лов в горите.
Посягам, взимам си. Прекрасен, богат вкус, не мога да се наситя. Идва ми да се заровя с пръсти в чинията като някоя варварка. Да мятам зли предупредителни погледи - не пипай, мое е!
Последно парченце... боровете се стопяват.

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.

смола в галета?
сърна по родопски?
заек пълнен с млади шишарки?

Думи, думи и нищо повече

Впечатление ... един момент в който изведнъж, без особена причина всички млъкнаха, но изобщо не се появи усещането за онази смущаваща тишина, когато хората се чудят какво да си кажат. По-скоро всичко беше ясно и ставаше както трябва без да говорим.