Виновна ли съм?

Навръх Коледа (както обикновено става при мен) се чувствам ужасно. То май напоследък няма празник без мъка и скандали... Та - на гости при майка ми съм. Съпругът ми е у техните (в провинцията сме от два дена). Не съм у техните, защото те са - хм - много особени хора и малко от познатите им, да не кажа никой, не се разбира с тях. И аз включително. Нещо не се понасяме. Затова съм у майка ми, дъщеря ми с мен. Тази вечер мъжът ми дойде да вземе щерката, че техните трябвало да я видят - нищо, че към месец беше у тях - и я взе, и трябвало и аз да отида да вечерям у тях. Трябва да спомена, че онзи ден бях на вечеря у тях. Също така, че нито те, нито аз умирам да се виждаме и да празнуваме заедно. Но такава била традицията. Аз отказах, защото не ми се излизаше никъде и той взе само дъщерята. И тогава настана адът. Майка ми ме обвини, че не съм отишла, и цяла вечер се муси и не иска да ми говори (а тя е имала много проблеми с неговите баща и майка, обиждали са я, вдигали са й скандали за щяло и нещяло и т.н.). Но аз трябвало да отида, така съм била злепоставяла мъжа си пред техните и не знам си какво. Обадих му се, и той ми се развика, че съм му била жена и затова трябвало да съм с него. Цялата вечер ми се провали. Докато хората са на масите и вдигат наздравици, аз ревах и още не ми се ляга. Кой е крив, кой е прав - не знам. За свекъра и свекървата досега не съм писала, защото - Слава Богу - са далеко през по-голямата част от годината, но когато съм била у тях, такъв тормоз съм търпяла, че не е истина. Свекър ми е много нервен. Малко му трябва, и такъв скандал може да вдигне, че да обърне половината град. Свекърва ми пък иска да се меси във всичките ни лични дела, всичко да знае, но същевременно е егоистична и никак не я е грижа за нас...
Знам за какво се сърди майка ми най-вече - че не съм уважавала съпруга си (тя май го харесва повече от мен), и я е страх да не ме зареже и да не остана сама за цял живот (така си мисли, че ако не е бил той - с когото тя ме запозна - досега е нямало да имам дори гадже, и ако ме зареже, ще остана сама и ще й висна на главата. И щял да вземе и детето и да не го виждам - как ще стане това, не знам. Та при всеки минимален спор с него, майка ми веднага спира да ми говори и почва да се държи, сякаш съм убила някого... всички се държат така.) Направо ми иде да избягам и да се скрия някъде, място не можах да си намеря цяла вечер... затворих се в стаята си и ме обхвана такъв гняв, че всички са срещу мен и ме карат да изпитвам чувство за вина, че ми идеше да хвърлям и да чупя. Виновна ли съм, че не мога да лицемернича и да се усмихвам, когато някой не ми е приятен? А трябва ли да го правя? Толкова лошо нещо ли направих, като не отидох, че трябваше да понеса такова наказание, и то навръх най-светлия празник? А миналата година имаше подобен скандал още... в първите минути на новата година...

Не,не си виновна.
Не стават ли много хората,които се опитват да контролират живота ти/майка,съпруг,свекър,свекърва.../?
В голяма част от случаите ние позволяваме да се навлиза грубо в територията ни.Факт е,че в роднинските взаимоотношения се изисква някаква дипломация,но смятам,че ако всеки се опита да уважава малко повече личното пространство на другия, нещата ще са по-лесни.
Защо не опиташ да се договориш принципно със съпруга си доколко ще допускате родителите в живота си.Хубаво е това да стане без емоции и с някаква дистанция от време след непосредствен сблъсък.Ако решите това между вас ще отпадне възможността вашите майки и бащи да се бъркат.

-Боли ли? - попита Зайчето.
- Понякога. – отвърна Кончето,защото винаги говореше честно. - Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.
- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето - или малко по малко?
- Не се случва изведнъж, - обясни Кончето - да ставаш истински. За това е нужно много време. Затова не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове, или трябва да се пазят много внимателно.Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират.

бъди си Истинска ... прегръд

Jumblies, това ми хареса... на Валери мнението също - снощи в 3 часа го четох, но нямах сили да отговарям. И аз мисля, че е важно да си искрен и честен. Но в този свят не винаги върви. Много хора лицемерничат и смятат, че е по-важно какво изглежда външно, а не което в действителност. Това им обясних и снощи - защо да се преструваме, след като е ясно, че те искат детето, а за мен на никой не му пука? Но и мъжът ми, и майка ми се обидиха. Не обясняват по каква логика, просто се намусват и толкова.

Седя и се чудя какво да правя. Всички ми се сърдят. До довечера може би нещата ще са се поуталожили. Но...

За щастие, както написах, само 1-2 пъти в годината имаме някакъв пряк контакт с родители, иначе щеше да е невъзможно. Затова не съм се занимавала да правя уговорки и т.н. Единственото, което си извоювах с немалко нерви, е да стоя при нашите, а не у свекървата, когато сме в провинцията - те смятаха отначало, че трябва само при нея да стоим с мъжа ми и у нашите да ходя само на гости за 1-2 часа. А естествено, на всеки му е по-спокойно да си е у дома. Отделно дето, както писах, неговите родители са много особени - дори когато ми се усмихват, усещам, че нещо не е наред и инстинктивно ми се иска да се махна от там.
Май не обичам вече празниците. Само проблеми се създават, а през другото време, докато сме сами, е много по-спокойно...

Не всички, аз не ти се сърдя ;)

Най-накраят да се разсмея.Да разбера че на някого му е по-гадно от мен.Благодаря ти че сподели това.В момента се чувствам щастлив.

"И аз мисля, че е важно да си искрен и честен."
Важното е да изтърпиш болката докато не умреш от нея.Проблемите растът с годините,болката се задълбочава и накраят просто умираш от нея.Супер яко.

Надявам се през 2010 година да имам смелостта да се самоубия.

Твоето мнение не съм го искала, разкарай се. Когато се ожениш, можеш да заповядаш пак.

Добре вече никога няма да ти пиша щом не искаш,докато ти сама не го пожелаеш изрично в форумът.

Надявам се през 2010 година да имам смелостта да се самоубия.

ще ти отговоря така /за което прощавай, ама явно днес ми е ден за умности /


Когато поток стига до камъни по своя път,
тои не се бори да ги премести и не се бие с тях,
и не мисли за тях.
Тои просто ги заобикаля.
И докато заобикаля, пее.
Водата, отговаря на това,което е,с ненапрегнато деиствие.

Такааа.... първо, със сигурност си ядосана :) Второ, според мен си самовнушаваш, че си лоша :) Това, че някой дето ти говори неща дето не харесваш и мнението му не съвпада с твоето... не означава, че те изкарва лоша, това ти сама си го решаваш. Освен ако директно не ти го е казал, че си лоша... тогава може и да не си самовнушаваш :) Недей да си мислиш такива неща за себе си... и че другите за толкова лоша те смятат ;)))
Сега примерно може да кажеш, че и аз те изкарвам лоша, понеже не обвинявам тях и не защитавам достатъчно теб... но няма да е вярно - хич не те смятам за такава даже :Р
Просто се опитвам да ти кажа, че зависи много от теб как ще приемеш нещата, които чуваш.... можеш да не им обръщаш толкова внимание и да си мислиш за нещо друго, и проблемите ти ще бъдат решени по магически начин ;)))

Много гадно положение. Опитах се за момент да се поставя на твое място, не се почувствах никак комфортно. Но пък може би има и решение. След като не е приятно нито на едните, нито на другите да се срещате, поговори със съпруга си следващият път да си останете у дома. Празниците могат да се честитят и по телефона. Какво пък, в името на семейството, би могъл да направи тази жертва. Досега щом винаги сте празнували със свекър и свекърва, няма лошо за някой друг празник да си останете у дома, семейно. Но няма да е зле да си поговорите сериозно с половинката по този въпрос, но трябва да го направиш в момент, в който той е в добро настроение. Успех!

Не съм чела мнения още, но не, не си виновна, въобще не си! Мъжът ти те тъпче, защото е виждал, че майка ти го прави, а неговите родители го правят, защото той не те уважава. И се получава един омагьосан кръг. Не искам да използвам епитети, но едва се удържам, мила. Майка ти те контролира изначално и продължава. Аз понеже съм екстремистка по душа, знаеш какво бих те посъветвала- започни да работиш по спешните мерки, с които да извоюваш самостоятелност- сама с детето! Знам, че е трудно, знам че е ужасно непосилно, но самият факт, че ще имаш план, ще ти помогне да издържиш годините през които го осъществяваш. Иначе ще пишеш тук още 50 години и никога няма не да си щастлива, а дори спокойна. Когато се отървеш от тези около теб, които те зомбират, ще видиш, че не си неспособна да откриеш човека, който истински ще те оцени и ще ти даде щастие, бъди убедена, защото аз съм, вярвам в теб. Категорично!

Здрасти и от мен, това ми е първото влизане в тоя клуб, но ми е приятно....защото някога преди години и аз яко бях зациклила в дебрите на Паническото разтройство, после депресията ..., но с усилията на съвременната фармация+много четене на книжки+ходене при психолози...нещата влезнаха в релси...хм, пак съм си нервак и истерик чат -пат, но ужасът от предишните кризи ...ами няма го...(и Слава Богу)...Та по темата...Опитай се лека-полека да станеш по-самостоятелна и пак лека-полека да разкараш, отстраниш от животът си тези дори и близки- роднински дразнители....Нещата, ако ги оставиш така , с времето ще стават по-лоши(личен опит..), а освен това още при променянето на твоето отношение към тях(имам в предвид роднините), нещата рязко ще се влошат...даже може да се стигне и до някоя по-сериозна криза, но ти не се плаши...това е нормалната криза на промяната, това е всащност оздравителна криза, защото след нея, ако си достатъчен инат да несе огънеш идва облекчението...Струва ми се, че разговор с мъжът ти може и да не помогне..., но ти ако си твърдо решена пак може да постигнеш своето ....да седиш на разстояние от зомбираните .....Аз отдавна разкарах от животът си отровните роднини...не сам ги виждала и чувала вече 2 години ..., но пък спокойствието ми е по-важно, пък и ти самата си си по-важна от всички завързани на куп роднини , мъже ....В началото не е лошо да намериш някой приятел за подкрепа та дори и морална..ма всъщност ние тук сме за това , нали!!!!!За това вирвай брадичката на високо и смело към промяната!!!!!

Благодаря ви на всички за мненията, хубаво е да знаеш, че има на кого да изплачеш мъката си, защото много ми беше тежко наистина. Сега се пооправихме. Със свекървата отношенията никога няма да се оправят, де - ама то си е традиция в България да имаш неразбирателства със свекървата, няма аз да я нарушавам, я... С мъжа ми се оправихме, той не е злопаметен поне и не се сърдеше, както си мислех - просто се бил "чудел какво ми става". И то верно, че днес нещо откачих, изревах му една кофа сълзи, за да ми мине всичко, което ми се натрупа за тия 24 часа. Между другото и хапченцата сутринта не си ги взех - от инат ли, и аз не знам от какво - може и това да е повлияло, вече 1 година ги пия и днес за пръв път пропуснах... Утре ще посетя психоложката ми, че сега имам възможност, иначе на 3-4 месеца я виждам веднъж...

landing, това, което казваш, е твърде крайно - поне засега. Ако живеехме у свеки, досега щеше да се е случило 100%, но за щастие (?) километрите го предотвратяват. Мъжът ми не винаги ме разбира, да не кажа, че понякога е доста безчувствен, но има ли двойка, в която да живеят в пълен синхрон и разбирателство? То и аз самата не се разбирам винаги...

За съжаление, Бижунце,нещата за които е писал Landing, са верни, малко са Право Куме в очи..т. е .грубички, но са истински...За мен ти просто отлагаш решаването на проблемите за по-късно, после пак за по-късно ...докато един ден тая заредена бомба със закъснител не избухне....Иначе дългоооо ще си пиеш хапченцата , без никаква промяна и ше се заблуждавш, че "нещата са се пооправили..."да , ама не....Уф, минах по тоя път и ми звучи твърде познато...

Извинявай че пак пиша за теб,но наистина се нуждая от това.
Пиша си толкова дълго с теб защото ти Вярвам.
Вярвам в твойте думи,вярвам в твойте чувства.Да флиртувал съм с доста жени и съм си писал закачки,но на никоя не съм казвал че и вярвам.Усещал съм кога ме лъжат и лицемерничат,а при теб усещам друго.Все си мисля че имаш голям потенциал,че има една част от характерът ти която е много симпатична и интересна.Тази част трябва да доразвиеш.Наистина можеш да бъдеш готина,женствена и добра.Тази откритост която проповядваш е толкова хубава и ако малко си промениш характерът хората постоянно ще ти се доверяват и ще ти бъдат приятели.
От любимата ми група Perfume има едно момиче A-chan което просто изпъкваше от другите.Защото искаше да помага на групата,да говори когато другите са притеснени,да се усмихва,да изразява чувствата си.Всъщност понякога дори е плакала зад сцената или на нея от напрежението и добрите чувства които изпитва.Поздравявам те с този клип свързан с нея.
Ти също искаш да помагаш на другите в клубът,ти също спонтанно плачеш.
[линк]
Понякога за да се успокоиш прави гримаси пред огледалото,но най-вече в съзнанието си и се усмихвай.Защото го заслужаваш много.


Все си мисля че можеш да бъдеш много силна.Много по-силна от другите жени в клубът.И не им се връзвай на тези доброжелателки които постоянно ти казват веднага да се разведеш.А ги попитай.
Защо не искат да са ти приятелки?Защо след като толкова много ти съчувстват и знаят че нямаш много приятелки не пожелаят те да са ти приятели.Защо не им е симпатично доброто което притежаваш?Защо ти завиждат на искренноста и не искат да ти помогнат да не си депресирана?Защо след като толкова искат да имаш приятел не те запознаят с някого или някоя компания?

А аз ще кажа че просто ти Вярвам.А това е наистина доста голям комплимент.

И още нещо харесва ми начинът ти на изразяване.Начинът по които се оправдаваш.Ако премахнеш гневът и нервността,наистина начинът ти на оправдаване е красив.

В отговор на:
---------------------------------------------------------------------------------------------------
И не им се връзвай на тези доброжелателки които постоянно ти казват веднага да се разведеш.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Прочетох още веднъж постингите на останалите и да ти кажа честно, никъде не прочетох, че всяка от нас й казва веднага да се разведе. Блъд, всяка от нас казва мнението си, как мисли и се опита да й помогне с някакъв съвет, но не и да я накара веднага да се разведе, защото четейки я, не мисля, че дяволът е толкова черен. Решение винаги може да се намери и БЕЗ РАЗВОД! Защото разводът е най-лесното решение, което след време, когато нещата се поуталожат, може да се окаже огромна грешка.А както виждам, нещата между тях започват да се оправят,което е радващо.
Весел ден

Поименно, колега, поименно. По- достойно е някак си. Понеже е ясно че само според мен се налагат такива крайни мерки, а ти смяташ, че съм и доброжелателка в кавички, ще те запитам нещо: След като мислиш, че си давам съветите лицемерно, след като смяташ, че не съм искрена, а само и завиждам на искреността, след като директно обвиняваш, че не искам да и помогна да не е депресирана, се запитай поради каква шибана причина и пиша? И защо, след като имаш такова мнение за мен, ти самият търсиш съветите и коментарите ми на твоите изцепки с други съфорумци? Тук е свободно пространство и всеки може да даде съвет според собствените си убеждения и светоусещане. Дали питащият ще го приеме или отхвърли си е въпрос на личен избор и преценка. А ти приличаш на някаква махленска интригантка с настройване на хората един срещу друг, питам се за мотивите ти. И последно, тъй като смятам че ти отделих прекалено много време, (Яна затвори си очите моля), майната ти Блъди! Хубава вечер ти желая!