Изкушенията

Случвало ли ви се е? Шофирате си нормално, и нещо ви щуква. Хоп - изпреварвате, в насрещното и всякакви глупости. Сякаш някое дяволче ви ръчка. Или, говорите с някой приятел и ви хрумва - я да взема да го провокирам. Хоп, човекът се засяга, после се извинявате и т.н. Или, мине засукано момиче, и си казваш - стига съм се правил на светец, я малко радост за очите... Или, като се заговориш с някоя хубава колежка, и полека-лека усещаш че флиртуваш (да пропуснем по-сериозните продължения )

Та как разпознавате дребните изкушенийца? Има ли начин навреме да се реагира и да се изгони дяволчето?

Постоянно ми се случва.

Има време да се изгони дяволчето, но винаги си намирам нещо друго за правене през това време, вместо да го гоня. Пъ и то с едни такива големи, влажни, добри очи ме гледа. как да го изгониш?!

И Тимотей за модератор

Аз не го гоня, отдавам му се. Постоянно флиртувам, даже и с жени.

За теб не се и съмняваме. Глишев

Завалията!

И Тимотей за модератор

стига сте се надлъгвали кой е по-голям дявол от дявола.

Влезе ли ти мухата в главата - трудна работа. Ще дам пример, много елементарен. Вие сте на диета. Трябва да обядвате овесени ядки, но ви се яде .... нещо си.
1. вариант - преяждате до пръсване с овесени ядки и целия свят ви е крив
2. вариант - хапвате си каквото сте си намислили и се самообвинявате колко сте дебел.
Решението е НАИСТИНА да ви се ядат пустите ядки. Или да сте толкова съвестен, че...

как се боря с тези изкушения?
Задоволявам ги моментално, без дори и да се замисля и като ефект, не ме тормозят въобще!

Силата е нищо без контрол.

Ей, Рал, не знам защо, но ми звучиш много в стил Селинджър. Да нямаш афинитет към дзен?

Силата е нищо без контрол.

От всичко изброено май само онова с изпреварването и насрещното наистина си заслужава тормоза. Всичко останало са бели кахъри на хора, които си нямат други проблеми.

Поддаваме се. Директно. Особено на пържолка през пости. Или па да се ухилим бодро на непозната по улицата. Или да напсуваме (и това си е изкушение). Или да изсловоблудстваме.

[линк]

А, за напсуването :) да видиш като шофирам как благославям мало и голямо.

Значи казваш, директно се поддаваме и елиминираме заплахата. Малките прегрешенийца не са важни. Да се пазим от големите.

Ама Евангелието казва - който не е верен в малкото, и в многото ще е неверен. И който само погледне жена за да я пожелае, пак е виновен.

Лошото е че дребните порочета могат да прераснат в по-сериозни. И става незабележимо.

Мда, и аз така. Принципно си знаеш че трябва да го изгониш, но в момента има нещо по-важно или по-интересно. И гоненето остава за друг път.

Абе все се сещам за птиците небесни дето изкълвали посеяното в притчата. Малко по малко, зрънце по зрънце ...

аз пък не псувам, докато карам, щото ме мързи.

Сигурно сте много млади и страстни и темпераментни, та затова така лесно се самооправдавате за тези поддавания на изкушения.

Човек затова има разум и ВОЛЯ, за да противостои на мисълта за грях. Отсечи я и нямаш никакви проблеми. Приемеш ли мисълта за добра, с тебе е свършено!

Айде стига глупости, изкушенията са красотата на живота!

lover`s tired

Да, защото сме млади е. Софокъл като направил осемдесет станал една хубава утрин, погледнал весело надолу и казал: "Най-сетне се отървах от глупав господар".

[линк]

Съвсем забележимо си става. Не казвам - давай, сега ти е паднало. Просто излагам факта.

[линк]

Да караш :)

[линк]

В Библията пише "не пожелавай". Щом вече си пожелал ти си в лапите на рогатия и трябва да изкупиш греха с молитви и пост но колко точно питай Тимотей, че си има таблици. Също е добре и да се изповядаш или да идеш на психоаналитик но последното е по-скъпо но и вероятността да помогне е по-голяма понеже ше разкрие механизма на греха докато изповедта само ще го регистрира като такъв.